В петък – 26 май 2017г. от официалната интернет страница на столичен район „Възраждане” установих, че е в ход процедура по чл. 20, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет – „Поддържане на дървесни насаждения и зелени площи, разположени в междублоковите пространства на територията на СО – район „Възраждане”.
С изненада установих, че процедурата е стартирана на 19-ти май, срокът е бил до 26-ти май, а към настоящия момент е удължен до 30-ти май. Причината може да бъде само една – никой не се явява по ред причини. В самата процедура едва ли би имало нещо странно, ако същевременно от страницата на Столична община не беше видно, че е в ход пък друга процедура със същия предмет, но за всички 24 столични района. Излиза, че за едно и също нещо се процедират две различни поръчки с различни възложители. Оказва се, че пуснатата процедура явно е пожарен вариант, защото който и да спечели, договорът му може да бъде прекратен ако и когато Столична община избере друг възложител за същата дейност. Притеснителна и е спешността, с която се дава начало на процедурата, краткия срок и неяснотата около обема на работа, който ще бъде извършен.
Всичко това говори за покриване и прикриване на лоши управленски решения и практики в областта на поддържането на зелената система. Хаосът става пълен като разгледаме и самата поръчка, която е спастрена през куп за грош.
Тя е пълна с неточности и грешки, както и с изисквания, които са доста странни за една процедура по избор на изпълнител за поддръжка на тревни площи и дървесна растителност.
Процедурата е обявена на стойност 41 666,66 лв. без ДДС. И това за период от 1 юни (евентуално) до 31.12.2017г. Хайде сега да се замислим цялата работа по косене, извозване на тревата, кастрене и поддържане на дървета и храсти за цял един район може ли да струва 41 хил. лв. (тук влизат и междублоковите пространства). Категорично сумата е крайно недостатъчна за качествена работа и ако има избран изпълнител за тези пари той ще свърши работа, колкото за сумата, т.е. почти нищо. Заложените дейности са от разнороден характер, включително забележете „ръчно почистване на сняг”, „извозване на камъни, бетонни отломки и други строителни отпадъци”.
Пролетният сезон започна, сроковете за извършване на косене вече текат, множество са сигналите и оплакванията от граждани, че косенето на тревните площи не е започнало своевременно, това пък възпрепятства дезинсекцията (обработката срещу кърлежи), отделно от това не бяха изпълнени и дейности по отсичане и кастрене на дървета. С други думи имаме забавяне на изпълнението на дейностите по поддържане на тревните площи и дърветата, отделно от това в обхвата на процедурата са включени и дейности, които попадат в обхвата на изпълнителите по договорите за сметосъбиране – извозване на бетон и строителни отпадъци, ръчно ринене на сняг.
Т.е. имаме възможности з дублиране на дейности, което е абсурдно. Отделно от това в самата поръчка се говори за някакви СМР (строително-монтажни дейности), което не кореспондира с предмета на поръчката. Както точно ще строят озеленителите?! Сигурно дървени къщички от отрязаните клони с покрив от суха трева?!
Театърът на абсурда продължава с изискването за разполагаема техника. Така например четем безумното изискване за наличие минимум на 10 моторни духалки – с тях работниците издухват листа и трева, което създава невъобразими облаци от прах и разпръсква финни прахови частици. Иначе приемаме стратегии за качеството на атмосферния въздух. Това не пречи обаче да залагаме в изискванията за изпълнение на дейности техника, която допринася качествено за запрашеността на въздуха. Хайде, сега да си представим лятно време в жегата как работник обдухва терена с такава машина и колко хубаво е за околните да погълнат всички този прах от въздуха.
Ситуацията би била смешна, ако не беше плачевна. Примерът с обявената обществена поръчка на район „Възраждане” е само илюстрация на общинското безумие. Такива има доста и все качествени. Лошото е, че липсата на план за действие, на организация и предвиждане влошава качеството на живот на гражданите. Тревните площи ще си останат неокосени, дърветата неокастрени, пръскане за кърлежи дори и да има – няма да е ефективно (необходимо е тревата да бъде предварително окосена, защото кърлежите през пролетта са в нейните корени). Да не говорим, че заради влажната пролет тревата ще избуи доста по-бързо и вероятно ще се наложи да се увеличи кратността на косенето с още 2-3 мероприятия до края на лятото. Ще поживеем, ще видим.
Ако разсъждаваме от гледна точка на обществения интерес, а точно това трябва да правим, то заключението е просто и ясно – има много несвършена работа, а свършената до момента е доста калпава. Ето защо за поредна година ще посрещнем топлите месеци с картини тип „снимка от джунглата” в междублоковите пространства. И причината е ясна – лоша организация на дейностите. Те трябваше да бъдат организирани, договорените сключени още в края на февруари-март. Сега се оказва, че посрещаме лятото и пролетта без изпълнители за поддържане на зелените площи. Самата идея на Столична община да възлага тези дейности по райони също е грешка. Нуждите на районите са различни, както и тяхната площ и състояние на зелената им система. Съвсем спокойно може да се намалят районите на 6 или 8, за да се пести от мащаба и, за да се осигури по-високо качество на услугата, както и да се намали цената.
Оставям всеки да си направи сам изводите. Сигурен съм, че ще чуем много и разнородни оправдания. Но какво от това?! Ефектът вече е налице и той не е положителен.
