На днешния ден великата народна певица Верка Сидерова навършва 97 г.
Родена е на 26 април 1926 г. в Добрич. „Призори съм се родила, със слънцето на изгрева, каза мама”, разказва народната певица. Обяснява, че много дълго време не е обръщала внимание на това. Майка й почива на 40 и няколко години. Когато вече е в ансамбъла като професионална певица разбира думите й – че ще има слънце в живота й.
Верка споделя, че е останала сама от девет души у дома още когато е на училищната скамейка – братята и сестрите й се оженени, баща й бил на село. „В живота нямам никаква опора от никого”, обяснява тя. През 1946 година завършва гимназия, на следващата се омъжва, през 1948 година вече има дете – син. На състезание излиза първенец и Филип Кутев я взема в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. С него обикаля света. „Аз не бях ходила дори до Балчик, до морето”, обяснява певицата.
Рожденичката пее от малка. Любовта към песента наследява от баба си Еленка – майка на майка й. Тя обичала когато върши някаква работа да си запее, а малкото момиче се заслушвало. Вечер баба Еленка събирала внуците си – да си изпеят песен, да изиграят някоя игра. „Така съм израсла, може да се каже в едно матриархално семейство – разказва народната певица. – Баща ми дори слушаше баба каквото каже. А тя беше много умна жена”.
През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това участва на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава тя е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. тя пее в ансамбъла като солистка, в квартети и триа. Изнасяла е концерти в 29 страни от цял свят.
Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на националното радио и телевизия. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960 – 2000 г. Верка Сидерова е носител и на голямата награда „Нестинарка“ – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас (2004).
По повод своята 85-годишнина певицата издава авторската си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“ и е удостоена с орден „Стара планина“ I първа степен (2011).
През 2014 г. получава статуетка от Първите „Годишни фолклорни награди“ посветени на Борис Машалов в категория „Цялостен принос към българския фолклор“.
Сред най-популярните ѝ песни са „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“ и „Ситно се ‘оро зави“, а любима ѝ е „Години, години, усилни години“.
