1968-а. Златната година на българския футбол 2
1968-а е една емблематична година за историята на човечеството. Митът „1968“ е трайно вкоренен в съзнанието на всички поколения. За някои е неразривно свързан с „Пражката пролет“, с олимпиадата в Мексико и скока на Боб Биймън, с „Белия албум“ на „Бийтълс“ и хита „Дилайла“ на Том Джоунс…
Левскарите пък никога няма да забравят датата 17 ноември 1968 и победата над ЦСКА със 7:2. В настоящата статия ще разгледам отражението на 1968-а в българския футбол и как тя се проектира върху най-популярната игра у нас.
Две големи спортни събития приковават вниманието на света – Зимните олимпийски игри в Гренобъл и Летните в Мексико. Италия печели европейското първенство по футбол след победа на финала над Югославия.
Нашият национален отбор завършва 1968-а като пети в Европа! Жребият за четвъртфиналите на европейското първенство ни изправя срещу наглед непреодолим противник – Италия. Задачата се усложнява и от това, че „скуадра адзура“ е и домакин на финалния турнир.“ Ако ги бяхме отстранили европейското веднага губеше голяма част от зрителите, интересът спадаше…А това е свързано с много пари. Съдиите и ръководителите на УЕФА отлично разбираха какви са последствията при евентуална несполука на домакините“, реалист е селекционерът на Стефан Божков пред футболния историк Силвестър Милчев години по-късно.
И наистина – логичното се случва. Но българите изобщо дават „кожата“ си лесно. На 6 април пред 70 000 зрители на „Васил Левски“ ликуваме с 3:2 в един от най-силните мачове в историята на футбола ни. Голмайстори са Н.Котков (12-д.), Д. Дерменджиев (67) и П. Жеков (73). На реванша на 20 април в Неапол обаче падаме с 0:2 не без помощта на съдията Г. Динст (Швейцария) и сме аут от борбата. През юни Италия става европейски шампион…Петото място в официалното подреждане заема България.
През октомври за националите предстои много тежко изпитание – приемат в световна квалификация силния тим на Холандия. По същото време обаче предстои и участие на Олимпиадата в Мексико. Шефовете на нашата федерация са изправени пред дилема. В крайна сметка за страната на ацтеките отпътува т.нар „Б“ – формация – състав от млади и перспективни кадри, подсилен от няколко по-опитни състезатели като Петър Жеков, Паро Никодимов, вратарят Стоян Йорданов и др.
В София оставят да се подготвят за изпитанието срещу „лалетата“ големите ни звезди, начело с треньора Стефан Божков.
На 14 октомври нашите олимпийци започват участието си на Игрите в Мексико. Стартират с гръмка победа – 7:0 над Тайланд (Михайлов-2, Гьонин, Жеков, Зафиров, Никодимов, Ивков). И продължават с безпримерния си поход към титлата.
Два дни по-късно правят 2:2 с Чехословакия (Ив. Георгиев, Жеков), а на 18-и бият Гватемала с 2:1 (Никодимов, Жеков). На 20 октомври завършват 1:1 с Израел след редовното време в четвъртинален мач. Тогава регламентът предвижда да не се изпълняват дузпи, а да се тегли жребий. Печелим го и вече сме полуфиналисти.
Следва епичен сблъсък на претъпкания стадион в Гудалахара (22.10) срещу ентусиазираните домакините. С голове на Жеков, Михайлов и Веселинов ги разплакваме – 3:2. България е на финал!
В спор за златото срещу българите се изправят унгарците. Съперникът респектира: в тима му са двама златни медалисти от Токио 1964 (Новак и Л.Наги), от „А“ отбора са привлечени Сюч, Панчич, Фазекаш и А.Дунай, който година по-късно ще „обуе“ „Сребърната обувка“ като втори голмайстор на Европа с екипа на „Дожа Уйпещ“. Води ги прочутият Карой Лакат.
Финалът на олимпиадата се играе на 26 октомври. Това, което се случва под жаркото мексиканско слънце на полупразния „Ацтека“, надминава и най-лошите ни кошмари…Основен виновник за загубата ни с 1:4 обаче е мексиканският съдия Диего де Лео (в някои източници го водят и Вега – б.а.). Иначе всичко тръгва перфектно за „лъвовете“ . Повеждат с красив гол на Меци Веселинов в 22-ата минута. После Менцел (40) и А.Дунай (41) правят обрата пълен – 1:2! Настъпват и три от най-ужасните минути в историята на нашия футбол.
Първо е изгонен Веселинов (43) след наглед безобиден фаул срещу Ношко. Секунди по-късно от игра е отстранен и Кирил Ивков за нарушение срещу А. Дунай. Ядосан от съдийската гавра Начко Михайлов хвърля топката по Де Лео и го праска по главата, за което моментално е изпратен преждевременно под душовете.
Българският тим остава с 8 души на терена! При това положение за унгарците е лесно като детска игра да грабнат шампионската титла. Три минути след почивката Юхас се разписва за 1:3, а А. Дунай (62) фиксира крайното 1:4. В миг на появило се разкаяние може би реферът изгонва и един унгарец – Юхас, за груб фаул срещу резервата Георги Цветков в 71-ата минута. Но вече е прекалено късно за обрат и момчетата на селекционера Георги Берков остават на крачка от златото.
Нека споменем и техните имена:
Ст. Йорданов, Ат. Геров, Г. Христакиев, К. Ивков, М. Гайдарски, А. Никодимов (64 – Г. Цветков), Ив. Георгиев, Евг. Янчовски (54 – К. Станков), Цв. Веселинов, П. Жеков, Ат. Михайлов (Т. Кръстев, Ив. Зафиров, Г. Василев – Гочо, М. Гьонин)
Прави: Меранзов (представител на Българската федерация по футбол), Стоян Петров, д-р Милко Милтядов, Ивайло Георгиев, Георги Берков (треньор), Милко Гайдарски, Георги Христакиев, Кирил Ивков, Атанас Геров, Иван Зафиров, Аспарух Никодимов.
Клекнали: Георги Василев, Михаил Гьонин, Стоян Йорданов, Цветан Веселинов, Георги Цветков, Евгени Янчовски, Атанас Михайлов, Петър Жеков, Тошко Кръстев, Кирил Станков, Янчо Димитров.
Нашите олимпийци са посрещнати в родината с почести. Бюрото на БСФС ги награждава с медали „За спортна слава“ . Георги Берков става „Заслужил треньор“ и медал „За особени заслуги“. Паричната награда за всеки футболист и 1500 лв.
Само ден след драмата на „Ацтека“ „А“ отборът ни поваля Холандия в София с 2:0 (Хр. Бонев 45-д., и Г. Аспарухов 65) – победа в първия мач по пътя към далечно Мексико над един от най-опасните съперници!
Представете си само каква класа и какъв потенциал е имал нашия футбол по онова време – щом два напълно равностойни отбора жънат подвизи на Олимпиада и в световни квалификации!
А как само завършваме годината! Мачът, игран на 11 декември 1968-а в храма на футбола „Уембли“, завинаги е влязал в митологията. Не само с феноменалното изпълнение на Георги Аспарухов при гола във вратата на Уест, но и с прекрасните изяви на целия ни отбор. Това е признато и от английските медии.
В. „Сън“ пише: „Когато Боби Чарлтън, този джентълмен на английския футбол, се залови да пише историята на живота си, името Симеон Симеонов положително ще заема видно място в колоната на неговите поражения. Едва ли съм виждал някога три по-могъщи, остри и точни удари на Чарлтън, които ще затруднят всеки 999 от 1000 вратари. Симеонов беше този един на хиляда, ако не и на един милион.“
„Българите са умни артисти, които задържаха топката, когато беше необходимо, и променяха ритама на играта, колкото и силен да беше натискът на англичаните срещу тях, отчита авторитетният „Таймс“.
– В центъра на терена блестеше с умение и творческото си чувство Якимов. Отлично се представиха и Бонев, и Пенев, а на дясното крило неуловим беше Попов.“
„Гардиън“ пък възкликва: „Всеки от българите беше поотделно майстор.“
„Това беше един великолепен отворен мач. Българите играха с голямо умение, прецизност и търпение“, отбелязва „Дейли Мирър“.
За сметка на възторжената реакция на Острова нашата преса е доста, доста по-скромна.
Даже „Народен спорт“ излиза с челото: “В един хубав мач на „Уембли“ Англия – България 1:1.“ Липсват каквито и да било изхвърляния и гръмки заглавия. Представям си как щеше да бъде посрещно сега реми срещу актуалния световен шампион и то като гост.
Чуждите медии не се скъпят обаче откъм похвали към нашите звезди. Голямо признание получава в края на годината нашият страж Симеонов. Списание „Франс Футбол“ го провъзгласява за вратар №1 в Европа.
В юбилейната класация на френското издание, изчислена въз основа на класиранията в последните 10 години (откакто се води такава ранглиста) България стои на осмо място на континента. Изпреварваме страни като Швеция, Испания, Белгия, Португалия, Австрия, Франция, Холандия…
Жънем успехи и при подрастващите. Младежкият национален тим става балкански шампион през септември в Солун. Печелим и Младежката купа на УЕФА. Отборът е воден от Кръстю Чакъров.
Ами юношеските ни национали? През април 1968 г. те завършват на четвърто място на европейското първенство във Франция! В груповата фаза бият СССР с 1:0, Холандия с 3:1 и завършват 0:0 с Англия. На полуфиналите момчетата на Димитър Дойчинов са спрени от домакините след загуба с 1:3.
Да хвърлим поглед и към клубния ни футбол…
Там бележим известно отстъпление. През 1967 г. все пак два наши гранда – ЦСКА и „Славия“, достигат до полуфиналите, съответно на КЕШ и КНК.
През есента на 68-а обаче български представители в тези най-силни турнири липсват. Причината? Ръководството на УЕФА взима решение да промени по безпрецедентен начин първоначално тегления жребий за двете прояви под предтекс, че останалият „свят“ не искал да се среща със спортисти от държавите-агресорки в Чехословакия. „Вражеските“ отбори са разпределени по дирижиран жребий да играят помежду си в първия кръг.
В знак на протест от „дискриминационното“ решение представителите на България, СССР, Унгария, Полша и ГДР оттеглят своите отбори от участие в КНК и КЕШ. Губят „Спартак“ и шампионът „Левски“.
Жребият за турнира на Панаирните градове (бъдещ УЕФА) не е отменен и там „Славия“ и „Тракия“ се изправят съответно срещу „Абърдийн“ и „Реал“ (Сарагоса). „Белите“ отпадат след 0:0 и 0:2. „Канарчетата“ също са аут – 3:1, 0:2.
На 26 ноември 1968 г. „Берое“ печели Балканската клубна купа. Във финалните сблъсъци е победен друг наш тим – „Спартак“ (Сф), след 3:0 в Стара Загора и 3:4 на реванша.
Всичко изброено до тук доказва още веднъж, че 1968 г. е най-успешната година в историята на българския футбол.
Милен ДИМИТРОВ
Снимки: bfunion.bg и bgolympic.org
