Последният път, когато САЩ и Иран се изправиха едни срещу други на световно първенство, срещата беше определена като един от най-обременените от политика мачове във футболната история. Това се случи преди 24 години.
И този път политическите измерения на сблъсъка на футболния терен в Катар са не по-малки, а отношенията – не по-малко обтегнати.
Заради протестите в Иран, увеличаването на капацитета на иранската ядрена програма и проследените до Техеран нападения в регионален и международен план ситуацията надхвърли границите на чисто спортното съперничество и навлезе в полето на геополитиката.
Без значение как ще завърши срещата, напрежението най-вероятно няма да стихне в идните месеци и ще се изостря още повече.
Отговорът на въпроса откога точно датират лошите отношенията между САЩ и Иран, зависи от това кого ще попитате. Иранците сочат подкрепения от ЦРУ преврат през 1953 г., укрепил властта на шах Мохамад Реза Пахлави. Американците си спомнят за превземането на посолството на САЩ в Техеран по време на революцията в Иран през 1979 г. и последвалата 444-дневна заложническа криза.
Във футболно отношение обаче хронологията на противопоставянето е много по-ясна, защото това ще е втората среща в историята между иранския и американския национален отбор на Световно първенство.
За последно те се изправиха един срещу друг на Мондиала във Франция през 1998 г. – тогава времената в Ислямската република бяха съвсем други. На терена в Лион, където се игра мачът, Иран победи с 2-1 и това бе шумен провал за мъжкия национален отбор на САЩ, а хората в Техеран ликуваха.
След срещата върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей похвали иранския отбор с думите, че „силният и надменен противник е усетил горчивия вкус на поражението“.
Но извън терена тогавашният ирански президент Мохамад Хатами се стремеше да подобри отношенията със Запада и останалия свят. В родината си той водеше така наречената реформаторска политика, която се изразяваше в това да се опита да либерализира теокрацията, като съхрани властовата структура с върховния лидер начело.
Американският президент Бил Клинтън и правителството му посрещнаха избирането на Хатами с надежди, че то може да спомогне за разведряване на отношенията.
Двата отбора застанаха за обща снимка, а иранските играчи подариха бели цветя на съперниците си от САЩ. Американците подариха на иранците флагчета на футболния съюз на САЩ. Състезателите от двата отбора дори си размениха фланелки, но иранците не си ги сложиха. Впоследствие САЩ и Иран изиграха и приятелска среща в Пасадена, Калифорния.
Двайсет и четири години по-късно отношенията са може би по-изострени от когато и да било.
Иран се управлява изцяло от хардлайнери след избирането за президент на Ебрахим Раиси, протеже на Хаменей и участник в масовите екзекуции през 1988 г. на хиляди политически затворници в края на Иранско-иракската война.
След провала на ядреното споразумение от 2015 г. между Иран и световните сили, който бе предизвикан от едностранното оттегляне от него на президента Доналд Тръмп, Техеран вече започна да обогатява уран с чистота до 60 процента – което означава, че от производството на обогатен уран, годен за създаване на ядрено оръжие, вече го дели само малка крачка. Експерти в областта на неразпространението на ядрените оръжия смятат, че Ислямската република разполага с достатъчно запаси от уран за направата на поне една атомна бомба.
На фона на провала на споразумението Близкият изток от години е разтърсван от необявена война, включваща целенасочени ликвидирания на хора и подривна дейност. Русия същевременно нанася удари по цивилни райони и енергийна инфраструктура в Украйна с дронове иранско производство.
Вече два месеца Иран е обхванат от масови протести заради смъртта на 16 септември на 22-годишната Махса Амини след задържане от иранската нравствена полиция. От началото на демонстрациите са загинали най-малко 451 души, а над 18 000 са били арестувани, съобщиха „Активисти за правата на човека“, иранска правозащитна организация, която следи протестите.
Победата на Иран на Световното първенство с 2-0 срещу Уелс позволи на хардлайнерите да си отдъхнат за малко заради добрата новина. След срещата полицейските части за борба с безредици в Техеран развяваха ирански знамена по улиците, което силно подразни протестиращите. Самият Хаменей призна, че „победата е донесла радост на страната“.
Но върховният лидер предупреди, че „когато има Световно първенство, всички погледи са насочени именно натам. Затова противникът обикновено се възползва от подобни моменти на понижена бдителност, за да действа“.
След разрастването на демонстрациите Иран започна да твърди без доказателства, че безредиците са подклаждат от външните врагове на Техеран, в това число от САЩ. На Световното първенство, където организаторите се надяваха футбол и политика да не се смесват на терена, това напрежение се пренесе и около самите стадиони, където про- и антиправителствени протестиращи скандираха лозунги едни срещу други.
Преди днешния мач на стадион „Ас Сумама“ Иран разпространи пропаганден видеозапис, на който малки деца, включително момичета с бели забрадки, пеят пред малко футболно игрище. Те развяват ирански знамена и пеят под съпровод на музика от синтезатор рефрена: „Подкрепяме ме ви от трибуните, всички в един глас – Иран, Иран, Иран!“. „Чакаме гол, сърцето ни всяка секунда бие за нашия Иран“, се пее още в песента.
Ако Иран спечели, хардлайнерите ще могат да използват това за пиар. Те вече отговориха остро на протеста на Американския футболен съюз, който в публикациите си за мача в социалните мрежи за кратко помести иранското знаме без герба на Ислямската република.
Все още не е ясно дали на мача ще присъстват американски или ирански официални представители. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън беше на трибуните по време на срещата с Уелс в началото на турнира.
Но противниците на иранското правителство са отишли в Катар със свое послание. Сред тях е и бившият говорител на Държавния департамент Морган Ортегас, която пристигна вчера следобед за мача с Иран. Тя беше част от правителството на Тръмп и едно от лицата на така наречената му кампания на максимален натиск върху Ислямската република.
„Това е един от онези исторически моменти, в които геополитиката и спортът се сблъскват“, каза Ортегас пред Асошиейтед прес. „Вижда се, че иранският отбор прави каквото може, за да подкрепи протестиращите и хората, които демонстрират мирно.“
Източник: БТА
