Синовете на Начко Михайлов: „Труд и уважение към всички“ – все това ни повтаряше татко (ВИДЕО)
Двама от треньорите в детско-юношеската школа на Локомотив (Сф) дадоха интервю пред „Витоша Нюз“.
Виктор и Михаил Михайлови са синове на легендата на българския футбол Атанас Михайлов.
Първият води тима от набор 2002 г. (младша „Б“, както и подготвителната група деца, родени 2005 г. Батко му пък е начело на юношите младша възраст „А“, родени 2001 г. Двамата млади специалисти споделиха интересни случки от кариерата си, разказаха любопитни и скъпи спомени, свързани с прочутия им баща и изказаха надежда за бъдещето на нашия футбол.
„Дължим всичко на татко. От него научихме всичко – и за живота, и за футбола. Изгради ни като личности. Случвало се е, да хитруваме с брат ми, за да се спасим от тежките му тренировки. След занимание на стадиона, той ни чакаше на игрището „Мара Бунева“ в квартала с две топки за допълнителни тренировки. И то, след като идваме от 2-часова тренировка! На връщане към Орландовци карахме шофьора на рейса да ни спре преди спирката, за да отидем до вкъщи и да хапнем по нещо, както и да си починем малко, защото бяхме доста изморени. Но и това не ни спасяваше“, върна се назад във времето Мишо. Той така и не успя да реализира големите си качества на футболист. Попречиха му тежки контузии и твърде млад трябваше да прекрати състезателната си кариера.
„Татко всички го уважаваха, независимо от клубната си принадлежност. Виждал съм с очите си как хора от най-различни възрасти и привърженици на всякакви отбори да се прекланят пред него. Хората го помнят само с добро и мисля, че той го заслужава. Може да се каже, че той откри и доста таланти, които после се реализираха в големия футбол. Ще ви дам пример с Емил Гъргоров. Научи и Марчо Дафчев да бие фаулове, каза Виктор, който направи прилична кариера. Михайлов – младши игра с успех в Етър, Велбъжд, Черно море, Академик (Свищов), Ком-Миньор (Берковица) и др. – Разбира се, че името на баща ни ни е пречило да направим по-успешна кариера. Където и да отидех, хората отстрани са взискателни и постоянно ме свързваха с него. Искаха да бъде едва ли не от неговата класа и да повторя успехите му. А втори такъв като него не може да се роди все още. Такива като него са виртуозни изпълнители, за които говори само историята.“
Михаил разказа спомените си за европодвизите на любимото Локо с участието на Начко. „Винаги ще останат в съзнанието ми мачовете с Ференцварош, Монако и Щутгарт. Брат ми едва ли си спомня, защото е бил само на 4 годинки. Най-ясно си спомням обаче реванша с Динаво в Киев. Помня като днес почти всичко: мъглата, грубата игра на украинците, гола на Нако Дойчев. Гледахме мача по телевизията вкъщи, разчувства се Михайлов – старши, и пали цигара… – В историята остава и победата над Монако с 4:2, баща ми вкара и четирите гола за Локото. Само че, знаете ли кое е най-интересното? Той винаги е признавал, че най-добър на терена в този мач е бил Бойчо Величков. Това ни го е казвал лично. „Мачът го изнесе Бойчо“, това твърдеше.“
„Труд, труд и пак труд“, и „Уважение и пак уважение“ – това обичаше да повтаря Начко. Какви футболисти харесваше? Той се възхищаваше в последните години от живота си най-много на Зинедин Зидан. Много обичаше да наблюдава неговата игра – и в Ювентус, и в Реал Мадрид. Гледахме заедно мачовете и той казваше: „Свалям му шапка“. Това беше единственият футболист, пред когото ставаше на крака. Зизу беше страшен! А и да не забравяме какво казваше великия сър Алекс Фъргюсън: „Дайте ми само Зидан и още 10 и гледайте само спектакъл“, обясни Виктор.
Най-интересното от откровенното интервю със синовете на Начко Михайлов вижте във видеото:
Милен ДИМИТРОВ
