Относно Найденов и Гочева
През последните дни кампанията на в. „24 часа“ по повод 25-ата годишнина от създаването на вестника се развихри в пълна степен.
Ние от „Витоша нюз“ не коментираме мащабите й и истерията, която надмина всякакви граници. Стигна се дотам, че България беше наречена в изданието „родината на 24 часа“. Това определено поппреля чашата на добрия тон. Не може да не отбележим обаче коментар, дело на Петьо Блъсков, един от основателите на Пресгрупа „168 часа“. Той определено има какво да каже по въпроса.
Предлагаме ви текста на Блъсков без редакторска намеса:
Зарекъл се бях да не обръщам внимание на мръсничките опити на тия двамата от заглавието да лъжат и мажат около историята за раждането и отглеждането на вестник „24 часа”. Но те просто прекалиха в поредните си словесни и мозъчни маструбации около рождения ден на вестника. Най-лепкавата от тях е за „създателя” на „24 часа” Найденов.
Много му се искаше на горкия още от самото начало да си присвои изданието. Като първа стъпка бе изнасилването на екипа да издаде първи брой, докато аз съм в чужбина – демек нямам участие. Уговорката бе датата на излизането да е същата като на „168 часа” – 26 април. После през годините имаше много плач и целуване на политически и банкерски задници из цяла София да му уредят да си вземел вестника.
А колко го бива Найденов да създава вестници без мен, показаха печалните му опити с „Континент” и „Класа”. Професионалната и човешка истина е, че създател на вестник „24 часа” бе великата Пресгрупа „168 часа”, в която бяха Радостина Константинова, Емил Петков, Владимир Райчев, Драгомир Василев и моя милост. Найденов също присъединихме на по-късен етап.
Професионална и историческа истина е, че „24 часа” се роди и израсна под крилото на своя фамозен брат „168 часа” – седмичника, с който именно се роди новата независима българска журналистика на 26 април 1990 година. Седмичникът, който бе истинският любим на народа и истински омразен на властта.
А колкото до „словесната Бастилия”, която била съборена от „24 часа”, вярно е да се каже, че всекидневникът просто направи новата журналистическа лексика, родена в „168 часа”, всекидневие.
Толкова по опитите да се краде и лъже историята от двамата от заглавието.
Още по-нагли са опитите им да се оправдават за „книжката на Софиянски”. Точно в тоя случай гащите и на двамата са най-жълти. Да. Истина е, че аз им донесох злополучното картонче и понеже от самолет се виждаше, че е фалшиво, казах на Найденов и на току-що влязлата тогава Гочева да проверят всичко внимателно и да не го пускат без потвърждение. Вместо това тия двамата изпраскаха на първа страница дописката с ментето.
Сега Найденов се оправдава, че нямал време да провери. Имаше. Картончето дойде на обяд, а вестникът затваряше първа страница в 18 часа. Интересно как хората в „168 часа”, който същия ден бе в производство, успяха да намерят и Софиянски и да го накарат да се подпише за сравнение? Да говорят с партийния секретар от неговия институт, който опроверга картончето? Да направят още ред проучвания по ментето и да сглобят една страница?
А кой е действал професионално, показва един прост факт – делото за клевета бе заведено срещу „24 часа”. Срещу „168 часа” нямаше как, защото всичко беше проверено и документирано. Та затова Найденов се скъса да се извинява на Софиянски.
А най-мръсната лъжа е, че аз съм му наредил да публикува ментето. Той просто искаше да се подмаже на двама офицери от ДС – единият от които банкер. Обаче настъпи мотиката и хукна из София да обяснява, че Блъсков му таковал в гащите.
Край! Тежко ми беше да напиша горното. Но мръсните опити на ония двамата от заглавието да крадат и лъжат историята ми дойдоха малко в повече през последните дни.
Нека пребъде чудесният вестник „24 часа”, който аз и моите приятели от Пресгрупата създадохме преди 25 години.
А на двамата от заглавието желая нечестит празник! И да не ме дърпат повече за езика!
Петьо Блъсков, главен редактор на в. „Труд“
