Борис Деркач: От футболната слава до килър на мафията

Бившият левскар застреля сводник и лежа 11 години в единична килия

Животът и съдбата на украинеца Борис Деркач са достойни за филмиране в Холивуд. Кариерата му е низ от възходи и главоломни провали. В драмата му има и българска следа – той е първият легионер в най-новата история на Левски. В София се крие от опасни хора, които са по петите му заради дългове от хазарт. Обещаващ футболен талант, опитен защитник, безжалостен убиец в автомат в ръка и отписан от всички затворник без право на обжалване – всичко това е Деркач. Колко дълъг е пътят  от футболната слава до килията? С колко препятствия е изпълнена пътеката от отчаянието до надеждата? Вижте отговорите, които дава самият Борис…

Животът на нашия герой може да се раздели на две части или серии. В първата: Той е ФУТБОЛНА ЗВЕЗДА. Играч на ЦСКА, Металист (Харков) и Динамо (Киев), печели трофеи, къпе се в блясъка на славата, популярен и обичан футболист е, вкарва решителни голове…

Във втората: Той е ПРЕСТЪПНИК. Застрелва сутеньор и изкарва 12 години по затворите, от които седем в единична килия. Вече излязъл на свобода, и изтървял пътя към своята лична Голгота, украинецът си изкарва прехраната като футболен мениджър и скаут до …новото пропадане в Ада.

Металист и ЦСКА
Борис Деркач се ражда на 14 януари 1964 г. в Харков. На 17-годишна възраст е взет в дубъла на местния Металист, за който записва 48 мача. През 1983 г. е изпратен да се обиграва в третодивизионния Маяк, а там изиграва още 49 срещи, преди да се завърне в Металист. С екипа на родния тим дебютира във Висшата лига на СССР. Изкарва казармата в Киев, където облича екипа на военния СКА. Активът му там е отличен – 48 мача и 8 гола във Втора лига през сезона 1985/1986. После отива в ЦСКА (Москва), където записва 14 мача и 1 гол.

„Те („армейците“ – б.р.) бяха тогава във Втора дивизия. През 1986 г. спечелихме промоция с ЦСКА. Чувствах се перфектно в тима, бях титуляр. Живеехме с хокеистите на базата в Архалгелское. Бяхме приятели с тях, с онези момчета от великия тим ан Вячеслав Тихонов. Имаме приятни съвместни спомени. Често се събирахме на по кафе в парка „Горки“. Там природата е невероятна – езеро, гора, риболов…С мен играеха таланти като Татарчук, Пятницкий, Мананников, Брошин, разказва Деркач. – Дойде обаче покана да се върна в Харков. От Металист ми предложиха жилище и добра заплата. Реших да приема офертата.“

Така през юли се връща в Металист, за който рита до 1989 г. Печели Купата на СССР през 1988 г.  Идва и върхът в кариерата на Деркач – трансфер в хегемона Динамо (Киев). Валерий Лобановски  харесва Борис и го покани в редиците на гранда. По същото време тимът се е разделил с куп титуляри, потърсили късмета си в западни отбори. След трансфера на Олег Кузнецов в Глазгоу Рейнджърс Деркач става титуляр в отбраната. През 1990 г. титлата се изплъзва на киевския гранд, но на следващият грешката е поправена.

Звездният миг
7 октомври 1990 г. е звездният миг в кариерата на Деркач. В решителния сблъсък от 22-ия кръг на първенството срещу ЦСКА Москва (4:1) именно Деркач бележи важен първи гол в 23-ата минута. Попадението срещу бившия му тим е красиво – с шут от над 35 метра. Игор Корнеев (38) изравнява, но после Сергей Юран (52) отново извежда динамовци напред в резултата – 2:1. Деркач с топовен шут от близо 30 метра буквално разстрелва вратаря на „армейците“ Ерьомин за 3:1. Гол, оказал се шампионски. Олег Саленко (64-дузпа) оформя победата на Динамо. Между другото, на вратата на бъдещите шампиони в онзи мач е Виктор Чанов, който само преди време си отиде от този свят след зверски побой.

Препълненият Републикански стадион ще се срути по шевовете от изпадналите в екстаз фенове. Част от тях даже нахлуват в радостта си на терена. Преднината на киевляни вече е 7 точки.  Последвалите загуби от Динамо (Минск) с 2:3 и от Арарат с 1:2 се оказват без значение. Титлата е спечелена, момчетата на иконата Лобановски се къпят в славата! Разпознавани са навсякъде, преследвани са от тълпи обожатели и обожателки. Именно от тук, от този най-голям триумф в живота и кариерата на Борис Деркач, обаче започва и неговата трагедия.

Профуква 20 000 долара в казино
„Пари имах – бол. Бях само на 26 – мислех си, че животът е пред мен. Тръгнах обаче по лош път – станах зависим от хазарта. А това е страшна болест. В деня, в който вземех заплатата си от клубната канцелария, тичах право в казиното. Направя един залог – губя, повтарям – отново губя, после пак и пак…Е, понякога ми вървеше, но когато те повлече колелото надолу, измъкване няма. За половин година профуках 20 000 долара. Това беше огромна за онова време сума – за 15 000 долара можех да си купя тристаен апартамент. А се намираха и за 3 000. Започнах да трупам дългове. В Динамо взимах около 1000 долара на месец. Изход не виждах. Трябваше да потърся някакво решение“, връща се назад във времето футболистът.

И такъв изход му предлага негов познат мениджър, който има връзки в Турция. Уж всичко с трансфера в Бурсаспор е уредено, но в последния момент нещата зациклят. Сделката пропада. Деркач е отчаян, кредиторите го тормозят ежедневно: „Боря, кога ще ни върнеш парите? Нали знаеш какво ще ти се случи, ако не ги върнеш?“.
А въпросните хора са опасни, изобщо не си поплюват.

С парите от Левски изплаща дълговете си
Защитникът се хваща като удавник за сламка за една странна оферта, получена от него – от българския Левски. Деркач буквално натоварва два куфара с най-необходимия багаж и хваща самолета за София. Той бяга от преследвачите си.  В Левски пристига през лятото на 1991 г. На „Герена“ получава 1000 долара заплата, а при подписването на договора получава 25 000 долара. Те с добре дошли за футболиста.

„Щом взех парите, веднага отлетях обратно за Киев. Разплатих се, изчистих си дълговете. Сдадох в Динамо ключът от апартамента и от служебния мерцедес. Тогава концернът беше спонсор на Динамо. Получихме като подарък 20 втомобила. Можех да придобия и моя мерцедес, но условието беше да играя поне три сезона за клуба. Яд ме бише за хубавата кола, но после си помислих: „Та ти си само на 29, можеш още 3-4 сезона да играеш за Динамо.“ Така и щеше да стане, ако не бяха дълговете. Те ме накараха да напусна“, твърди Дрекач.

За Динамо записва 29 мача и 5 гола.

В Левски отначалото всичко е наред – играе редовно по време а предсезонните мачове. Започва обаче първенството и старши треньорът Васил Методиев го забива на пейката.
Деркач така и не успява да запише официален мач със синия екип в „А“ група. Влиза в игра един-единствен път – в среща от Купата на България срещу Черно море (1:0). С идването на новия старши треньор Динко Дерменджиев през октомври 1991 г. за украинеца става ясно, че няма място повече на „Герена“.

Пътят към ада
Следващата спирка в кариерата му е Унгария. Там играе за дебютанта в местния футболен елит Ниредхаза.  В тима има и други легионери – двама украинци и двама румънци. Заплатата е малка – 400-500 долара. Твърде малка сума, а разходите на Деркач вече са големи. Той има семейство, малка дъщеричка. Изведнъж решава да зареже футбола. Натоварва жена си и детето в една бричка и потегля към Будапеща.

„Отначало се опитах да си уредя трансфер в някой от столичните тимове. В Будапеща тогава имаше и доста мои приятели: Олег Ширинбеков играеше във Вашаш, Василий Рац – за Ференцварош, Виктор Грачев – за Дебрецен. Обещаха ми и трансфер в Австрия. Евгений Лемешко, който ми беше треньор в Металист, ми позвъня от Запорожие, канеше ме там, в Торпедо. Но аз не исках да се връщам в Украйна. Забърках се в бели, събрах се с лоша компания“, лаконичен е Деркач.

Килър на мафията
Именно тази компания го вкарва в затвора. По онова време организираната престъпност в Унгария се контролира от две големи групировки от бившия СССР. Нашият герой се забърква с една от тях. От полицията твърдят, че се е превърнал в бияч и дори наемен убиец. Местният криминален контингент пропищял от безмилостния украинец с ледено сърце и лице, но което не потрепва нито един мускул.

„Времето беше такова…Цареше престъпен разгул. В съседна Полша и Унгария прииждаха момчета от целия Съветски съюз, за да търсят препитание. Факт е, че и мен ме повлече течението. В Унгария аз получих шанс да изкарвам в пъти повече пари, отколкото като футболист“, признава Борис.
Освен добър футболист, той е и отличен стрелец. Нееднократно получава награди по време на военната си служба.

„Научих се да стрелям още като дете. Дядо ми ме взимаше със себе си на лов още, когато бях едва 6-годишен. Бродехме за дивеч из черниговските гори, спомня си Деркач. – Пистолет обаче взех в ръцете си чак в Унгария. В този „бизнес“ се задържах кратко. В затвора попаднах заради въоръжен грабеж. Стрелях по един сутеньор, който отказваше да ни плаща рекет. С него бяха и две проститутки, които избягаха с писъци от стаята“, пределно откровен е бившият футболист пред sports.ru.

Изкарва две години в предварителния арест. Осъден е на 11 години строг тъмничен затвор. Шокът е огромен. Деркач решава да избяга от следствения изолатор. Отначало всичко върви като по вода. Със свой съкилийник подкупват охраната на затвора, надзирателите им предават по време на свиждане пила и други инструменти. В килията Деркач откъртва две от стойките за леглата, на които спят. Помагат им и затворници от съседните килии – в едната лежи грузинец, в другата беларусин.

„В следствието бяха вкарали общо 15 души. От тях – шестима бяха от бившия СССР. Местните затворници ги беше страх и дума да ни кажа, толкова ги бяхме наплашили. С останалите даже снимка си направих. Обиколил съм 3-4 затвора в Унгария, във всички имаше от нашите. Вече в единичната килия, когато ме вкараха, над мен имаше двама беларуси, две момчета от Киев, грузинци, чеченци…“

Бягството протича на пръв поглед успешно. „Ние бяхме на третия етаж. Пет часа ни бяха нужни, за да изпилим решетките. И така в ранното утро на 31 декември 1995 година започнахме да се спускаме надолу. Охраната обаче се оказа бдителна. Стреляха по нас с автоматични пистолети от американската армия. Нас ни спаси разстоянието – далече бяхме от вишката. Прескочихме стената и се опитахме да се скрием в гората. Откриха ни полицейските кучета. Моят приятел успя да избяга. Издирваха го чрез Интерпол. Намериха го чак 5 години по-късно. Към моята присъда пък добавиха още 4 години заради опита за бягство. Общо получих 16 години. Щях да изляза на свобода чак през 2009 г.“, хладнокръвно разказа затворникът.

Точно тогава получава помощ от своя бивш съотборник Олег Лужни. По това време той играе за Арсенал (Лондон). Неговият личен агент Шандор Варга идва на свиждане в затвора. Олег дава 10 000 долара на семейството на своя приятел. С тази сума близките на Деркач започват процедура по екстрадацията на Борис в украински затвор. Майката на играча изпраща писмо до МВнР и МВР  на Украйна. Процедурата отнема няколко години.

Престъпление и наказание

„Не съжалявам за нищо. Лобановски казваше: „Всичко става така, както е трябвало да стане. Даже ако стане иначе.“ Всичко е взаимосвързано. Бог ми изпрати изпитания, но не ме уби. Седем години в единична килия не всеки може да ги преживее. Веднага след опита за бягство ме хвърлиха в карцера, където изкарах до 6 май 1996 г. В „единочката“ беше страшно! Позволяваха ми да се разхождам само рано сутрин, за да не виждам съкилийниците си. Дори през прозореца не ми даваха да си говоря с тях. Слагаха ми белезниците. А храната…Лоша беше. Но пък имаше избор – вегетарианска за вегетарианците, за мюсюлманите имаше блюдо според техните традиции.

В затвора започнах да вдигам щанги, по-точно тежести. Тренирах ръцете си, като по цял ден вдигах две 10-литрови туби, пълни с вода. Това бяха моите „щанги“. По-късно ми позволиха да влизам три пъти седмично във фитнеса на затвора. Когато попаднах в затвора тежах 74 кг. Когато излязох – вече бях станал 107 кг. Пушех в продължение а 7 г., но после захвърлих цигарите. Татуировки не обичам. Когато бях зад решетките ни си сложих, та сега ли? Вижте, че повечето сегашни футболисти са нашарени с рисунки повече, отколкото има по гърбината на един затворник.“

След девет години из унгарските затвори Деркач е преместен в  Ужгород. Около година трае следствието, после е въдворен в общежитие край Харков. Освободен е предсрочно през април 2005 г.

Кара такси, остава без пари, но открива смисъл да живее
Лека-полека Деркач се връща към нормалния живот. Налял върху снагата си близо 30 кг повече и с почти олисяла глава, беден, но спокоен. Така посреща вече превратностите на съдбата.

С остатъка от парите, дадени от Олег Лужни, си купува кола. Кара такси, за да изкарва прехраната си. Именно в таксито се запознава и с бъдещата си жена. Татяна му ражда две деца – Артьом и Анна.

Бившият футболист опитва се върне и към футбола. Свързва се с друг свой приятел от терените – Ахрик Цвейба. Грузинецът го запознава с лицензирания футболен агент Юрий Предбайло. Борис става част от екипа му.

„Сега за мен на първи план е само семейството. Децата са моят живот. Те ме върнаха към живота. Вече от 10 години аз съм като прероден. Унгарските приключения и затвора ми се струват като страшен сън. Не го пожелавам на никого, дори на най-големия си враг“, обяснява Деркач през 2017-а.
И няма как да не му повярваш. Той изглежда като човек, преживял своя катарзис.

Краят
В този момент хазартът обаче отново се завръща в живота му. Завръщат се тъгата и самотата.
Татяна го напуска през 2018-а и взима със себе си двете деца. Останал без една стотинка, отново пропаднал до дъното на живота, Борис първо отива в Камбоджа, а след това и в Малайзия. Работи като строител и какво ли не… Алкохолът и хазартът обаче пак го съсипват. В Куала Лумпур Деркач даже остава без подслон и става…бездомник. Някогашното футболно величие стига дотам, че проси пари и пиячка от руски и украински туристи, за да им разказва старите си футболни подвизи.

Деркач търси помощ от украинското посолство. На срещата отива пиян и е изгонен. През пролетта на 2019 г. е настанен в болница в изключително тежко здравословно и психическо състояние.

Борис е свалил много килограми, заприличал е на скелет, отчаян и съсипан е. Не може да напусне Малайзия – липсват му 2500 долара. С тях трябва да плати глобата за пребиваване в страната без документи.

На 30 април 2019 г. все пак успява да се завърне в Украйна. Настанен е в апартамента на свои приятели. В същото жилище през май месец 2019 г. е намерен трупът му. Борис е погребан в Харков. На гроба му винаги има оставени свежи цветя…

Милен ДИМИТРОВ
Веселин РУСИНОВ
снимки: sports.ru, vz.ua