Чоко Василев е първият ни герой срещу Холандия

Идолът на Славия бележи дубъл при дебюта си в националния отбор
Румънец води холандците в София

Много са паметните сблъсъци в историята на футболното ни съперничество с Холандия. Предстоящата световна квалификация на 25 март (събота) в София е удобен момент да си спомним за първия мач между двата отбора. Той е белязан от много драма, голове и…дебюти.

За първи път се срещаме с „лалетата“ на 13 май 1959 г. Стадион „Васил Левски“ е изпълнен от 35 000 зажаднели за футбол запалянковци в дъждовната майска вечер. Любопитно е, че това е първият мач на нашия национален отбор, който е игран на електрическо осветление.

Българският тим, воден от двата селекционери – Крум Милев – Палаврата, и Стоян Орманджиев – Пашата, е основно подмладен. Цели седем дебютанти има в него. Липсват куп заслужили славни ветерани: капитанът Манол Манолов-Симулията, заболетият щурмовак Тодор Диев, Стефан Божков, Гацо Стоянов…Отива си цяло поколение с огромни заслуги към родния футбол. Двамата ни селекционери Стоян Орманджиев-Пашата и Крум Милев – Палаврата, са повикали на тяхно място много младоци. Цели седем дебютанти излизат срещу Холандия. Открояват се ненавършилото 17 години крило Жоро Соколов – Соколето или Йогата, от Левски, славистите Димитър Костов-Яшко, Александър Василев – Чоко и Димитър Ларгов, там е и напористият Стоян Китов от столичния Спартак. Начело на опитния тим на гостите е румънецът Елек Шварц.

Мачът протича под диктовката на българите. Началото обаче е за „лалетата“, за които Каниелс уцелва гредата, а още в 11-ата минута и открива резултата. Холандската „деветка“ се възползва от грешка на нашия вратар Жоро Найденов.

Постепенно „лъвовете“ се отърсват от първоначалното смущение и в 36-ата минута стигат до изравнителен гол. Вкарва го от дузпа Иван Колев-Ването. Нарушението е отсъдено, след като Теко Абаджиев нахлува в наказателното поле, гласи се да стреля към вратата, но в момента на удара е поваен на тревата, а след това и Ван дер Херт спира топката с ръка.  Австрийският съдия Алфред Грил веднага посочва „бялата точка“ – дузпа!

Само две минути по-късно правим обрата пълен. След бърза атака с едно докосване Василев излиза зад защитата на холандците и изпраща топката под плонжа на вратаря Де Мьонк – 2:1!

В 68-ата минута „лалетата“ печелят свободен удар в близост до нашето наказателно поле. Каниел е оставен непокрит и  засича от воле последвалото центриране за 2:2. Радостта на гостите обаче е кратка. Още в ответната атака Чоко Василев се врязва в пеналта, финтира няколко холандци, лъже и вратаря и от много неудобно положение бележи победния гол – 3:2 за България!

Героят от сблъсъка има кратка, но бляскава футболна кариера…До ранната си смърт за съжаление…Чоко си отива нелепо от този свят едва на 30 години, на 23 юли 1967 г. Юноша на Славия, Василев започва и завършва кариерата си при “белите”, като междувременно само един сезон беше играч на столичния Септември. В 188-те си мача в “А” група Чоко отбелязва 104 гола. През 1959 г. е стрелец №1 на първенството с 13 гола. Със Септември печели Купата на Съветската армия през 1960 г., а после е в основата на трите купи, завоювани от Славия през 1963, 1964 и 1966 г. Именно той е автор на единствения и победен гол на финала срещу ЦСКА през 1966 г. Чоко бе и в основата на тима, направил забележителен пробив в турнира за Купата на носителите на купи, когато Славия стана първият български отбор, класирал се за полуфинал в европейски турнир през 1967 г.

В националния отбор Василев записва 13 мача и 3 гола от 1959 до 1966 г.

13 май, София, стадион „Васил Левски“ – 35 000 зрители
БЪЛГАРИЯ – ХОЛАНДИЯ 3:2

България: Георги Найденов (ЦСКА), Кирил Ракаров (ЦСКА), Димитър Костов (Славия), Иван Димитров (Локо Сф), Димитър Ларгов (Славия), сменен от Стоян Китов (Спартак Сф), Иван Георгиев, Стефан Абаджиев (Левски), Иван Колев (ЦСКА), Панайот Панайотов (ЦСКА) – капитан, Георги Соколов (Левски) – сменен от Крум Янев – Палакмана (ЦСКА), Александър Василев – Чоко (Славия).

Холандия: Де Мьонк, Брюл, Виерсма, Нотерманс, Ван дер Харт, Клаасен, Ван дер Кьол, Рийверс, Каниелс, Дьоврис, Бошелаер

Селекционер: Елек Шварц (Румъния)
13 май, София, стадион „Васил Левски“ – 35 000 зрители
Съдия: Алфред Грил (Австрия)

Милен ДИМИТРОВ

Цифрите

Всички мачове срещу Холандия:

1959: България – Холандия 3:2 (пр) – 0:1 Каниелс, 1:1 Ив. Колев, 2:1 Василев, 2:2 Каниелс, 3:2 Василев
1960: Холандия – България 4:2 (пр) – 0:1 Якимов, 1:1 ван дер Линден, 2:1 ван дер Линден, 2:2 П. Панайотов, 3:2 ван дер линден, 4:2 Гроот
1968: България – Холандия 2:0 (кв СП) – 1:0 Бонев, 2:0 Аспарухов
1969: Холандия – България 1:1 (кв СП) – 1:0 Веенстра, 1:1 Бонев
1974: Холандия – България 4:1 (СП) – 1:0 Неескенс, 2:0 Неескенс, 3:0 Реп, 3:1 Крол (автогол), 4:1 Де Йонг
1985: Холандия – България 1:0 (пр) – 1:0 Де Вит
1988: Холандия – България 1:2 (пр) – 1:0 Вутерс, 1:1 Илиев, 1:2 Пенев
2006: България – Холандия 1:1 (кв ЕП) – 1:0 М. Петров, 1:1 Ван Перси
2007: Холандия – България 2:0 (кв ЕП) – 1:0 Снайдер, 2:0 Ван Нистлерой
2012 Холандия – България 1:2 (пр) 1:0 Робин ван Перси (45), 1:1 Ивелин Попов (49-дузпа), 1:2 Илиян Мицански (90+3)
Общо: 4 победи за България, 2 равенства, 4 победи за Холандия, голова разлика 14:17

На снимките: Вратарят Георги Найденов, крилото Иван Колев и треньорът Стоян Орманджиев.