За непосилната лекота на майчината любов

„Ако дадеш на човек една риба – ще го нахраниш един път, ако го научиш сам да лови риба – ще го нахраниш за цял живот.“
(Китайска поговорка)

Преди време ни се обади майка на участник в Бързи Срещи, за да ни се скара, че резултатите на сина ѝ са попаднали в спам папката на пощата му. Това беше дотолкова неочаквано за нас, че го подминахме като някакво странно изключение. Но постепенно започнахме да срещаме подобни случаи все по-често и разбрахме, че те съвсем не са изолирано явление.

При различните ни формати на запознанства на живо ежегодно срещаме хиляди необвързани. И поне веднъж месечно се налага да си общуваме със „загрижени“ майки на пораснали 30-40 и повече годишни мъже и жени.

Парадоксът при тях е, че такива прояви на прекомерна майчина любов всъщност пречат на децата им да пораснат достатъчно, за да тръгнат по свой собствен път и да изградят свое семейство. Въпреки зачестяването на тези случаи, те продължават да будят в нас недоумение, което решихме да споделим.

Майчината любов е в основата на човешкото съществуване, тя е безрезервна, всеотдайна и жизнено необходима за израстването и защитата на децата. До определен момент от тяхното развитие тя е безусловно необходима. Затова много малко хора се решават да повдигнат въпроса за потенциалните опасности от прекомерната майчина любов.

Майчината любов има две основни цели:
–  да осигури на децата сигурност и емоционален комфорт;
– да им помогне в изграждането на умения за тяхното самостоятелно развитие, вкл. независимост и вяра в собствените сили.

Увлечени в изпълнението на първата цел, някои майки не успяват да се пренасочат към втората, тъй като тя привидно противоречи на първата. Например, когато детето прохожда, майката трябва да го пази от препятствията пред първите му крачки. Но ако такова предпазване продължава и на по-късен етап, детето надали ще се научи да различава тези препятствия и да се справя с тях. Така постепенно нараства неговата зависимост от майката, вместо да отслабва в полза на независимостта.

Класическият случай с най-голям потенциал за създаването на такава зависимост е при майките, отглеждащи сами своя единствен син, но далеч не се ограничава с него. Предпоставки съществуват и в семействата, в които жената доминира или пък няма достатъчно силна емоционална връзка между двамата родители. Можем да обобщим, че когато в семейството липсват други обекти на емоционална обвързаност, всички емоции се канализират към детето и с времето тяхното пренасочване в друга посока става все по-трудно. В резултат много често детето не успява да изгради емоционална независимост и самостоятелност. Как се стига до там?

Има съществена разделителна линия между родителската и партньорската обич. При родителската обич удовлетворяването на емоционалните нужди е еднопосочно и винаги е от родителя към детето.

Партньорската любов е двупосочна и взаимна. При нея всеки от двамата се захранва емоционално от общуването и същевременно захранва свързаността с другия, полагайки грижи той да се чувства добре.

Границата между двата типа любов е тънка. Повечето хора се нуждаят и от двата типа и ако в живота на родителя няма партньор, родителят неусетно превръща детето си в обект и на двата типа обич. По този начин детето несъзнателно започва реципрочно да се грижи за емоционалния комфорт на родителя си, което постепенно го измества от ролята на дете в ролята на емоционален партньор. Това обяснява защо силната майчина любов пречи на вече порасналото дете да изгради трайна и силна партньорска връзка. Този човек вече има партньор в живота си, мястото вече е заето.

Опитите за обвързване с друг партньор се асоциират с изневяра и следват динамиката на извънбрачните връзки. Затова много често връзките са въображаеми или мимолетни, а избираните партньори са обвързани или живеят далече.

Изпълнявайки само първата си основна цел, майчината любов постепенно се превръща в емоционален еквивалент на партньорската любов. И тогава майката има толкова емоционална потребност от насрещно внимание от страна на детето, колкото и то има нужда от нейните грижи на майка. С времето настойчивите майчини грижи започват все повече да задоволяват предимно нейната потребност от близост, сигурност и усещане за значимост, под маската на майчинската любов. Ако след настъпване на пълнолетието на детето, майчината любов остане все така обсебваща и настъпателна, тя инвалидизира емоционално привидно вече самостоятелния човек и не му позволява да създаде свое семейство.

Днес такава обвързаност най-често се изявява в съвместно живеене на детето с майката дори и на много зряла възраст, въпреки, че доходът му позволява да се отдели от нея и да живее самостоятелно. Неслучайно тази потенциална опасност е илюстрирана от народната мъдрост в безкрайните поредици вицове и истории за тъщи и свекърви, илюстриращи някои от рисковете при сблъсъка между майчинска и партньорска любов.

През последната година няколко хиляди необвързани попълниха теста за Партньорски рейтинг на сайта ни, предоставяйки достоверна и много интересна информация за техните и насрещните очаквания. Долната графика показва дела на жените и мъжете, живеещи самостоятелно и техните очаквания към потенциалния партньор по този въпрос. Извадката обхваща 3,106 жени и 1,948 мъже на възраст между 25 и 45 години.

Средно 78% от необвързаните жени не живеят с родителите си, а 81% държат бъдещите им партньори също да живеят самостоятелно. Средно 82% от необвързаните мъже не живеят с родителите си, но само 21% държат и бъдещите им половинки да живеят самостоятелно. Има няколко причини за сериозното разминаване между очакванията на жените и мъжете:

• В България и при двата пола продължава да преобладава очакването, че мъжът като глава на семейството би трябвало да поеме по-сериозна част от отговорността по материалното обезпечаване, давайки възможност на жената да отдели повече внимание на децата и дома.
• У нас все още заплащането на мъжете е по-високо от това на жените за приблизително една и съща работа.
• На последно място, но не по значение, е осъзнаването от страна на жените, че развитието на бъдещата партньорска връзка е зависимо от нейната независимост от връзките родители-деца.

Би могло да се спори, че все пак отделянето от родителите е зависимо и от наличието на достатъчно средства. При това положение би трябвало да е налице сериозна зависимост между възрастта и самостоятелността, тъй като при болшинството от хората доходите нарастват с възрастта. Но един по-внимателен поглед върху развитието на графиката през годините показва, че връзката между възрастта и дела на самостоятелно живеещите е сравнително слабо изразена, тъй като колебанията във времето не надхвърлят няколко процента. Това ни дава основание да твърдим, че отделянето от родителите като съществена част от процеса на емоционално израстване е зависимо много повече от семейната предистория и нагласи, отколкото от наличните възможности за реализация.

Преди век ситуацията е била коренно различна. И до днес в селата и по-малките градове хората често живеят в големи фамилни къщи, в които съжителстват няколко поколения. Но днес близо ¾ от населението живее в по-големите градове, където този модел постепенно изчезва.

Преди няколко години стартирахме проекта „Мачмейкинг – подбрани запознанства”, който освен множеството създадени двойки, ни позволява и да получаваме полезна и детайлна информация за нагласите на необвързаните българи. На практика се убедихме, че повечето от тях имат здрав рефлекс по отношение на самостоятелността на техните бъдещи партньори. Така например едно от най-разпространените и категорични изисквания на жените е мъжът да живее самостоятелно, особено след навършване на 30 години.

Много са факторите, определящи желанието и потенциала за създаването на успешна връзка. Семейната предистория играе основополагаща роля и нейните нагласи са най-трудно променими, а няма училища за родители.