Силвио Берлускони завеща необятно наследство от успешни и скандални истории, напускайки този свят на 86 години вследствие левкемия. Италия изпраща една от своите най-колоритни личности: самоук предприемач с нюх и енергия, развил се до милиардер като строителен, медиен и спортен магнат; победител в политиката, с огромно влияние в последния четвърт век; съден над 30 пъти по изобилие от обвинения и осъден само веднъж – за данъчна измама; символ на гигантско его и безконтролен апетит към млади дами; извор на паметни, често арогантни изказвания.
„Аз съм Исус Христос на политиката, аз съм търпелива жертва, понасям всички и се жертвам за всеки“, казва Берлускони, който беше министър-председател на Италия 4 пъти за общо 9 години в периода 1994–2011. Последно участва със своята партия „Форца Италия“ в дясната коалиция на сегашния премиер Джорджа Мелони.
Прототип на Доналд Тръмп заради сходните маниери и път през бизнеса и медиите до властта, Берлускони влезе в световния фолклор с наречени „бунга-бунга“ разюздани веселби. Той успешно обжалва първоначална тежка присъда, че през 2010 г. плаща на 17-годишна мароканска танцьорка за секс във вилата си край Милано. Догадките за израза отведоха към любим на Силвио виц: Двама негови политически опоненти са пленени от африканско племе. Предложено им е да изберат: смърт или бунга-бунга. Първият пробва непознатото и е изнасилен. Вторият, схванал смисъла, избира да умре. Вождът приема: Окей, смърт от бунга-бунга.
Иначе корените на фразата са дълбоки поне век. През 1910 аристократът шегаджия Хорас Коул звъни в Британското адмиралтейство, представя се за принца на Абисиния (Етиопия) и пожелава да разгледа военноморския флот. В свитата са приятели интелектуалци, сред които писателката Вирджиния Улф, маскирани с черен грим и африкански дрехи. При визитата на бойния кораб Dreadnought „делегацията“ се прехласва с възклицания „Бунга“. Когато истинският абисински монарх пристига след седмици, навсякъде го приветстват с този възглас. В края на Първата световна война Dreadnought е потопен от германците и поздравителната им телеграма гласи: BUNGA BUNGA.
Легендата за Берлускони започва на 29 септември 1936 в скромно семейство от Милано. Като студент по право върти дребна търговия, снима сватби и погребения, пее, свири на контрабас и забавлява туристи на круизни кораби. През 60-те влиза в бизнеса с недвижими имоти. Загадка е откъде идва началният капитал, но последвалият възход до корпорация за 7–8 милиарда евро и щурма в политиката с партията „Форца Италия“ от 1994 г. са широко известни.
Той се описваше като роден бизнесмен, рано осъзнал важността на комуникативните умения и постигнал всичко от нулата. Това може да се отнесе и към успехите с футболния „Милан“. През 1986 Берлускони купи закъсалия клуб и финансира три велики селекции на треньорите Саки, Капело и Анчелоти, които спечелиха 5 КЕШ/Шампионска лига, 5 суперкупи на Европа, три световни клубни купи, 8 титли и 7 суперкупи на Италия. След 31 години управление, през 2017 продаде клуба в сделка на обща стойност 740 млн. евро и на следващата година купи друг отбор – „Монца“.
Агенция „Ройтерс“ ще запомни Берлускони като „безочлив, поривист, самоизградил се милиардер, политически шоумен, чиито финансови и секс скандали го превърнаха в най-поляризиращата фигура на Италия. С непоклатимо самочувствие и остър предприемачески дух създаде бизнес империя, която в своя разцвет се разпростираше от строителството до телевизията, издателската дейност, търговията и елитния футбол“.
Голямата уста поднася автопортрет: „Аз не съм традиционен политик и имам чувство за хумор. Ще се опитам да го смекча и да стана скучен, но не съм сигурен, че съм способен на това“. И още: „Трябва да пускаш шега на всеки 10–15 минути, това е начин да поддържаш висок дух“.
Връзката с егото: „Единствен Наполеон е направил повече от мен, но аз определено съм по-висок“. Берлускони твърди, че е орисан да печели, че има малко коса заради напиращия отдолу мозък. Определя се като човек на честта, искрен и джентълмен с абсолютен морал, почти германец заради своя работохолизъм, най-демократичния премиер в историята на Италия и несравним заради своите професионални умения и бизнес постижения.
Критикуваха Берлускони, че използва властта за собствени бизнес интереси, на фона на слаби икономически резултати и масова корупция. Той уверяваше, че прави жертва, защото политиката му отнема време и енергия да се наслаждава на живота. Влязъл там, само за да спре комунистите: „Лявото толкова обича бедните, че създава още такива всеки път, когато е на власт“; „Италия е страхотно място за инвестиции. Днес имаме по-малко комунисти и самите те отричат да са такива. Друга причина за инвестиции е, че имаме красиви секретарки, страхотни момичета“.
Колекцията от лафове допълват: „Ще приема въпроси от момчетата, а от момичетата искам телефонни номера“; „Когато ги попитам дали искат секс с мен, 30% казват „Да“, а останалите 70% отвръщат с „Пак ли?“; „По-добре е да си страстен към красиви жени, отколкото към гей мъже“.
Гафовете също са много: „Мусолини не е убивал никого, той пращаше хората на ваканционно изгнание, съюзи се с Хитлер заради страх от германската мощ, расистките закони бяха голямата му грешка като лидер, но в много други отношения се справи добре“.
Силвио получи порицание от Ватикана заради виц за евреин, който взима пари от сънародници да ги крие в мазето си от нацистите и крие, че войната е свършила. Веднъж обяви, че използвал тактика на плейбой да разубеди президентката на Финландия от домакинство на форум. Друг път препоръча на германски депутат роля на нацист във филм, който се снима в Италия.
Берлускони подкрепяше агресивната американска външна политика, засили връзките с Турция и Израел, но остана приятел с президентите Путин и Лукашенко. В разрез с позицията на Мелони, той нарече руската инвазия в Украйна провокирана от Зеленски и призна, че за последния рожден ден Путин му изпратил 20 бутилки водка и мило писмо.
Наследството на Берлускони се оценява на $7 млрд. от списание „Форбс“, в т.ч. големият холдинг „Фининвест“, телевизиите на „Медиасет“, компанията за банкови и финансови услуги „Медиоланум“, както и редица скъпи имоти. Те не са завещани конкретно и ще бъдат разделени между петте деца от два брака. Дъщерята и синът от първия участват активно във „Фининвест“, трите деца от втория са в друг холдинг. Силвио има общо 17 внуци, в последните години смени две годеници. Към многобройните кратки афери се числи и вдовицата на Илия Павлов – Дарина.
С всичките си плюсове и минуси, Берлускони получи достойна оценка от политическите опоненти, бивши премиери Матео Ренци и Романо Проди. Те изтъкват, че съперничеството никога не е избивало в лична вражда, и обобщават: „Мнозина го обичаха, мнозина го мразеха, но всеки трябва да признае, че неговото въздействие върху политическия, икономически, спортен и телевизионен живот беше безпрецедентно“.
Теодор ЦЕКОВ