България ще представи проекта „Съседите“ на Венецианското биенале тази година. Автори на проекта са Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров. Това бе обявено на пресконференция в зала „МаксиМ“ на БТА днес.
В събитието участие взеха Амелия Гешева – зам.-министър от Министерството на културата, д-р Надежда Джакова – комисар и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, проф. д-р Венелин Шурелов – председател на журито и кураторът на спечелилия проект – Васил Владимиров. Модератор на пресконференцията бе Евгения Атанасова, журналист и продуцент в БНТ. Те обявиха, че в конкурса за националното участие във Венецианското биенале за изкуство 2024 са взели участие 17 проекта, разгледани от 7-членно жури.
Амелия Гешева отбеляза, че България участва за единадесети път във Венецианското биенале и за трети пореден път. „Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година“, каза тя. Гешева анонсира, че стартира и подготовката за следващото издание на архитектурното биенале във Венеция догодина, в което България също ще участва.
Да, обаче логично възниква въпросът защо за трети пореден път печели проект на хора, живеещи през по-голяма част от годината в чужбина и защо са пренебрегвани родните творци?
Дали по този начин ясно не показваме на нашите таланти, че пътят към емиграцията е по-добър и им вещае „по-светло бъдеще“?
Д-р Надежда Джакова припомни, че Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за изкуство. Тя допълни, че част от политиката на биеналето е опазване на околната среда. Д-р Джакова отбеляза, че от 20 април до 24 ноември 2024 година, като ще има предварително откриване на 17, 18 и 19 април.
Проф. Шуралов отбеляза, че изборът на спечелилия проект тази година бил сложен процес. „Качеството и нивото на всички кандидати беше изключително високо. В един подобен процес принципът на сравнението между отделните проекти води до номинирането на един от тях като по-впечатляващ“, каза той и допълни, че е създаден стриктен протокол, който по много демократичен начин с двукратни гласувания изключва манипулиране на избора.
Павилионът на България тази година ще бъде в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Там е бил павилионът на България миналата година на Биеналето за архитектура, сега за изкуство, догодина – пак за архитектура.
Кураторът Васил Владимиров каза, че проектът „Съседите“ е иницииран от художниците. Той разказва историята на българите, които са били жертви на политическо насилие. „Съседите“ е продукт на задълбочено изследване на историята на репресиите, изследващ паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало, обяви кураторът. Проектът е от огромно значение и стойност не само за тематиката, с която се занимава, допълни Владимиров.
В основата на тази инсталация са реконструирани домовете на репресирани. Проведени са интервюта с хора, които са били жертви на репресия. Това, което отличава „Съседите“ е поканата зрителите да не са само пасивни наблюдатели, а да станат свидетели на преживяванията на онези, които са обявени за чужденци в собствената си държава, отбеляза кураторът. Той допълни, че проектът е по универсална тема, отговаряща на въпросите какво и как помним в контекста на травматични преживявания – как те говорят за тях и как ги помнят.
Инсталацията се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш, обясни Васил Владимиров.
Инсталацията вече е представяна извън България – в Торонто и Принстън и приета е много радушно. Показвана е и в Софийската градска художествена галерия през 2022 година. Кураторът отбеляза, че проектът е надграден за биеналето. Пространството няма да бъде толкова разделено на три стаи, а ще бъде по-флуидно. Ще има и още интервюта. Всички ще бъдат преведени на английски език и ще бъдат озвучени от актьори, за да се запази автентичността на изказа, обясни той. Този проект е правен няколко пъти досега и е доста добре приет от критиката, каза още той.
Красимира Буцева каза, че екипът работи по този проект от години. Чудили се как да представят темата, без да носи историческия контекст. Темата на биеналето е с двойнствено значение. Самата дума чужденци какво може да означава. Тези хора са отритнати от обществото, разделени. Тези хора са били разделяни и отчуждени. Те са били изпращани в лагери. Дори и с настъпването на демокрацията, те продължават да са отчуждени, но по друг начин, обясни тя.
Когато работим с архив, който умишлено е унищожен, когато ние сме пред мълчанието, тогава ние трябва да имаме и други средства мълчанието от болката да бъде изразена. И това е едно от тези средства, каза Лилия Топузова.
Джулиан Шехирян допълни, че целта била да се създаде пространство, в което човек може да влиза и да преживее архива чрез предмети и чрез сетивата.
Точно тук идва и проблемът на проекта и проектантите.
Те са заложили още в основите на своята концепция едно противоречие, дори бих го нарекъл лъжа.
По отношение на използването на понятия от страна на екипа като „комунизъм“, „комунистически режим“, „комунистическа България“ и „комунистически период“ и т.п. обаче имам сериозни забележки. Струва ми се, че Буцева, Топузова, Шехирян и Владимиров са нагазили с по един крак в дълбоко терминологично блато.
Никога и никой сериозен историк не и определял периодът от Девети септември 1944 г. до Десети ноември 1989 г. като „комунистически“. Всеобщо приет и употребяван от науката термин е „социализъм“ и съответно – „Социалистическа България“.
Кураторът призна, че това е така, комунизъм не и имало (иначе навремето го чакахме – б.а.), в това отношение всички от екипа били на едно мнение, но предпочели да използват едва ли не „сленг от улицата“ и разговорен език, за периода от близо 45 години. „Всички българи си го знаехме като „времето на комунизма“, горе-долу в този дух се изказа Владимиров.
Това добре – на улицата, вкъщи или в кръчмата можем да си говорим каквото искаме и са наричаме нещата и периодите както си щем. Обаче в сериозните си обществени прояви е недопустимо да изкривяваме фактите, както ни изнася и да използваме погрешни наименования на важни отрязъци от историческо време.
Дори най-големите критици трябва да признаят, че никога в България не е имало комунизъм от най-чист вид, подобен на този в СССР, Китай, не дай Боже – Камбоджа…
Страните от Източния блок бяха наричани „сателити на Москва“ (ние си се знаехме като хора от Соцлагера – б.а.) и „Империя на злото“, но да се твърди, че е имало комунизъм, е смешно и категорично невярно.
Павилионът на България тази година ще бъде в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Там е бил павилионът на България миналата година на Биеналето за архитектура, сега за изкуство, догодина – пак за архитектура.
Притеснително прозвуча обаче информацията, че сградата първоначално е била манастир, в който са били настанявани душевно болни хора. По-късно, разбира се, е преустройвана, за да стигне до сегашното състояние.
Друг е въпросът уместно ли е да се плащат колосални пари за наема на нашия павилион. Говори се за суми от рода на 500 000 лв. Поне това беше платено от българската държава за гаврата от 2019 г. Спомняте си, нали, че тогава безхаберници и наглеци пуснаха „картини“ от термоизолационен материал на гръцката марка „Фибран“и „скулптури“ на евтини чаши от шведската верига „ИКЕА“. Срамът преди 4 години остана не за авторите, а за България.
Тодор МИЛАНОВ
