Зад смъртта на царя има някои тъмни точки, които навярно ще се изяснят в бъдеще. Неговото положение бе извънредно трудно. Дълбоко вкорененото у широките маси русофилско настроение допринасяше само за засилването на тези трудности, тъй като съществената заплаха срещу независимостта на България идваше тъкмо от Русия. Под ръководството на Бориса на България все пак се удаде да възстанови без големи кървави жертви своето положение от преди Ньойския мир. Нейните интереси съвпадаха с интересите на Оста и цар Борис и неговото правителство теглиха последствията от това. Но окончателното положение на България още не бе уредено и осигурено. Това ще стане едва след завършване на голямата световна война“ („Дагпостен”, 30 август 1943 г.).
На 28 август 1943 година умира 49-годишният цар Борис Трети. Съгласно чл. 34 от Търновската конституция същия ден непълнолетният му син княз Симеон Търновски e провъзгласен за български цар под името Симеон Втори.
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота е син на цар Фердинанд І и на княгиня Мария Луиза и заема престола под името Борис Трети след абдикацията на баща му на 3 октомври 1918 г.
В бюлетините на БТА от този период четем:
София, 26 август 1943 г. Негово величество царят от три дни е сериозно заболял. Лекуването му е поверено на най-добрите лекари-специалисти.
***
София, 27 август 1943 г. По здравословното състояние на царя, днес в 16 часа бе издадено следното съобщение:
„Дворец София, 27 август, 16 часа.
Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнения, опасността засега може да се счита за отстранена.
Лекар при Двора на Н.В. Царя
Д-р Ст. Даскалов.“
***
София, 28 август 1943 г. Прокламация към българския народ
Българи, цар Борис III, нашият любим Цар – Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в двореца София, обкръжен от царското семейство.
Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик Цар – Обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет – да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.
Нека вечна да бъде паметта Му!
С друга прокламация престолонаследникът Симеон е провъзгласен за цар на българите:
София, 28 август 1943 г. Прокламация към българския народ
Българи, днес, 28 август 1943 година негово царско височество престолонаследникът Симеон княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на престола на българските царе под името Симеон II, цар на българите.
Поради малолетието на цар Симеон II и на основание на чл. 151 от Конституцията, Министерският съвет поема управлението на царството до отреждане на предвиденото в Конституцията Регентство.
В този съдбоносен за страната ни момент призоваваме всички българи да се сплотят още по-здраво около престола на негово величество цар Симеон II, за да могат с вяра в светлите бъднини на нашия народ и с упование в Бога да продължат светлото дело на България.
В бюлетините на БТА „Служебен преглед на чуждестранния печат“ са поместени редица статии и коментари в европейски медии за Борис Трети и за бъдещето на България:
„България в траур“ е заглавието на „Журнал де Женева” от 30 август.
Вестник „Либерте“ от 1 септември помества статия „От цар Борис Трети до Симеон Втори“; Вестник „Нойе Мюнхер цайтунг” от 30 август излиза със заглавие „Смъртта на Борис III – цар на България“. Вестник „Дер Бунд“ помества статия със заглавие „България – кораб без кормчия в бурята“.
В материал от 30 август „Смъртта на цар Борис“ вестник „Трибюн да Женева”, пише между другото: „Разпространил се бе слух, че цар Борис е станал жертва на покушение. Българската телеграфна агенция го опроверга категорично и най-сетне се реши да определи болестта от която умря владетелят. На мнозина се вижда странно, че тази подробност толкова се забави.”
***
Швейцарският вестник „Трибюн да Женева” в дописка от Берлин на 30 август със заглавие „Германия и смъртта на цар Борис“ пише:
„Берлинските дипломатически кръгове, както и целият германски народ очакват с напрежение последиците, които ще се проявят в българската външна политика след смъртта на цар Борис, благодарение на който милиони войници стоят още с оръжие в ръка на Балканите и не са взели участие в битките.
Българските кръгове в Берлин признават, че само дейността на владетеля допринесе страната да остане вън от конфликта. И германските дипломатически кръгове знаят това. С неговата смърт изниква въпросът, дали външната политика на България ще претърпи промени.”
Турски печат: Вестник „Републик“ под заглавие „Какво ще бъде политическото положение на България?“ от 30 август пише: „Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им.“
„Какво ще прави сега България?“ е заглавието, под което вестник „Вакът” от 6 септември пише: „Покойният цар Борис съзнаваше колко е опасно за малките народи да се намесват в борбата на големите. Тъй като знаеше турски, н.в. цар Борис беше казал един ден поговорката: „Когато атовете се ритат, магаретата страдат.” И тъй, ако би имал тази възможност, той би останал напълно вън от сегашната война. Той не беше забравил, че България много пострада през Първата световна война. Но той се опасяваше и от друго нещо: да не изпадне в положението на Румъния, ако остане напълно неутрален. Освен това, през първата фаза на войната пред България се разкриваха толкова съблазнителни изгледи, че тя не би могла да устои.
***
Източник: БТА
