На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) – въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.). Въстанието е организирано и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Турското правителство хвърля огромни сили за неговото потушаване.
В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.
В бюлетина на БТА пише:
Цариград, 21 юли 1903 г. Дивизионният генерал Едип паша, досегашен председател на извънредния съд в Солун, замина за Дедеагач, в чиято околност били развалени от комитаджиите два моста. Чиновниците по Солунската железопътна линия са получили писма от комитаджии, в които се изисква спиране на движението, в противен случай щели да последват атентати. Тези заплашителни писма изглеждали да бъдат мистификация или пък имат за цел да известят за подновяване на усилените комитетски действия и да всяват ужас между населението. Някои от емигриралите българи са се завърнали в санджака Кръклисе. Вследствие бягството на множество селяни жътвата в много села се е отчасти развалила. Бързото репатриране на емигрантите е неизбежно нужно, тъй като с това ще се успокои останалото население. При Прилеп е станало завчера едно сблъскване между една чета от трийсет души и редовна турска войска, също и при Воден и Валовища са станали сблъсквания с чети. Загуби е имало и двете страни.
***
Цариград, 23 юли 1903 г. Първите турски съобщения от страна на военните и цивилни провинциални власти, касателни последните действия на четите, са съставени в първия момент на тревогата и изглежда да бъдат преувеличени. От пристигналите до тази заран съобщения може да се заключи, че комитското движение е твърде сериозно, но не се е разпространило из цялата област.
***
Цариград, 24 юли 1903 г. За събитията в Македония циркулират множество слухове, които преувеличават и така твърде сериозните случки. Затова нека бъде констатирано, че освен телеграфическите съобщения до Портата няма засега никакви други известия освен от вътрешността на Македония. В тукашните дипломатически мисии не са получили никакви съобщения, което се отдава на обстоятелството, че телеграфната линия е развалена на няколко места.
Общото въстание е избухнало, според както се говори, миналата неделя на Свети Илия.
Гръцкият посланик направи днес представяне пред министъра на външните дела че при последните операции на четите в Битолския вилает били убити много гърци, а на други пък били нанесени материални повреди.
При все, че всички вътрешни посолства, както и Портата, бяха получили напоследък тревожни известия за едно предстоящо подновяване на комитетските действия, общото мнение е било, че вследствие на голямото изнурение на Вътрешната македонска организация не би било твърде възможно едно избухване на масови въстания без една мощна подкрепа от страна на България. Затова известията за внезапното избухване на въстанието разтревожиха и обезпокоиха в първия момент Портата и дипломатическите кръгове. Портата и чуждестранните посланици обаче мислят, че въстанието е един последен опит на Комитета, който иска с всичките си усилия да провокира намесата на силите. Четите надали ще могат да издържат повече от три седмици. Още повече, че Портата ще бъде свободна да действа енергически за потъпкването на революционното движение. Засега най-голямата опасност се състои в това, че мохамеданското население, което се предизвиква от действията на Комитета, е твърде настроено против християните, с които има често кървави стълкновения. Всичко това ще влоши общото положение и ще има твърде опасни последствия, чието избягване е най-трудният дълг на Портата.
***
Цариград, 24 юли 1903 г. Въпреки няколкото атентата по железопътната линия Солун – Битоля поради незначителността на повредите движението продължава, без да е имало досега никакво прекъсване. Осем батальона под командата на Омер Ружди паша ще заминат немедленно от Веризовиц за Битоля. Едно султанско ираде постановява щото влакът, с който ще бъде извършен транспортът на войските, да бъде предшестван от една машина за безопасност за осуетяване на всякакви атентати от страна на комитаджиите.
***
Цариград, 25 юли 1093 г. Според последните съобщения Комитетът е възнамерявал да обяви общо въстание на 1 август, в който ден се пада годишнината от превземането на Цариград или на 2 същия месец – летен Св. Стефан, но понеже имало опасност от преждевременно разкриване на приготовленията, то било взето решение да се даде сигнал за въстанието в неделя, на Св. Илия. Следствие повредите по телеграфните линии консулите получиха едва вчера депеши по събитията в битолско. Те са датирани от 22 текущия месец и съдържат следующите допълнения към съобщенията на Портата: Комитетски чети нападнали Ресен, над Преспанското езеро, и няколко околни села. На шест места четите са се сражавали с редовна войска, а на няколко места с турското селско население. Казармата Дежурхан на Преспанското езеро, едно село при Ресен, както и храните в няколко села, бидоха изгорени от комитаджии. Между 15 или 16 юли от пристигналите напоследък във вътрешността на Македония войводи се намирал и полковник Янков. Сарафов се намира в Битолския вилает. Населението в Битоля и околността е много развълнувано. Търговията и движението са спрени. Битолският валия е поискал за подкрепление една дивизия. Засега са заминали за там една бригада и осем батальона.
Дивизионният генерал Сюлейман паша от Солун е назначен за командващ на един корпус, който е натоварен с потушаването на въстаническите действия. Вчерашните консулски депеши от Скопие съобщават само, че в околностите на Кочани, Кратово и Егри паланка са се появили усилени чети, които били поддържани и от българското население. Телеграфното съобщение от Солун е на няколко места прекъснато и сега работят за възстановяването му. От осемте батальона, които са изпратени в Битолския вилает два бальона, под командата на бригадния генерал Бахтиар паша, са напуснали Скопие и ще се отправят от железопътната станция Градско пешком за Битоля. Днес ще заминат други четири батальона от Скопие и от Призрен.
Следствие на слуховете, че се готвели атентати в Скопие тамошният градски гарнизон е бил усилен и са взети всички предпазителни мерки. Главният инспектор Хилми паша е преустановил инспекционната си обиколка в източните околии на Скопския вилает и се е върнал в Скопие. Министърът на външните дела Тефик паша уверил австро-унгарския и руския посланици Каличе и Зиновиев, че най-главната грижа на Портата ще бъде да въздържи предизвиканото и ожесточено турско население от изстъпления. Портата действително е дала в този смисъл заповеди до военните и цивилни власти.
Разни признаци дават да се заключи, че напоследък е станало едно съглашение между македонския и арменския комитети, вследствие на което се готвели и в Кюрдско-арменския вилает размирици, за да се направят на Портата нови неприятности. Портата е отговорил на последните приятелски представления от руска и английска страна, че положението не е никак заплашително. Известието, че 2000 пушки били раздадени на кюрди, които не принадлежат към Хамидийската кавалерия не било вярно. Също не били верни и съобщенията за големи войскови движения. Доколкото може да се съди от получените досега Портенски и консулски депеши по избухналото от неделя насам македонско движение, се установява, че въстанието не е общо и досегашните действия на четите се ограничават върху три групи. Първата група – в северозападните погранични околии на Скопския вилает, Егри паланка, Кратово и Кочани до Пехчево. Втората група действа в северните окръзи на Битолския вилает, Прилеп, Крушово и Кърчево, а третата – в южните и западни части на околността от Битоля до станция Екши-су, респективно до Преспанското езеро. Движението обаче не е разпространено във всичките тези местности, а съобщените действия на комитетите се разиграват само във вътрешността им.
***
Цариград, 28 юли 1903 г. От турска страна известяват, че въстанието в Битолско е в свръзка с преминаването от България на многобройни чети и 15 души български офицери, които щели да поемат началството на въстаническото движение. Българските компетентни кръгове опровергават категорически това.
***
Цариград, 4 август 1903 г. Австро-унгарския посланик Каличе направи вчера настоятелни постъпки пред великия везир относително едно по-осезателно охранение линиите на Източните железници. Почти една трета от 189-те пехотни батальона на третата корпусна област, която обхваща вилаетите Солун, Битоля, Скопие, Шкодра и Янина биде съсредоточена в Битолския вилает. Въпреки това не се е удало да се потуши досега въстанието заради обстоятелството, че Турция се стараела да се избегне по възможност по-голямо кръвопролитие, като се опитвала да склони въстаниците да сложат оръжието и да накара забягналото селско население да се завърне в селата си. Това било вече постигнато в Дебърско и Костурско.
Според официални турски съобщения Крушово не било превзето от турския войски, а комитетските чети се оттеглили доброволно, като се укрепили в друга една местност, която също е била обсадена от войска. Засега никоя друга местност не се намирала в ръцете на въстаниците. Изглежда, че вследствие на по-рано съобщените причини от турска страна е било нарочно улеснено оттеглянето на въстаниците от Крушево.
Портенските съобщения до руското и австрийското посолства говорят, че в турското село Зиве, Костурски окръг, което се състояло от 94 къщи, въстаниците опожарили 39. Населението е било спасено вследствие пристигането на едно отделение войска от Костур, което донесло големи загуби на комитетската чета. При сблъскването, което е станало на 29 при Гюмендже, Солунски вилает, българското население е стреляло върху патрулите и хвърляло динамитни бомби. Един комитаджия е убит, двама са пленени, а останалите се разбягали. На основание рапорта на главния инспектор Хилми паша, Портата е съобщила още, че за охранение на консулствата били поставени постове и че консулите се конвоирали от жандармерия при обиколките си. Според съобщенията на Портата, през последните дни не е останало, никакво значително сблъскване.
***
Цариград, 6 август 1903 г. Съобщенията на Портата до австрийското и руското посолства говорят с положителност, че комитетските шефове Сарафов, Сандански и Чернопеев се намирали в Битолския вилает. Много турски официални сведения за действията на четите се оказаха напоследък неверни. Тези съобщения са били пущани в някои случаи нарочно, но в повечето случаи те се дължат на обстоятелството, че меродавните кръгове са бъркали имена и дати, а освен това не разбират твърде от военните работи. Така например, беше съобщено, твърде прибързано, че няколко чети са превзели Крушово от турската войска, когато в действителност войската едва преди няколко дни е превзела една част на града, а останалата част и околните височини останаха в ръцете на въстаниците и са били превзети едва завчера от войските на бригадния генерал Бахтияр паша. Загубите и от двете страни се незначителни. Изглежда, че за да се избегне кръвопролитие, турците сами са улеснили оттеглянето на четите. Говори се, че след превземането на Крушово, турските войски вършили грабежи и убийства освен между българското население, но и между гръцкото. И от другите местности на Битолския санджак са пристигнали известил за ограбването и изгарянето на много села от страна на турската войска.
***
Скопие, 8 август 1903 г. Населението е твърде безпокойно. Турците се събират в джамиите. Изглежда да се готви клане на християните. Валията получи заповед да мобилизира редиците от Скопския вилает.
На 19 август (6 август ст. ст.) (Преображение) избухва въстанието и в Одринския революционен окръг. В Серския революционен окръг въстанието започва на 27 септември (14 септември ст.ст.) 1903 г. (Кръстовден). Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг.
Цариград, 12 август 1903 г. Портата съобщи на австрийското и руското посолства, че комитетските чети са обявили въстанието в селата Каваклий и Енидже, под Лозенград, чрез биене на черковните камбани, стреляне и опожаряване на хамбарите. Телеграфната линия между Одрин, Малко Търново и Баргири е разрушена. Въстаниците са нападнали селата Дерекьой и Кдикебир и разрушили телеграфната станция с динамит. Нощни пожари са вършени от въстаниците в селата Карали, Ени махала и Докузук под Лозенград. Василико и околните села са били също подпалени.
Една чета от 800 души е нападнала едно село при Самоков. Телеграфната линия между Виза и Бунархисар е развалена. Една чета от 200 души нападнала нощем караулния дом в Енидже, след което избягала. Четите извършиха множество пожари по българската демаркационна линия. На 9 т. м. са пристигнали много въстаници в Малко Търново и нападнали населението, по-голямата част от което е забегнало в Дерекьой.
Според съобщения от Портата до австрийското и руското посолства, забегналите от Крушево в Растовица остатъци от четите били подпалили там 15 къщи. При с. Пелче е станало едно сблъскване с войската. Въстаниците изгубили двама души и избягали, като опожарили всичко след себе си. В Попанеще /Костурско/ е станало също едно сблъскване, но и тук въстаниците са били отблъснати и се разбягали, след като изгубили трима убити. В Леринско една голяма чета се укрепила между селата Песодер и Търсе в планината, откъдето атакувала войската, но била отблъсната. Четата е изгубила 200 души убити. Останалите се разбягали, като оставили на бойното поле оръжия, бомби и една офицерска фуражка.
На 2 октомври (19 септември ст. ст) Главният щаб на въстанието взема решение за прекратяване на въстаническите действия и за разпускане на четите. Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието.
Източник: БТА
