Жак Офенбах – Бащата на оперетата

Жак Офенбах – Бащата на оперетата

Наричат го Бащата на оперетата. виртуозен изпълнител, свири редом с пианисти от класата на Лист и Менделсон.

На днешния ден, през 1819 г., в Кьолн е роден Жак Офенбах. Днес се навършват 204 от рождението му.

Бащата на гения се установява във Франкфурт през 1802 година. Той е човек с много таланти, който работи като книговезец, преводач, издател, учител по музика и композитор. През 1816 година се премества в Кьолн, където през 1819 година се ражда неговият син Якоб.

От ранно детство Жак Офенбах започва да учи музика и проявява изключителното си дарование. На 12 години свири великолепно на виолончело. Очевидната музикална надареност на момчето кара баща му да го заведе в Париж (1833), за да учи в Парижката консерватория. Отначало Керубини отказва да го приеме, защото не е французин (уставът забранява приемането на чужденци), но след като го чува да свири, променя позицията си. Приет е като студент по виолончело. Негов преподавател по виолончело става самият Луиджи Керубини. На следващата година Жак трябва да прекъсне следването си заради финансови проблеми и да заработи. Жак учи само няколко години, но това се оказва достатъчно, за да се превърне във виртуоз и по-късно да свири с такива именити пианисти като Антон Рубинщайн, Франц Лист, Феликс Менделсон и други. Негов любим композитор е Хектор Берлиоз.

След завършването на образованието си Офенбах се установява в Париж и скоро се превръща в истински парижанин. Отначало опитва кариерата на концертиращ артист, а после става оркестрант в Опера комик. Планира да съчинява и да свири „сериозна“ музика. Голямата му мечта е да създаде голяма опера (и тя се сбъдва посмъртно). Но на този етап театрите му отказват работа, тъй като е прекалено млад и на никого неизвестен. Така Офенбах и Фридрих фон Флотов организират инструментален дует и успешно изнасят своите представления в салоните на Париж. Постепенно добиват известност и през 1839 за първи път са допуснати до парижките салони. Офенбах представя за първи път своята музика в театъра Пале-Роял.

Офенбах 5 години по-късно приема католицизма, за да се ожени за Ермини д’Алкен, дъщеря на испански емигрант-опозиционер. Двамата живеят заедно в продължение на 36 години, имат 4 дъщери. И. И. Солертински отбелязва, че участието на Офенбах в състава на несериозни оперети не му пречи да бъде верен и любящ съпруг.

През 1847 година Жак Офенбах получава поста на диригент във Френския театър. Към този период се отнасят леките му арии, написани по сюжета на басните на Лафонтен. Сътрудничи с театъра Флоримон Ерве. Постепенно изключителният му мелодичен дар намира признание. През 1850 г. става щатен композитор в известния молиеров театър “Комеди Франсез“.

Скоро се прославя като виртуозен изпълнител, свири редом с пианисти от класата на Лист и Менделсон. Извън краткото му временно връщане в родината си през 1848 година Жак Офенбах се установява в Париж, където живее до края на своите дни. Френското произношение на неговото име от Жакоб се превръща в Жак.

1855 е годината на раждането на жанра оперета. Офенбах става директор на театъра „Буф-Паризиен“ (Bouffes-Parisiens ), а по-късно се превръща в негов собственик. Така той може свободно да представя своите произведения. В своя театър той работи не само като композитор, но и като режисьор-постановчик, директор, диригент, съавтор-либретист. Офенбах насища своите спектакли с тънко и язвително остроумие, а понякога с много сарказъм. Благодарение на достойнствата на неговата музика и умелия избор на актьори и либретисти (най-често пиесите му пишат Мейляк, Галеви, Кремие), продукциите имат голям успех. Целият Париж пее мелодиите от Офенбах. Уилям Текери, който посещава Париж през казва: „Ако в съвременния френски театър нещо има бъдеще, това е Офенбах.“ Малкият, скромен театър на Шанз-Елизе се превръща в любимо място за срещи на парижката публика.

Първия си грандиозен успех Жак печели с оперетата “Орфей в ада “, поставена през 1858 година и издържала 288 поредни представления. За двадесет години само в Париж се изпълнява деветстотин пъти. Следват редица други оперети, които завладяват публиката и носят огромна слава на своя създател – „Хубавата Елена“ (1864), „Синята брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня Геролщайн“ (1867), „Перикола“ (1868) и много други. Тези оперети донасят голяма слава на своя автор.

Популярността на Офенбах расте непрестанно и той достига кулминацията на своя успех при откриването на Световното изложение в Париж (1867), когато композиторът си съперничи по признание и известност с гостуващия по това време във френската столица Йохан Щраус-син.

През 1870 г. с Френско-пруската война френските вестници го обвиняват в симпатии към Германия, а германците – в предателство. Офенбах пътува до Европа, а след завръщането си в Париж (1871) десните кръгове го обвиняват в неморалност, тъй като според тях подкопава националната идея, подиграва се на монархията, на религията, на армията и на други реликви.

Катастрофата от 1871 година разорява Офенбах. Той заминава за Америка, където печели препитанието си с изнасяне на градински концерти. През 1875 година фалира, и за да издържа семейството си, на следващата година предприема турне в Съединените щати. Има огромен успех и успява да възстанови голяма част от загубите, давайки 40 концерта в Ню Йорк и във Филаделфия.

След завръщането си във Франция отново се заема с писането на оперети. През последните години от неговия живот здравето му се влошава, страда от преумора, астма, сърдечно-съдово заболяване. Последното произведение на Жак Офенбах е операта „Хофманови разкази“, но не успява да види нейната премиера, тъй като умира преди нейното поставяне на 5 октомври 1880 година в Париж. Погребан е в монмартърското гробище.

Творчество
Автор е на над 100 оперети, сред които поставяните в България „Хубавата Елена“, „Един младоженец пред вратата“, „Орфей в ада“. Други негови оперети са „Синята брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня Геролщайн“ (1867), „Перикола“ (1868), „Мадам Фавър“ (1878), „Дъщерята на барабанчика“ (1879). Сред най-прочутите му произведения е операта „Хофманови разкази“, по приказките на Е.Т.А. Хофман.

От книгата “В света на оперетата”

Жак Офенбах е един от най-даровитите композитори на XIX век, родоначалник, наред с Ерве, на оперетния жанр, класик на френската оперета. Неговото изкуство е проникна­то от ирония и скептицизъм, Многобройните оперети на Офен­бах, в които завоалирано чрез събития, станали ту в древна Гърция, ту в несъществуващи страни, се осмиват битът и нравите на Втората империя, стават своеобразна сатирична лето­пис на своето време.

Офенбах е „блестящ музикален фейлетонист, сатирик-буфа, пмировизатор, фокусник, музикален преобразовател и авторитет, отлично познаващ изискванията п вкусовете на своята публика, но в същото време умеещ да съхрани собстве­ната си творческа индивидуалност’”. Неговата музика е ясна, проста и достъпна, тя избягва рафинираната усложненост, като при това е винаги оригинална, свежа, остроумно оркестрирана. Отличава се с лекота, изящество п остроумие, с неиз­черпаемо мелодично богатство. Главната роля в нея принад­лежи на ритъма, който се установява в модерните жанрове – марш, валс, галоп, канкан и др.

Жак Офенбах (истинското му име е Якоб Еберст),
роден па 21 юни 1819 година в Кьолн в семейството на певец от местната синагога, още от детство проявява интерес към музиката, свири на цигулка и виолончело. От 1833 година той е в Париж, където се учи в консерваторията, работи като виолончелист в театралния оркестър, а от 1855 година е диригент на Театъра на френската комедия. През 1855 година Офенбах открива собствен малък театър „Буф Паризиен“, където поставя едноактни оперети.

Прсз 1858 година се състои премиерата на първата голяма оперета па Офенбах „Орфей в ада”. По-нататък една след друга се появяват „Женвиев дьо Брабант“ (1859), Даф­нис и Хлоя“ (1860), „Песничката на Фортунио“ (1861), „Жаклин“ (1862), “Клюкарите.“ (1863), „Хубавата Елена“ (1864), „Синята Брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня фон Геролщайн“ (1867), „Остров Тюлипатан“ (1868), „Перикола“ (1868), „Разбойници“ (1869), „Черният корсар“ (1872), „Пътешествие на луната“ (1875), „Мадам Фавар“ (1878), „Дъщерята на старши-барабапчика“ (1879) и много други оперети. Офенбах е не само композитор. Той е и диригент, постановчик, съавтор на либрета, антрепреньор на собствени произведения. Върхът на неговия успех е Све­товното изложение през 1867 година в Париж — в центъра па тържествата му стои спектакълът „Херцогиня фон Герол­щайн“.

Крахът на Втората империя прекъсва кариерата на Офен­бах.
През 1875 година той фалира и закрива театъра. За да подобри своето положение, композиторът заминава за САЩ. като диригент. Оперетите му от втората половина на 70-те години, прекрасни по своите музикално-художествени качест­ва, вече не се ползват обаче с предишния огромен успех. Цял живот мечтал да напише опера, Офенбах работи върху нея през 1880 година, но не успява да я завърши. Лирикоко-медийната опера „Хофманови разкази“ е завършена от ком­позитора Ернест Гиро едва след смъртта на Офенбах, на­стъпила на 4 октомври 1880 година от сърдечно заболяване.

В огромното творческо наследство на композитора фигурират повече от сто музикално-театрални произведения – дву- и триактни оперети, спектакли-ревюта, музикални иитермедии и фарсове.

Източник: musicdaskal.eu