През 1912 г. населението на София било само 111 000 жители, а преди Освобождението от турско робство – към 11 000.
Тогава София била разположена около църквата „Свети Крал“ (сега катедралата „Света Неделя“ – б.р.). Пак около послешната улица „Търговска (сега погълната от Центъра) била и Еврейската махала с хаврата си, която се таяла в Битпазар (натиснат вдън земя от ЦУМ).
При джамията и към Лъвовия мост (тогава наричан Шареният мост) се разстилала Турската махала. Българите са живеели в краищата на града: в Креметлий махала – отсетнешния Женски пазар; в Алигина махала – нейде към Народното събрание; в Чир махала (сегашната „Солун“); в Драз махала – около гробищата. Като се отива към гарата, от дясната страна са живеели циганите, а отляво – българите.
Около църквата „Александър Невски“, около църквата „Свети седмочисленици“ по направление на игрище „Юнак“, оттатък площад „Възраждане“, оттатък Народното събрание, зад още стоящата протестантска църква – всичко е било поле, обрасло с тръне, а княжевското шосе било едно голямо блато.
При освобождението на София през януари 1878 г. градът се е разстилал на по-малко от половин километър; в 1912 г. София е лежала на 7 квадратни километра.
А Шареният мост има своята любопитна история. Той е свързан с името на нямгашен голям софийски богаташ – турчина Халил Сали ефенди. Бил харен човек, но шопите го наричали „Лудият турчин“…И как да не го наричат така?
Случила се плодородна година – струпала се из Софийско толкова слама, че шопите нямало какво да я правят. И от немай-къде я закарали на Халил – „Лудия турчин“.
Макар че той нямал нужда от токлова много слама, купувал: два гроша колата, грош…30 пари…- никого не връщал. Купува от бедняците и честно плаща. Никой не знае защо му е притрябвала толкова слама. Той само плаща и повтаря:
„Заман саман сатар! (Времето продава сламата!)
На следващата година дошла страшна суша, всичко изгоряло. Цялото софийско поле заприличало на изпържен тиган. Па като хукнали тогава да търсят слама за добитъка! И си спомнили за Халил ефенди.
– Аман, ефенди, дай слама!
-Иди си вземи, колкото искаш, по 100 гроша колата!
– Нямам толкова, ефендим…
– Колко имаш?
– Само 30 гроша…
– Добре, дай парите и върви вземи!
Халил събрал много пари от сламата и с тях построил моста, наречен отсетне Шареният мост. И сложил от едната страна на моста надпис: „Заман саман саттъм, кюпрю яптъм“ (С време продадох сламата, мост направих).
А от другата страна на моста сложил надпис с думи от Корана: „дето няма чешма – направи чешма; дето няма мост – направи мост.“
След Освобождението Шареният мост станал Лъвов, но като че по му подхождаше първото име – много шарении ставаха около този мост и в по-далечно, и в по-сетнешно време.
Разказ на известния журналист Христо Бръзицов
