Нетипичният шампион Георги Граматиков: Нямам приятелка, не водя нощен живот и бачкам по строежите (СНИМКИ)

0 0 0 0

септември 22, 2021

Георги Граматиков е роден на 26 август 2000 г. Той е един от най-добрите джудисти в България. Състезател е на Локомотив (София). Трикратен републикански шампион в категория до 81 кг. Балкански шампион. Георги обаче, както сам признава – не обича нощния живот, няма приятелка и не се плаши от тежък физически труд. Запознайте се с един не/типичен шампион.

– Георги, разкажете малко повече за себе си…
– Аз съм едно обикновено момче на 21 години, спортист. Състезавам се за Локомотив (София). От спортно семейство съм. Баща ми е бивш борец.

– Защо децата да изберат Клуб по джудо и самбо „Локомотив“ (Сф)?
– Нашият клуб дава повече предимства в сравнение с конкуренцията. Това е един отлично организиран клуб. Много и добри треньори работят с нас. На всеки от нас обръщат внимание. Условията за подготовка и състезания са отлични. Освен това винаги се поддържаме. Един зад друг сме – като едно голямо семейство.

– Кой е най-големият ви конкурент на вътрешния фронт?
– Мисля, че нямаме такъв. Без конкуренция сме отборно. Школата ни е много силна. Оттук са минали безброй големи шампиони – Георги Петров, Певел Ботев, Даме Стойков, кой ли не…Иначе, ако говорим конкретно за моята категория – може би Станислав Стефанов от ЦСКА.
– Имате ли идоли в джудото?
– Не. Но се възхищавам на много спортисти. Пример за мен са Благой Иванов – Багата, братя Росен и Румен Димитрови. Те са тръгнали от тук, от Локомотив.      
– Коя е най-сладката ви победа до момента?
– О, не ги помня. Всяка една победа ми е сладка (смее се). Не мога да откроя само една в моята кариера.

– Получавали ли сте тежки контузии?
– Имам такива, да. По-незначителните вече не ги броя. Най-сериозната беше в рамото. Трябваше да се възстановявам дълго след тежка операция. В продължение на цяла година бях далеч от любимия спорт. Но пък се съхраних психически като присъствах постоянно в залата, сред колегите и треньорите. Помагах им, макар че не можех да се бия. Беше много тежко, но издържах. Вече всичко е наред. Чувствам се в отлична форма и съм готов за нови битки.
– Каква е вашата мечта като спортист?
– Аз съм амбициозен човек. Моята цел е медал от Олимпиада. Ако мога да го постигна – ще е ок, а ако не – светът няма да свърши. Трябва да се радваме на всеки успех. Всеки успех е ценен и трябва да го изживееш пълноценно. Поне така смятам аз. Гониш един връх и вече каквото е рекъл Господ. Понякога обаче си трябва и късмет.
– Суеверен ли сте? Спазвате ли някакъв ритуал преди важно състезание?
– Не, ритуал не спазвам. Но съм вярваш православен християнин. Вижте, преди състезание не изпитвам предстартова треска, не съм нервен. Просто съм „празен“ и излизам винаги подготвен психически за боя. Когато си натрениран и здрав, знаеш, че няма кой и с какво да те изненада. Е, имало е случаи и когато съм си патил от подценяване на противника. Такива детски работи е имало, признавам. Но човек се учи от грешките си. За да се изградиш като личност, трябва да преминеш през какво ли не.
– Как подхождате тактически в началото на срещата? Агресивен ли сте или по-внимателен тактически?
– Арсеналът ми е богат. Наблягам на тактиката. Не се хвърлям безрасъдно в мача. Опитвам се да надхитря съперника с тактика.
– Извън джудото кой е предпочитаният ви спорт?
– Не обичам футбола, ако за това намеквате (смее се). Борба обичам да гледам. Иначе съм привърженик на Локомотив (София).

– Какво си пожелавате в личен и краткосрочен план?
– Пожелавам си най-вече да съм здрав и още по-постоянен в това, с което се занимавам.
– Остави ли ви време от тренировки и работа за личен живот?
– Ерген съм. Свободен мъж. За любов нямам време, но за семейството – винаги.
– Иначе по какъв тип жени си падате?
– По стойностни жени. Не съм някакъв плейбой и не се правя на мачо. Обикновенно момче съм, от „Орландовци“.
– Ако ви предложат да се снимате в реклама или музикален клип (знаем, че добре сложените спортисти са желани участници в клиповете от жанра попфолк – б.а.), ще приемете ли?
– Не, в музикален клип – не бих се снимал. Но ако става въпрос за реклама или пък филм – може и да си помисля. Зависи за какво става въпрос.

– Вие очевидно сте един нетипичен млад спортист…
– Може и така да е. Не зная, не мога да давам преценка сам на себе си. Нека хората да ме оценяват. Мога да кажа, че съм целеустремен към един връх и го изкачвам. Бавно, но славно.
– Имате  ли хоби?
– Рядко ходя на риба. Не съм като сестра ми Снежа, която е запален рибар и се хвали със своите постижения. Знаете ли какво правя в свободното си време? Бачкам като общ работник. Бъркам бетон по строежите, товаря камиони. Да, изобщо не се шегувам! Работя по обекти, по строежи – нещо леко, неангажиращо, за да мога да се развивам физически. Не се срамувам от ръчния тежък труд. Това ме прави още по-силен. Помага ми на физическата подготовка. Не го правя за пари, а главно за физика. За нашия спорт това е изключително важно.

– Как пазите режим и се държите в нужните за категорията килограми?
– Леки ограничения си налагам. Не е нещо особено. Следя си хранителния режим. Когато не се намирам в състезателен или тренировъчен период си позволявам да „кривна“ от правия път, но не прекалявам. Опитвам нещо сладко или по-солено. Но иначе спазвам нощен режим, лягам си рано. В това отношение не си позволявам волности. Нямам право, щом искам да съм елитен спортист. Имам си вечерен час. Не че някой ме спира или ми налага забрани. Просто за себе си така съм решил. Категорично – не излизам нощно време. По-добре да се наспя, за да бъда пълноценен на следващия ден.
– Има ли лоши примери, които сте виждали? Пред очите ви сигурно са минали доста нереализирани таланти?
– Да, така е. Имало е много такива момчета. Виждал съм. Затова гледам да не повтарям тази грешка. Уча се от грешките на другите.

– Каква музика обичате да слушате?
– Популярна. 
– Какви филми харесвате?
– Не гледам много филми, честно казано. Нямам време просто. Нямам и любими актьори.
– Не ви ли писват отвреме-навреме тежките тренировки? Имало ли е момент, когато ви е идвало да се откажете от спорат?
– (категорично) Не! Винаги съм бил уверен в себе си и не съм имал притеснения в това отношение.

Милен ДИМИТРОВ

*Интервюто е част от  проекта “НЕ ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ – СПОРТУВАЙ С ЖЕЛАНИЕ!“, финансиран от Министерство на младежта и спорта.