„Звездата на нашия батальон беше една двугърба камила. Когато през 1942 г. батальонът се сражавал при Сталинград, имал няколко камили, използвани вместо коне. Когато аз пристигнах, беше останала само една.
Ролята й беше да тегли полевата кухня. Затова, докато си проправяхме път през селата на Западна Украйна, ни следваха тълпи любопитни деца, които бяха виждали камила само в буквара. Когато се строявахме за парад, камилата гордо заставаше отляво със своята полева кухня и през цялото време дъвчеше с вдигната глава, наострени уши, извисяваща се над всички.
Двугърбата грамада гледаше войниците с презрение и надменност, сякаш ги пренебрегваше и сякаш се взираше в нещо скрито далеч зад хоризонта, което можеше да види само тя със своя величав ръст от два метра и половина.
Камилата свикна да попада под обстрел и бомбандировки, дори при Лвов получи лека рана от шрапнел в гърба, но въпреки това никога не се уплаши. Не беше страхливка и спокойно продължи да преживя храната. За разлика от нас никога не страдаше от юлската жега и палещото слънце.
Нашата камила бе полезна забележителност. Много често командири и войници се отдалечаваха от батальона и потегляха на различни мисии. През това време частта можеше да се придвижи напред или да се отклони от първоначалната посока на десетки километри. Как да се върнеш при тях? Спазваше се вного строга секретност и никой нямаше да ти каже къде е батальонът.Ето тук нашата помощничка бе от голяма полза. Връщаш се в селото, където по-рано смее били разквартирувани, и пииташ децата: „Къде отиде камилата с кухненската каруца?“ Казват ти, после продължаваш до следващото село, задаваш същия въпрос и така бързо и успешно настигаш твоите другари.
Камилата изглежда, че се движи бавно, но невинаги е така. Например, когато е в опасност, под внезапен артилерийски обстрел, ть можеше да тичаа с 50 км в час. Делеше хората на добри и лоши. Не знам заащо, но аз бях лош. Всеки път, щом доближах приятелски да я погаля по главата, тя я вдигаше и започваше злобно да съска. Нещо заплашително забълбукваше в гърлото й. Още преди да е успяла да ме уцели с лепкава зелена плюнка, бързо офейквах.
Би трябвало камилата да е трепопасно и да се храни със слама, листа, тръни, но за наша изненада тази нямаше нищо против месото, рибата и дори американските месни консерви.
Тя дойде с нас чак до Германия – чак до асфалтираните пътища и ламаринените покриви. На фона на танкове, артилерийски оръдия и безчет американски камиони („Шевролет“, „Студебейкър“, „Форд“, „Уилис“) нашата камила ярко се открояваше. Гледаше на всички тези возила с презрение и арогантност и държеше високо вдигната аристократичната си глава. Веднъж покрай нея с автомобила си мина много важен генерал. Той извика на нашия батальонен командира, който стоеше пред строя ни: „Какъв позор! Да влизате в Европа с камила! Веднага да се махне!“ И така завинаги изпратиха нашата спътничка в тила.
Въпреки това край разрушената, взривена фасада на Райхстага, преди стените му да се покрият с победни надписи, бе фотографирана двугърба камила, гордо вдигаща глава. Тази снимка се появи на корицата на „Огоньок“, впоследствие я препечатаха по целия свят и така стана много известна. Може ли това да е била нашата камила? Едва ли…“
Заб.: Тази камила се наричаше Кузнечик (Щурче) и беше прикрепена към 120-а гвардейска механизирана бригада (преди това 308-а стрелкова дивизия). Твърди се, че водачът й е позволил да плюе по Райхстага. За съжаление не можахме да открием снимката от сп. „Огоньок“.
Източник: Борис Богачов, „For tne Motherland! For Stalin! A Red Army Officer’s Memoir of tne Eastern Front“,
Богачов Борис, “Цената на победата”, С. 2018, изд. “Прозорец”
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
