Историята на европейските първенства
Европейските първенства се раждат трудно, с огромни „родилни мъки“. Парадоксално, но е факт, че Европа, на територията на която (Париж) е основана ФИФа през 1904 г. няма своя континентална асоциация чак до 1954 г. Идея за местен турнир има от 1927 г., когато президентът на френската федерация Анри Делоне излага становището си на конгрес на ФИФА. Подкрепа към проекта обаче липсва. Втората световна война отлага във времето турнира с още доста години. Едва на 27 май 1952 г. в Цюрих се срещат Анри Делоне, италианският му колега Отарино Бараси и белгиецът Жозе Краай. Тримата обсъждат как може да бъде организиран евентуален еврошампионат.
Документът обаче така и не вижда бял свят. На 15 юни 1954 г. в Базел на историческа конференция с участието на представители на 25 държави се взима решение за учредяване на Европейска футболна асоциация (УЕФА). В края на октомври 1954 г. новоизбраният Изпълнителен комитет подготвя предложения за провеждането на първия турнир. Чак на конгреса на УЕФА през юни 1956 г. обаче има някакъв напредък. На 27 март 1957 г. в Кьолн комисията излиза с подробен план – квалификации, осминафинали, четвъртфинали и финален турнир с участието на най-добрите четири тима. На конгреса на евроцентралата на 28 юни 1958 г. в Копенхаген от 27 делегати „за“ провеждане на първенство обаче гласуват само 15. Против турнира са Холандия, Италия, ФРГ и британските държави. Аргументират се с претовареността на играчите във вътрешните им първенства.
На 6 юни 1958 г. в хотел „Форест“ в Стокхолм се тегли жребият за първите в историята европейски квалификации. Купата е сребърна, висока е 50 см и тежи 8 кг. Изработва я парижкият ювелир Мишел Шобийон. На лицевата й страна има надпис: „Купа на Европа – Купа Анри Делоне-Шампионат на европа“. Президентът на УЕФА Ебе Шварц предлага турнирът да носи името „Анри Делоне“ в памет на неуморимия пропагандатор на първенството, който така и не доживява „раждането на своето дете“. През 1960 и 1964 г. турнирът е за Купата на европейските нации „Анри Делоне“, а от 1968 г. вече се нарича европейско първенство. Според регламента купата остава вечно притежание на отбора, който я спечели три пъти подред или стане шампион в пет първенства.
Първият мач в историята на европейските първенства се играе на 28 септември 1958 г. на стадион „Ленин“ в Москва. Пред над 100 000 зрители СССР побеждава Унгария с 3:1. Авторът на първия гол е Анатолий Илин, който се разписва още в 4-ата минута.
Чехът Стахо пък става първият вратар, отбелязал гол от дузпа. Това се случва в реванша срещу Ейре (4:0, 0:2).
Французинът Роже Марш е първият футболист, който си вкарва автогол в европейски квалификации (прави го срещу Гърция).
Сънародникът му Жюст Фонтен пък е автор на първия хеттрик. Развихря се при победата над Австрия с 5:2.
Преди четвъртфиналите изненади липсват, ако не се считат мачовете Испания – СССР, които…не се играят.
Причина за това става нежеланието на генералисимус Франко „отборът на Испания да играе в комунистическа държава.“ Съществуват няколко версии за случилото се. Най-правдоподобната изглежда тази, че селекционерът на испанците Хеленио Херера не може да обещае на Каудильо (водач, лидер – бр.) задължителна победа срещу Съветите, въпреки че разполага със звезди като Кубала, Суарес, Ди Стефано и Хенто. Така Ла фурия не се явява за първата среща от четвъртфиналите в Москва. В отговор генсекът на ЦК на КПСС Никита Хрушчов заявява в типичния дух на онова време: „Франко от позицията на десен защитник на американския престиж се отбеляза автогол.“
Финалният етап се провежда във Франция в началото на юли 1960 г. Участват Сборная, Чехословакия, Югославия и домакините. В първия полуфинал в Марсилия СССР разбива Чехословакия с 3:0 след дубъл на Иванов (35, 58) и Виктор Понеделник (64).
Чехът Войта пък пропуска дузпа 22 минути преди края. След мача той се оправдава, че е бил хипнотизиран от руския вратар Лев Яшин. „Черният паяк“ именно на това първенство си спечелва атрактивното прозвище заради цвета на екипа и огромните си ръце.
В другия полуфинал Югославия разплаква домакините с 5:4 след невероятна драма. Галич открива за „плавите“ в 11-ата минута, обаче с голове на Венсан (12), Ет (43) и Висниески (52) „петлите“ стигат до пълен обрат. Жанетич (55) връща едно попадение за 3:2. Куриозна е ситуацията в 62-ата минута, когато Ет получава топката в очевидна засада, която е и маркирана. Ядосаният нападател с всичка сила изритва топката в мрежата зад вратаря Шошкич, който изобщо не реагира, защото е видял сигнала за засада. За учудване на всички на стадиона белгийският съдия Гранден обаче признава гола!
Франция повежда с 4:2, а до последния сигнал остава не повече от четвърт час. Разгневените и решени на всичко, но да изтръгнат победата югославяни се вдигат на отчаян щурм и за три минути вкарват французите в немислим кошмар. Ето и хронологията на френския ужас: 3:4 Кнез (75), 4:4 Йеркович (77), 4:5 Йеркович (78). Покрусените „петли“ остават да лежат дълго, дълго след последната свирка на Гранден…В. „Екип“ пише: „Ет предизвика гнева на боговете. Наказани сме.“
Югославският тим съвсем не е случаен. В него блестят виртуози като Драгослав Шекуларац, Милан Галич, Дражен Йеркович и Бора Костич. В квалификации те са отстранили коравия български отбор. На 31 май 1959 г. на стадион ЮНА в Белград „лъвовете“ отстъпват с 0:2 след голове на Галич (1) и Тасич (87).
Реваншът в София завършва 1:1. Тодор Диев (54) ни дава известни надежди, които обаче изтляват твърде бързо. Муич попарва препълнените трибуни на „Васил Левски“. Заради спречкване пък съдията гони от терена Никола Ковачев и Шекуларац.
Финалът на „Парк де пренс“ между СССР и Югославия се играе пред обидно малобройна публика – само 18 000 души. Дъждът се излива като из ведро над Париж. Югославяните имат надмощие в началото на срещата, Галич, Костич и Йеркович излизат на чисти позиции, но на вратата си сборная има един непробиваем „Черен паяк“. Малко преди почивката Яшин все пак е преодолян. Йеркович пробива по дясното крило и центрира остро, топката се отклонява от капитана на СССР Игор Нето, от главата на Галич и спира в мрежата зад Яшин – 1:0 за Югославия! Отговорът не закъснява. В 49-ата минута Бубукин стреля изненадващо отдалеч, Видинич изпуска хлъзгавата топка, а Метравели я довкарва за 1:1. Срещата отива в продължения. Тече фаталната за „плавите“ 113-ата минута. Михаил Месхи прави феноменален рейд по левия фланг и центрира. Виктор Понеделник се извисява над всички в пеналта и с глава пронизва Благое Видинич – 2:1 и СССР е европейски шампион!
Хвалебствените статии по адрес на новите първенци не закъсняват. В. „Екип“ излиза със заглавие: „Футболна приказка с един добър великан – Яшин.“ Сп. „Франс футбол пише: „От този финал ще запомним блясъка на Яшин и главата на Понеделник. На 10 юли в Париж беше коронясан тържествено Негово величество Лев Първи.“
В. „Паризиен“: „Въпреки дъжда зрителите бяха готови да паднат на колене и да се молят мачът да продължи още 120 минути“. В. „Пари жур“: „Мач, който се вижда веднъж на 20 години.“
В срещата за третото място чехослоаците побеждават оключалите домакини с 2:0. Попаденията са на Бубник (58) и Павлович (88).
10 юли 1960 г.
СССР – Югославия 2:1
СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето (к), Метревели,Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи
Треньор: Виктор Качалин
Югославия: Видинич, Дуркович, Юсуфи, Жанетич, Миладинович, Перушич, Шекуларац, Йеркович, Галич, Матуш, Костич (к)
Голмайстори: 0:1 Галич (41), 1:1 Метревели (49), 2:1 Понеделник (113)
Съдия: Артър Елис (Анг)
Стадион „Парк де Пренс“ – 17 966
*“Витоша нюз“започва своята поредица, посветена на историята на европейските първенства по футбол. Героите, драмите, сълзите и възторзите, триумфите и трагедиите – всичко това ще ви припомним в следващите седмици преди старта на най-вълнуващото футболно събитие на годината – Евро 2016 във Франция. А началото беше поставено именно там – в Париж.
