На 9 август 1945 година американският бомбардировач Б-92 „Бокскар” разсича облаците над японското градче Нагасаки и хвърля 22-килотонна плутониева бомба, наречена „Дебелака”. Последвалата ослепителна светлина се оказва до болка позната на инженер Цутоми Ямагучи, който само три дни по-рано е станал свидетел на същия ужас – само че над Хирошима. 75 години по-късно се оказва, че историята на японския инженер,преживял два пъти апокалипсиса, е уникална, пише уебсайтът на канал “History”.
През август 1945 година 29-годишният военноморски инженер е в Хирошима в края на тримесечната си командировка. Той е изпратен там от работодателя си „Мицубиши хеви индъстрис”. 6 август трябвало да е последният ден от престоя му в Хирошима. Цяло лято той и колегите му работили усилено по конструирането на нов петролен танкер и Ямагучи нямал търпение да се върне при жена си и малкия им син.
Около 8.15 ч. сутринта той се разхождал в двора на корабостроителницата, когато чул шум от самолет, прелитащ отгоре.Когато погледнал, Ямагучи видял американски бомбардировач Б-92 да лети над града и да пуска малък обект, прикачен към парашут. Изведнъж небето избухнало в ослепителна светлина, която той по-късно описва като наподобяваща светлината от огромен пламък от горящ магнезий. Той имал достатъчно време да се хвърли в шахта, преди да се разнесе оглушителната експлозия. Ударната вълна вдигнала Ямагучи от земята, завъртяла го във въздуха като в торнадо и го запратила в близка нива с картофи. Той бил на около 3 км от епицентъра на експлозията.
„Не знам какво стана. Мисля, че припаднах за малко. Когато отворих очи, всичко беше тъмно и не можех да видя много. Беше като началото на филм в киното, преди да има образ, когато празните кадри само проблясват без никакъв звук”, разказва той пред „Таймс”. Атомната бомба вдигнала толкова прах и отломки във въздуха, че почти закрила слънцето. Ямагучи бил обсипан от порой падаща пепел и видял издигащата се атомна гъба над Хирошима. Лицето и ръцете му били тежко обгорени, а и двете му тъпанчета били спукани.
Инженерът се добрал до това, което преди било корабостроителницата на „Мицубиши” и намерил двама свои колеги, които също оцелели. На следващия ден те отишли на гарата, която по чудо все още работила. За да стигнат до там, мъжете буквално трябвало да си проправят път през купчини трупове и руини. Тъй като всички мостиве над реката били унищожени, те трябвало да плуват покрай носени от водата тела на безброй жертви. Влакът, в който се качили, бил пълен с обгорели и ранени хора. Ямагучи потеглил към родния си град Нагасаки.
Докато инженерът бил при семейството си, очите на целия свят били обърнати към Хирошима. 16 часа след бомбардировката американският президент Хари Труман произнася реч, в която за първи път обявява съществуването на атомна бомба. „Силата, от която слънцето черпи енергията си, беше насочена срещу тези, донесли войната в Далечния Изток”, заявява той. Бомбата, пусната над Хирошима, наречена „Малчугана”, убива 80 000 души само в първите секунди.
Труман предупреждава Япония, че ако не се предаде, я очаква „дъжд от отломки, падащи от въздуха, какъвто досега не е виждан на земята”.Ямагучи пристигнал в Нагасаки рано сутринта на 8 август и отишъл в болница. Лекарят, който го приел, бил негов съученик, но раните от изгарянията по ръцете и лицето му били толкова жестоки, че първоначално той не го познал. Когато по-късно инженерът се прибрал в къщи с треска и целия бинтован, майка му го помислила за призрак.
Сутринта на 9 август той намерил сили да стане от леглото и да напише доклад за случилото се до „Мицубиши”. В 11 ч. той бил в офиса на компанията в Нагасаки на среща с един от директорите. Той разказал всичко – за ослепителната светлина, за ужасяващия тътен, но началникът му го обявил за луд. Никой не можел да повярва, че само една бомба може да срине цял град.
В момента, в който Ямагучи се опитвал да обясни, в небето проблеснала ярка светлина с познатите до болка преливащи се цветове. Инженерът се хвърлил на земята само секунди преди ударната вълна да разтърси из основи офиса на компанията и счупени стъкла и предмети да се разлетят из стаята. „Мислех си, че облакът-гъба ме е последвал от Хирошима”, споделя той по-късно пред „Индипендънт”.
Атомната бомба над Нагасаки била по-мощна от тази в Хирошима, но хълмистият ландшафт и подсиленото стълбище на офиса помогнали за намаляване на ударната вълна в офиса. Превръзките на Ямагучи изпопадали и той за втори път бил изложен на радиация, която причинява рак. По някаква странна причина, обаче, като цяло той се оказал невредим. За втори път в рамките на три дни той преживял нещастието да се окаже в радиус от около 3 км от епицентъра на атомен взрив. За втори път той имал невероятния шанс да оцелее.
След като се измъкнал от останките на офиса на „Мицубиши”, Ямагучи се втурнал към сринатия до основи град, за да търси жена си и сина си. Той си помислил най-лошото, когато видял, че от къщата им е останал само груб строеж и купчина отломки. Семейството му, също извадила късмет. В момента на експлозията жена му, заедно с бебето, била навън, за да търси мехлем за изгарянията на мъжа си. Те успели да се скрият в тунел и получили само повърхностни наранявания. Още един обрат на съдбата – излиза, че ако Ямагучи не беше ранен и обгорял в Хиршима, семейството му вероятно щеше да загине в Нагасаки.
В следващите дни двойната доза радиация си казала дума. Косата на Ямагучи опадала, раните му гангренясали и той започнал да повръща непрекъснато. До капитулацията на Япония – 15 август, той и семейството му се криели в бомбоубежище. Тогава японският император обявил капитулацията на страната. „Не изпитвах никакви чувства. Нито съжалявах, нито се радвах. Бях тежко болен, с треска, не ядях почти нищо, едва пиех. Мислех, че съм на прага на отвъдното”, спомня си Ямагучи за историческия момент.
Като повечето жертви на радиацията, инженерът се лекувал дълго време и бавно се върнал към живота. Той започнал работа като преводач на американските въоръжени сили по време на окупацията. След това станал преподавател, а по-късно се върнал на работа като инженер в „Мицубиши”. През 50-те години му се раждат още две момиченца. С кошмара от Хирошима и Нагасаки той се справя като пише поезия, но избягва публични дискусии по въпроса чак до 2000 година, когато издава мемоари и става част от движението срещу ядрените оръжия. През 2006 година той пътува до Ню Йорк и говори за ядреното разоръжаване пред ООН. „След като съм преживял два пъти атомна бомбардировка, съдбата ми е да говоря за това”, заяви той в речта си.
Цутоми Ямагучи не е единственият японец, преживял и двете бомбардировки. Колегите му от „Мицубиши” Акира Иванага и Куниоши Сато също са в Нагасаки, когато пада втората бомба. Шигейоши Моримото – майстор на хвърчила, оцелява в Хиршима, въпреки че е само на 800 метра от епицентъра на експлозията. Смята се, че 165 души са извадили невероятния късмет да преживеят двата японски апокалипсиса. Цутоми Ямагучи, обаче, е единственият признат официално от японското правителство за „ниджиюу хибакуша” или „двойно бомбардиран човек”. Той получава признанието през 2009 година – само година преди да почине на 93.
Днес кметът на Нагасаки Томихиса Тауе призова президента на САЩ Барак Обама и лидерите на други ядрени държави лично да посетят неговия град, а също и Хирошима, за да се убедят в ужаса на атомните бомбардировки от 1945 година, предаде РИА Новости.
„Аз отправям своя призив от Нагасаки към президента на САЩ Барак Обама и лидерите на другите държави, в това число ядрените, към всички хора по света- елате в Нагасаки и Хирошима , за да се убедите в това , какво именно се е случило под атомните гъби преди 70 години“, заяви Тауе по време на церемонията в памет на жертвите на атомната бомбардировка в Нагасаки.
В 11:02 часа местно време (05:02 часа българско време) – моментът на експлозията на атомната бомба, бе обявена минута мълчание в Нагасаки, която бе отбелязана с удари на камбана. Преди това Томихиса Тауе, премиерът на Япония Шиндзо Абе и представители на различни обществени организации поставиха венци от бели и жълти хризантеми на мемориална в Парка на Мира.
Източник: БЛИЦ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
