Григор Григоров, кмет на „Казичене“: Липсата на игрища, читалище, детска ясла, канализацията са най-големите ни проблеми
Григор Григоров е кмет на Казичене от ноември 2019 г. С него разговаря главният редактор на vitoshanews.com Милен ДИМИТРОВ. Обсъдихме най-неотложните проблеми на квартала, започнахме с актуалния въпрос около битката с коронавируса…
– Г-н Григоров, как работи районната администрация в Казичене в условията на пандемията от коронавирус?
– Кметството не е спирало да работи, но достъпът на граждани е забранен. Когато има граждани за обслужване, те се обаждат на обявените телефони за връзка и колежките от администрацията слизат, взимат документите,обработват ги и ги връщат на лицето,като се спазват всички изисквания за безопасност.
– Спазват ли предписанията жителите на квартала?
– В селото се наблюдава дисциплина в спазването на предписанията, с малки изключения на определени групи хора. Не е регистрирано сериозно нарушение.
– По Великден и Цветница спокойно ли беше около храма и градинките?
– В интерес на истината имах опасения за това,че възрастните хора ще излязат,за да посетят литургиите в храма. За радост това не се случи и нямаше струпване в църквата и около нея.
– Има ли жители на района, които са дали позитивен резултат за коронавирус?
– Не. До момента не ми е известно да има жител на селото, който да е дал положителна проба за коронавирус.
– Да се върнем на „кметска“ тематика… Преди изборите и поемането на поста обявихте своята програма и опорните точки, върху които ще стъпите като най-неотложни задачи. Какво свършихте през тези месеци и какво не успяхте?
– Задействах процедура по възстановяване на статута на стадиона,започната процедура за изграждане на видеонаблюдение в селото. Цялостно почистване и поддръжка на гробищния парк. Съдействах за сгъстяването на разписанието на градския транспорт. За съжаление в този момент повечето дейности са изцяло спрени. Бюджетът за района е сериозно орязан, а след настъпването на пандемията се оряза допълнително.
Това не е причина да се откажа от поставените цели, но е сериозна пречка. Ще продължавам да се боря за тези неща, които не успях да свърша до момента.
– Как стои въпросът с водоснабдяването? Какво е състоянието на водопреносната мрежа?
– Водопреносната мрежа е изградена през 60- години на миналия век, в лошо състояние е и често имаме проблеми със спукани тръбопроводи.
В селото няма канализация, въпреки че сме на 7 минути път от София и населението непрекъснато нараства. Това е огромен проблем за нас и се надяваме Столична община да обърне внимание и на районите зад околовръстното. Район „ Панчарево“ е най-големият по площ в Столична община.
– Кои са най-големите проблеми на Казичене?
– Липсата на спортни площадки и игрища, липсата на сграда за читалище, липсата на канализация, липсата на детска ясла. Голям проблем е и това, че в селото прииждат работници от цяла България заради промишлената зона, които не се регистрират по настоящ адрес и това е предпоставка за повишаване на престъпността в района.
След спирането на маршрутка № 35, Казичене няма директна връзка с центъра на София. За всичко изброено по-горе, има предприети действия.
Как стои ситуацията със сметосъбирането? Има ли нерегламентирани сметища?
– Има няколко нерегламентирани сметища в селото и около него. Проблем със сметосъбирането имахме, но след проведена среща със Столичен инспекторат и фирма „Титан“ положението се подобри малко.
– По отношение на ремонтите на пътни артерии и улици как стоят фактите?
– Имаме спешна нужда от ремонт на пътната настилка по малките улици.
– Има ли социалнослаби граждани, които се нуждаят от грижи – доставка на храна до дома, на лекарства и т.н.?
– На тези хора, които са ни известни като нуждаещи се, се стараем да помагаме и разчитаме на двата супермаркета в селото, на хората и доброволците от Казичене, които винаги са на линия.
– Редовен ли е градският транспорт? Срещат ли затруднения жителите в това направление – опракват ли се от разписанието на СКГТ?
– Проблемите с транспорта се задълбочиха след спирането на маршрутката , която свързваше селото с центъра на София и част от „Цариградско шосе“. След осъждане на Общински съвет, се взе решение за сгъстяване на разписанието на автобусните линии минаващи през селото. Това обаче не е достатъчно, защото хората искат да имат директен и редовен достъп до столицата, част от която сме и ние. Не е нормално от Казичене до центъра на София да се стига за 10 минути, а с градския транспорт отнема повече от час и се налага прекачване от няколко превозни средства.
– Искате ли да благодарите на някоя организация или отделен човек?
– Радвам се на доброто си партньорство с ВМРО. Винаги когато съм потърсил съдействие от тях, са се отзовавали. За Великденските празници получихме безвъзмездна помощ за 30 човека в нужда, за което им благодаря!
– Какво бихте пожелали на своите съкварталци и избиратели?
– Пожелавам на казиченци първо да бъдат по-отговорни, да пазят чистотата на селото, защото това зависи от всички нас…И най-вече – да бъдат здрави!
