Валтер Дзенга – Човека-паяк (ВИДЕО)

0 0 0 0

май 3, 2020

Валтер Дзенга е роден на 28 април 1960 г. в Милано. Висок е 188 см. Заслужено е поставян сред най-великите вратари на всички времена. Известен е с прозвището „Човека – Паяк“. В продължение на цели 12 сезона той брани вратата на „Интер“. Превръща се в клубна легенда. Със „скуадра адзура“ участва на све световни първенства (1986, 1990) и едно европейско (1988).

Дзенга започва кариерата си в „Интер“. На 17-годишна възраст е взет в първия отбор на „нерадзурите“, но бързо е изпратен да се обиграва. През 1978 г. пази за „Салернитана“ в С1 (еквивалент на трета дивизия), после играе в „Савона“ и „Самбенедетезе“. Прави впечатление с добрите си изяви под наем и през 1982-а е върнат в родното „гнездо“. В „Интер“ първоначално е резерва на ветерана Ивано Бордон. През лятото на следващата година  Бордон преминава в „Сампдория“ и за младока се отваря шанс да пробие в първия тим.

И така Дзенга брани вратата на „нерадзурите“ в продължение на цели 12 сезона. Не закъснява и повиквателната за „скуадра адзура“. Там дебютира през октомври 1986 срещу Гърция в Болоня.

За националния отбор на Италия Дзенга записва 58 мача, в които е допуснал само 21 гола (0.36 средно на мач), а е запазил 41 „сухи“ мрежи (70.69%). Едно впечатляващо постижение!

Дзенга може да се каже, че доминира абсолютно сред вратарите в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. На три пъти е избиран за №1 в света (1989, 1990, 1991).

Младите лъвове на Вичини
Паметна диря в съзнанието на милиони италианци оставя участието на ЕВРО ’88 в Западна Германия (ФРГ). Тогава младият отбор на селекционера Адзелио Вичини прави отлично впечатление на специалисти и публика с приятната си, атрактивна игра. В основата на успехите е треньорът. Вичини, наричан „Градинаря от Чезена“, е скромен, въздържан, с поетично хоби – градинарството. Той обаче е фанатично привързан към своя „клан“ – младежкия национален отбор. През 1986 г. Италия под негово ръководство стига финал на европейското за младежи, където губи след изпълнение на дузпи от Испания.

Вичини скоро след това поема мъжкия тим, като изгражда гръбнака именно от тези момчета, с които се прочува по-рано: Джанлука Виали,  Роберто Манчини, Джузепе Джанини, Рикардо Фери, Де Наполи и Донадони…От „старата гвардия“ остават само капитанът Джузепе Бергоми, „Каубоя от Неапол“ Салваторе Бани, рано побелелият, но не спиращ да бележи Алекасандро Алтобели…Самият Дзенга измества от титулярното място друг красавец и плейбой – Стефано Такони от „Ювентус“.

В предварителната група „адзурите“ тръгват с реми (1:1) с домакините. Манчини открива резултата в 54-ата минута. Само 180 секунди по-късно английският съдия Хакет единствен от целия стадион забелязва, че вратарят на италианците Дзенга е направил повече от три крачки и отсъжда непряк удар. Бреме изравнява – 1:1! Медиите не подминават съдийската аванта за домакините.
„Смей се, Европа!“ – гърми от първата си страница „Газета дело спорт“, нарича английския съдия „непочтен човек“…

Италия печели средиземноморското дерби с Испания – 1:0 (гол на Виали).
„Супергол на блестящия Виали“, отбелязва немският в. „Експрес“. А италианският „Унита“ прибягва до образността на митологията: „11 сини Икара летят в небето на Европа.“
Великолепният шут на Виали обаче се оказва съдбоносен за 38-годишния служител от Сицилия Луиджи Амико – болното му сърце не издържа на радостта…

Следващата жертва на високолетящите „адзури“ е Дания. „Червеният динамит“ слага оръжие – 0:2, а головете са дело на неостаряващия Алтобели и резервата Луиджи де Агостини.

Полетът на тима на Вичини обаче е спрян на полуфинала от железните бойци на Валерий Лобановски. Под непрекъснато изливащия се дъж на „Некерщадион“ в Щутгарт СССР бие с 2:0. И двете попадения падат след почивката. Техничните и бързи италианци бързо губят предимството си на подгизналия от вода терен. „Сборная“ хваща здраво в клещите на пресата си съперника. Генадий Литовченко прострелва Дзенга след час игра – 1:0. Само секунди по-късно Олег Протасов „спуска гилотината“ – 2:0, и потапя в сълзи цяла Италия!

Вичини и момчетата му са посрещнати като герои в родината. Младият отбор е готов за нови подвизи…А основната цел е Мондиал ’90.
Там ни чакат нови драми…

Тъжен рекорд и шокът на „Сан Паоло“
Забележително ще остане представянето му на домашния Мондиал през 1990 г. Дзенга поставя рекорд, неподобрен и до днес. В продължение на 518 минути той и отбраната пред него не допускат гол.
Началото на турнира е доста трудно. Серията без голове на Дзенга започва срещу Австрия, която е сломена с 1:0 след гол в 78-ата минута. Негов автор е влезлият като резерва на мястото на Карневале само 3 минути по-късно никому-неизвестен Салваторе Скилачи. Тото само за по-малко от месец ще се превърне в новото „Златно момче“ на Италия!

Отново с икономичното 1:0 е победен и тимът на САЩ (Джанини, 11). Скилачи и Роберто Баджо се разписват за 2:0 над Чехословакия в последния мач от груповата фаза.

Съперник на „скуадрата“ в първите елиминации е коравия и съставен само от биткаджии Уругвай. Изтръгната е победата с 2:0 (Скилачи 65, Алдо Серена 83). Вече цялата нация мечтае за световната титла! До заветната цел остават само още 3 препятствия.

Първото е преодоляно на 30 юни. Победата над Ейре с „дежурното“ 1:0 носи Тото Скилачи (38). Италия е на полуфинал! Вече в 5 мача „скуадра адзура“ не е допуснала гол!

3 юли 1990 г. ще остане в личния летопис на Валтер Дзенга като един от най-черните дни в живота му. 59 978 зрители са изпълнили кипящия вулкан, в какъвто се е превърнал стадион „Сао Паоло“ в Неапол. Италия – Аржентина, какво по-силно зрелище може да им предложи футболът?

Мачът започва перфектно за домакините – още в 17-ата минута „Златното момче“ Скилачи ги изправя на крака след фирмено изпълнение за 1:0! Разгром ли чака Диего Марадона и неговата компания?

Не, сметките на Адзелио Вичини и неговият щаб излизат „без кръчмаря“. Аржентинците бързо се окопитват от шока, стоят стабилно и нямат намерение да отстъпват нито педя земяот терена. Още повече, че Неапол е „градът на Марадона“. Неслучайно след срещата ще се чуят мнения на специалисти, че много от местните тифози на трибуните са се разкъсвали между любовта си, стигаща до обожание на своя Диего Марадона и любовта си към Италия…

Напрежението започва да сковава краката (и мислите) на „сините“. 67-ата минута се оказва кошмарна за тях. Марадона подава на Хулио Олартикоечея, който поема топката отляво, малко пред наказателното поле. Оглежда се и центрира в пеналта, там Клаудио Каниджа изпреварва Дзенга и насочва топката зад гърба му в мрежата – гооол за Аржентина, 1:1! Така завършва редовното време, в продъженията нов гол не пада. Стига се до изпълнение на дузпи. При тях фатални се оказва пропуските на Роберто Донадони и Серена, а в герой се превръща аржентиския вратар Гойкоечея. Така е сложен безславен край на италианските мечти…Един от най-разочарованите в тази гореща вечер на „Сао Паоло“ е Валтер Дзенга“. Той за първи път е допуснал гол на Мондиала, но на каква цена?!

Емоциите от световното първенство отминават. „Интер“ печели Купата на УЕФА през 1991 г.
Дзенга обаче вече е напълно игнориран от новия селекционер на „скуадра адзура“ Ариго Саки. Той предпочита да вика Палиука и Лука Маркеджани.

Плейбой и мачо
Юни 1988 г.
Италия няма спиране на европейското първенство. Преодолени са последователно Испания, Дания…“скуадрата излиза от групите“…Еуфорията на Апенините достига връхната си точка, местните журналисти в свой стил създават масова истерия. „Газета дело спорт“ провежда необичайна анкета сред италианките. Сънародничките на Орнела Мути, Клаудия Кардинале и София Лорен се произнасят върху мъжкия чар на футболистите от „скуадра адзура“. Според тях „идеалният съпруг“ е Алтобели. Като „най-добър възможен любовник“ е посочен…Дзенга. Старият и мъдър Сандро Алтобели реагира шеговито на резултата: „Възмутен съм! Италианките мечтаят да се оженят за мен, а след това искат да ми слагат рога с Валтер. Още сега ще извикам на дуел този нов Казанова!“

Юни 1990 г.
Италия върви без грешка в предварителната си група на Мондиала. Мъжкият чар и харизмата на вратаря не обягват и от острото око на попиконата Мадона. Сексуалната хищница си признава, че нищо не разбира от футбол, но…“от мъже разбирам“, дяволито се подхилва тя пред интервюиращия я журналист от „Ел Паис“. Тогава тя следи по телевизията всеки мач от Мондиала в Италия и признава, че горещо стиска палци на „своите хора“ (тя е от италиански произход – б.р.).

„Много ме впечатли гола на Баджо срещу Чехословакия. Не съм сигурна, че знам как правилно се пише неговото име, но се влюбих веднага в този гол и неговите зелени очи.“ Палавата певица обещава на дойде на финала, ако Италия стигне до него, и да покани целия отбор на свой концерт в Рим. „Най-сексииграчът ли? Безспорно това е Валтер Дзенга!“. А из таблоидите вече се носят слухове, че двамата ги свързна нещо повече от взаимна симпатия.

Валтер е предан до фанатизъм на „Интер“. Изменя му само веднъж, но завинаги. Сезон 1993-94 е доста слаб за „нерадзурите“: поражения от средняци, отвратителна игра, пропусклива отбрана…

6 февруари 1994 г. „Интер“ играе с „Лацио“. Всичко върви отлично, „домакините“ водят с 1:0, но после нещата „отиват на кино“…Изравнителен гол пада в 87-ата минута, а в добавеното време на мача Дзенга допуска една лека топка да мине под ръцете му – поражение с 1:2! След двубоя вратарят напуска „Сан Сиро“ облян в сълзи, а тифозите бурно освиркват своя доскорошен любимец…Така отминава световната слави и фенската любов…
И какво прави Валтер само няколко дни по-късно?
Явява се в предаване на Telelombardia (водеща е неговата съпруга). Там пряко в ефир прочита писмо до тифозите на „Интер“: „Още чувам в ушите си вашите обиди…Това идва малко в повече на един стар вратар като мен. Но пък отборът не може без вас“…

Шоумен на терена
„Интер“ ще успее да се измъкне от кризата,  а 2,5 месеца по-късно и да спечели за втори път в последните четири години Купата на УЕФА. Вратарят обаче си тръгва с гордо вдигната глава. Замества го друг великан под рамката – Джанлука Палиука. Но обидата в сърцето на ветерана остава…
Два сезона пази и на „Сампдория“. Последната италианска стъпка в славната му кариера е втородивизионния „Падова“.

През 1997 г. идолът на милиони италианки приема подплатената с много долари оферта от Мейджър сокър лигата на САЩ и преминава в „Ню Инглънд Революшън“. Там на фланелката му е изрисувана паяжина – нали все пак прякорът му е „Човека-паяк“!
И в Америка Валтер не престава да прави шоу. Пак е интересен на публиката, затова го и обичат. Незабравимо остава едно негово изпълнение…След гол на „Революшън“ във вратата на „Тампа Бей“, италианецът пробягва през целия терен и отива да открадне една страстна целувка от своята приятелка, която е на трибуните…Нежните ласки между двамата влюбени продължават толкова дълго, че съперниковите играчи бият център през това време и даже един от тях праща топката в празната врата – гол, 1:1! Дзенга под смях и освирквания побягва обратно, вратарят- шоумен обаче е доста закъснял…

Дзенга прекратява кариерата си официално на 15 януари 1998 г. Мотивира решението си с умората от футбола, постоянните тренировки, пътувания и желанието си да се посвети на актьорската професия.

И началото на новото поприще е добро – бившият славен вратар взима малка роля в тв сериала „Панареа“. Във филма си партнира със своето бивше гадже – Оара Борели.

Участието в сериала обаче се превръща и в апогей на неговата актьорска кариера. Завръща се за кратко на терена – на 28 октомври 1998 г. е назначен за играещ мениджър на „Ню Инглънд  Революшън.“ По-малко от година по-късно Дзенга напуска американския клуб и се завръща в Европа.

Футболен пътешественик
От два месеца е начело на „Каляри“, чиято собственост е българският национал Кирил Десподов (до лятото е под наем в австрийския „Щурм“, Грац). Валтер наследи на поста Роландо Маран. Дзенга вече е работил с роден национал. През сезона 2017-18 той водеше „Кротоне“, а там беше крилото Александър Тонев (сега в „Ботев“, Пд).
Куриозното е, че „Каляри“ е 19 (!) клуб в треньорската кариера на Дзенга. Той е работил на три континента – Европа, Северна Америка и Азия.
Успехи е имал само на Балканите. Ставал е шампион на Румъния със „Стяуа“, а с „Цървена звезда“ взе „златен“ дубъл в Сърбия.

Арестуван е с наркотици в бар
Като треньор не е по-малко луд, отколкото в състезателните си години…
През 2002 г. поема румънския „Национал“ (Букурещ). И отново се забърква в неприятности. През ноември 2003 г. Дзенга отива в нощен клуб под ръка с новата дама на сърцето му – 20 лета по-младата от него дъщеря на президента на румънската футболна федерация!

Неочаквано в разгара на веселбата в заведението нахлуват маскирани полицаи, натръшкват всички посетители на пода и започват да ги обискират. Под сепарето на Дзенга са намерени две пакетчета кокаин.
Италианският треньор и гаджето му се налага да изкарат нощта в ареста. На сутринта са освободени без да им бъде предявено обвинение. Медиите в Букурещ надушват и откъде идва сигналът за наркотика. Оказва се, че ченгетата са били „светнати“ от бившия приятел на „сеньорита“ Дзенга – служител на футболния клуб „Национал“. Ех, все пак ревността не е италиански патент, нали…

Кара играчите да се наливат с вино
И още един забавен момент от румънската авантюра на Дзенга…През 2004 г. специалистът поема местния гранд „Стяуа“. За тренировъчните му методи и за стила му на работа разказва беларуският национал Василий Хомутовски: „Дзенга караше играчите да изпиват минимум по чаша червено сухо вино, даже насила понякога. Те му казваха: „Не искам да пия“. Но той насила ги наливаше. Твърдеше, че така повишавали работоспособността си на терена.“

Иначе начело на „Стяуа“ Валтер се представя колебливо. Тимът успява да пропилее аванс от цели 11 точки пред вечния враг „Динамо“. Три кръга преди края на първенството авансът на „Стяуа“ е стопен само до една точица. Ексценричният президент на клуба Джиджи Бекали беснее: „Да, „Стяуа“ може да изгуби титлата, и затова ще бъде виновен само Дзенга.“ Е, все пак до късни драми не се стига и „стелистите“ грабват златните медали…

Има трима синове и една дъщеря
Валтер има три деца от първите си два брака. Първата му съпруга е Елвира, а втората се казва Роберта Термали и е тв водеща. Синът му от първия брак – Джакопо, също е футболист, игра е в Серия D. Николо и Андреа са от връзката му с Роберта. През 2005 г. Дзенга се жени за 23-годишната румънка Ралука Ребедеа. На 19 ноември 2009 г. му се ражда и първата дъщеря, която кръщават Самира Валентина.

КАРИЕРА КАТО ИГРАЧ:
1978-79 „Салернитана“ 3 мача
1979-80 „Савона“  23
1980-82 „Самбенедетезе“ 71
1982-94 „Интер“
1994-96 „Сампдория“ 54
1996-97 „Падова“ 22
1997-99 „Ню  Инглънд Революшън“ 47

Общо: 693*
*Във всички турнири.

В националния отбор на Италия
1986-92 58

УСПЕХИ КАТО ИГРАЧ:
Шампион на Италия – 1 път (1989)
Купа на УЕФА – 2 пъти (1991, 1994)
Три пъти е избиран за Вратар №1 на света (по версията на ИФФХС) – 1989, 1990, 1991

КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР:
1998-99 „Ню Инглънд Революшън“
2000-01 „Брера“
2002-03 „Насионал“ (Букурещ)
2004-05 „Стяуа“
2005-06 „Цървена звезда“
2006 „Газиантепспор“
2007 „Ал Аин“ (ОАЕ)
2007 „Динамо“ (Букурещ)
2008-09 „Катания“
2009 „Палермо“
2010 „Ал Насър“ (Саудитска Арабия)
2010-13 „Ал Насър“ (ОАЕ)
2013-14 „Ал Джазира“ (ОАЕ)
2015 „Сампдория“
2015-16 „Ал Шабаб“ (Саудитска Арабия)
2016 „Уулвърхемптън“
1017-18 „Кротоне“
2018-19 „Венеция“
От 2020 „Каляри“

Милен ДИМИТРОВ