Изпаднахме в дребнотемие – дали фризьорските салони ще работят. Цял ден ми звънят хора, питат какво ще стане с фитнеса ми, с магазинчето за банички. Моля ви, не ме питайте за фризьорския салон, защото това значи, че не разбирате за какво става въпрос!!!
Опитайте се да спасите вашите баби и дядовци, вашите възрастни родители. Вашето магазинче ще оцелее, след като мине бурята. Гледам колегите в Италия как умират. Мислите ли, че има значение фризьорският им салон?!
Започвам така и с уточнението, че нито съм фен на Генерала, нито яростен критик. Просто следя ситуацията. Но се сетих за тези негови думи, когато направи онова изказване на 14 март (събота), ден след обявяването на извънредното положение в България. И едновременно се поставям на страната на човека с малкото магазинче, но си казвам: “Прав е – хората умират, а те питат дали ще си правят прически!!!” Дали на някой в Италия му пука за прическата и изкуствените нокти, когато вече няма място къде да умрат болните?! И е привилегия да си в болница, а не да умреш някъде по пътя…
Изпаднахме в дребнотемие, но най-лошото е, че според мен голяма част от хората все още не осъзнават, че ние може да сме следващата Италия или Испания.
Вие сериозно ли се заяждате (защото вашето е дребно улично заяждане) какво да се случи с първенството по баскетбол?! Щях да приема за нормално, ако имаше дискусия и коментари по темата как да се пристъпи в този момент. За съжаление дискусия не виждам. Всеки дърпа чергата към себе си, воден от огромното си его и още по-важно – воден от това да прецака останалите.
И точно заради това превърнало се в марка на българския баскетбол сиромашко прецакване, положението е такова, каквото е. Никакво. Преди известно време сравних българския баскетбол и волейбол по повод смяната на ръководството във волейбола. Направиха го като филм за пред хората, напудрен, лачен – прегърнаха се, снимаха се и дали нов бардак със стари… няма значение, но всичко мина и замина. И прекратиха първенството – без караници и надцакване (не заемам позиция по това решение и дали е правилно или не). Да, има ощетени – от Хебър се изказаха против, но за два дни общо взето всичко приключи.
В баскетбола за жалост не е така. Там са все отбор капацитети. И когато националният селекционер Росен Барчовски, когото изключително много уважавам, изрази мнение за по-малко критики, сега съм на мнение, че критиките дори са малко и съвсем недостатъчни. Господа, май е добре да минете през някоя болница и да видите как човек не може да диша и умира. САМ! И за да се върна на думите на генерал Мутафчийски – щом вие се заяждате за подобно нещо, значи вие въобще не разбирате за какво става въпрос…
Между другото, благодаря на Асен Великов. Единственото смислено мнение, което прочетох. И не съм изненадан, защото Асен Великов има сърце. Прочетете го, когато накрая пише: “Излезте и заявете своята позиция без да обвинявате и нападате, когато другите изразяват тяхната!” Но не… отговорните фактори в българския баскетбол (да речем – президенти, собственици, треньори и федерация), ако не се нападат, няма да дойде другия ден.
Наистина жалко, защото сте шайка… тук оставям място за определения, които сами може да си поставите. И се отнася за всички – няма да ви деля и въобще не ме интересува ще има ли нулева година или шампионът ще бъде обявен по скайп.
Само помислете за играчите, защото те са работници и прибирайки се вкъщи, и те отварят хладилниците. А от там нито изскача Балкан, нито Левски Лукойл, нито Берое, за да им купува сиренето. Или памперсите за децата. Иначе много харесвате да сте президенти и бизнесмени, но не обичате да плащате или правите сметчици на дребно откъде може да спестите 40 лева.
Платете на играчите заплатите за април и май (седнете и говорете, ако се съгласят – намалете ги с процент), но им платете – дори да не играят. Не ги хвърляйте на боклука заради егото си. Ако сте радетели за благото на българския баскетбол и сте пичове – дайте им парите, защото точно тези играчи са ви изкарвали пари до момента. Малко – много, толкова. Такова е нивото, това произвеждате, това получавате.
Не е лошо федерацията в този си вид поне веднъж да влезе в своите функции. Както и президентът. Лошото качество на президента обаче е, че той иска да бъде добър с всички и да не разсърди някого. И затова знам каква ще бъде неговата позиция: “Давам думата на всички – отбори, ръководители, треньори, играчи. Да дискутираме…”
Само че в българския баскетбол дискусия НЕ МОЖЕ да има по никакви въпроси. Накрая като теглим чертата картината се рисува от следните краски – хитруване на дребно, огромно его, заяждане и болни амбиции без покритие. Просто хората, които трябва да “правят” баскетбола, са във вечно дребнотемие, те никога не гледат по-далеч от себе си.
Стефан Ралчев, Букмейкър Рейтинги
*Заглавието е на редакцията
