Теодора Дианелос: Ако на родителите им липсва възпитание, как искате и децата да имат?

0 0 0 0

август 6, 2019

– Какво е наградата за вас – заслужено признание за положения труд, стимул за бъдещи успехи или…
– Основно е признание, да. Дали е заслужено могат да кажат всички поверени ми деца, техните родители и екипът, с който работя и без когото нямаше да стигна тук, най-вероятно. Хубаво е да бъдеш оценен и определено дава смисъл на всичко, което правиш в професията.
– От колко време сте детски учител?
– От близо 7 години съм в професията.
– Кои са трудностите на учителското ежедневие?
– За огромно съжаление трудностите са много. Броят на децата в групите е толкова голям, че за жалост сме принудени да бъдем повече „обслужващ перснонал“, отколкото учители. Цялата идея и смисъл на професията ни, остава някъде назад. Физически става много трудно да се обърне необходимото внимание на всяка поверена ни душа, искаща внимание, обич, разбиране. В същото време, ако добавим и родители, които поради някаква причина не са доволни от работата ни, трудностите се удвояват. Въпреки спънките, смятам, че всичко си заслужава и самият факт, че сме отдали голяма част от собствените си души на децата, означава, че можем да преминем през трудностите.
– Кои са най-големите разлики между вашето и сегашните поколения?
– Безспорно е липсата на уважение към по-възрастните от страна на децата. За огромно съжаление, това е пропуск в семейството. Няма как, ако родителите не са възпитани, децата да бъдат. Това важи изобщо за днешните деца като цяло, във всеки един аспект. Също така на дневен ред стои и въпросът с така нареченото презадоволяване на децата. Липсата на ясно поставени граници и правила в общуването, в един момент са спънка за всяко поколение. Не можем да живеем без правила.
– Имате ли си любимци в групата?
– Ще излъжа, ако кажа, че нямам повече симпатии към някои деца. Това абсолютно не означава обаче, че другите ги обичам по-малко или грижата ми към тях е по-малка. Старая се да не показвам тези симпатии и ги държа за себе си. Никое дете не бива да се чувства пренебрегнато.
– Как гледате на прокрадващата се все по-упорито идея за монтиране на видеокамери в детските градини
– Нямам абсолютно никакви притеснения. Съгласна съм да се поставят камери.
– Бихте ли препоръчали на ваши млади колеги – студенти, да поемат по вашия път?
– Разбира се! Единственото, което се иска, е да имаш душа. Макар и трудностите, всичко си заслужава. А няма по-голяма награда от това, след време да срещнеш свое дете, вече голям, добър, разумен и успял човек. Става ти хубаво!
– Проблемни деца има ли?
– Мисля, че винаги е имало и ще продължава да има. Въпрос на гледна точка е обаче какво значи „проблемно“ дете. За някои е невъзпитаното такова, за други е дете със СОП. За трети е просто едно изгубено по детската си пътечка същество, което има нужда от малко повече подкрепа и разбиране. Всичко има решение.
– Как се справяте с електронните устройства – телефони, таблети, айфони и т.н?
– Истината е, че почти никой вече не може да си позволи да не се справя с технологиите. Та те, децата, даже знаят повече от нас. Лично за мен, за огромно съжаление. В работата си избягвам електронни устройства, освен, ако не се наложи и няма друг начин за предаване на информацията. Всичко се прави с учебна цел.
– От родителите срещате ли разбиране?
– Да! В 90% от случаите смело мога да твърдя, че комуникацията ми с родителите е добра. Винаги има изключения, разбира се, но за мен няма и конфликт, който да не може да бъде решен.