Владимир Алексов: Докато мога, ще правя конните състезания в Илиянци! Традицията ме задължава

За 28-ми пореден път в столичния квартал Илиянци ще се проведат конни състезания с парад и турнир по надтегляне с коне от тежковозни породи. Празникът „140 години от Освобождението на България от турско робство“ на 3 март (събота) ще започне точно в 10:00 ч на площада с интересна фолклорна програма, тържествен парад с ездачи и впрегнати коне и захранване на животните с царевица и колаци. Подсигурени са безопасни места за наблюдение от публиката, награди и богата шоу-програма. Основен организатор, спонсор, душата и сърцето на състезанието е Владимир Алексов. Бизнесменът даде интервю пред главния редактор на „Витоша Нюз“ Милен Димитров, в което сподели своите очаквания за това, на което ще станем свидетели в събота, интересни акценти от свещената традиция за своя роден квартал и мотивите си да я продължава.

-Г-н Алексов, предстои 28-ото поредно издание на конните състезания в Илиянци. Какво предвижда програмата?
-Да, благодаря на Бога, живи и здрави, ще проведен тези състезания за 28-и пореден път. Ще видите надпревари с парад и турнир по надтегляне с коне от тежковозни породи.  В 11:00 ч. ще стартира турнирът по надтегляне с коне. Шест категории ще бъдат. По 1000 лева на категория давам за победителя като награден фонд. Регламентът на състезанието ще допусне коне, преминали през кантар с ясно обявени тегло, отличен екстериорен вид и състезателна кондиция. От водачите се изисква празнично облекло и подготвена здрава и чиста конна амуниция. Турнирът ще премине през следните категории:
I: коне със собствено тегло до 600 кг
II: коне до 700 кг
III: коне до 800 кг
IV: коне до 900 кг
V: коне до 1000 кг
VI: коне до 1100 кг
-До деня на състезанието могат ли да се записват желаещи за участие?
-Да, приемаме все още обаждания. Срокът е до петък вечер. Телефонът за записвания и информация е 0888 666 440. Няма да спираме или ограничаваме никого. Който иска да изпробва силите си, да заповяда.
-Ще има ли нещо по-различно от предишни години?
-Не, както винаги ще бъде. Но искам отново да поканя всички желаещи да дойдат в Илиянци, дори и като публика. Обещавам им, че ще бъде весело. Докарали сме тонове бира, кебапчета, скара…Ще има и музика.
-Колко участници очаквате да се изправят на старта?
-Около 35-40. А що се отнася до публиката на турнира – при хубаво време са идвали близо 7000 души. Иначе, ако е по-лошо – идват по 3 500 – 4000. Но те си го знаят. Това е едно от най-сериозните състезания в България.
–Какво ви струва организацията на подобно състезание?
-Да ви призная честно, много нерви и много разправии ми струва. Откровен съм.
-Какво е за вас този празник? Защо всяка година държите да го организирате?
-Ами, така започнах още от 1991 г. Превърна се в една традиция, а знаете, че традицията задължава. До ден-днешен не съм спирал – 28 години подред. Преди това, говоря по времето на социализма, рядко имаше подобни състезания. Спомням си, че на Банкя имаше, по Горна Баня правеха, в Илиянци са правили един път или два пъти…От 1991-а насам го организирам и не съм спирал. Правя го и за хората от квартала.
-Кои бизнесмени ви помагаха през годините?
-Не мога да спомена такива. Не за друго, а защото просто ги няма. Сам си правя всичко, колкото и сили и средства да ми струва. През една година, да е било преди 15-ина, обикаляхме тук-там, те се подсмиваха, подиграваха се, и приключих с това. Докато имам възможност, ще го правя. Така си реших сам.
-Какъв бюджет се изисква за организацията?
-Горе-долу 10 000 лева отиват като разходи. Но пък като имаш желание да го правиш…не се замисляш за парите. Докато мога, ще давам. Вижте – 6 гари са, само там отиват 6 бона. Поставяме и заграждания, охрана, озвучаване…Доста са разходите.
-Спомняте ли си първият турнир през 1991 г.?
-Да, спомням си го (усмихва се). Като емоция не мога да го забравя. Тогава обаче го правихме на каруци. Връзвахме гумите, слагахме цимент…Участваха и по-малки коне. Сега е „европейска“ работа. Правим го на шейни, така, както го правят и в Германия и Белгия. Там е така. За 3 минути, 30 метра е трасето, и се дотоварва. Ако конят не може да излезе в рамките на това време – отпада. Такива са правилата. Вкараха се и най-различни коне отвън, по-силни животни. Отвсякъде идват вече – от Франция, дори и от Америка. Много по-сериозно стана състезанието. Трябва да ви кажа, че има огромен интерес към състезанието. От цяла България ми звънят за участие. Даже преди малко една жена ми се обади. Каза, че в момента е в чужбина, и ме питаше какво става. Дали заради лошото време ще отложим турнира, защото иска да пътува насам. Отвърнах й, че ще го проведем. Независимо от атмосферните условия. Нас времето не може да ни уплаши!
-Кои са най-интересните случки, запечатали се в съзнанието ви?
-Много са, да ви кажа. Ако започна да ги изброявам, няма да ни стигне времето. Имало е и инциденти, разбира се. Случвало се е конят да настъпи човека, който го води. И на мен ми се е случвало. Като не внимаваш, е така (Смее се). Трябва да си нащрек през цялото време, защото конете тогава се стягат много и стават експлозивни.
-Конят е бил винаги свещено животно за хората. Кой е вашият любим кон?
-Може би Реал (Разчувства се). Много го обичах. Той в продължение на цели 10 години нямаше нито една загуба. Нямаше равен у нас. Много силно животно, изключително! Той притежаваше направо извънземни сили. Обаче мисля, че някой го отрови, или от храната се разболя, и…умря…11 години го гледах.
-Колко е струвал най-скъпият кон, който сте купували?
-Близо 10 000 лева струваше. Казваше се Убрик. Другият скъп сам съм си го произвел. Преди това имах един Буби, който също беше около тази цена. Това са по-скъпите животни, които съм купил по 10-12 000 лева. Иначе повечето съм си си ги произвеждал.
-А кой е най-скъпият, който сте продали?
-Същият този Убрик го продадох за 20 000 лева. Обаче си го върнах след 5-6 месеца обратно. Купувачите се отказаха изненадващо от сделката. Уплашиха коня нещо. Той вече не беше същият. Взех си го обратно.
-Сега вашият син Мариян Алексов е тръгнал по вашите стъпки…
-Да, прав сте. Синът ми се занимава с конете, много ми помага, за което му благодаря. Той яздеше много добре, имаше успехи. Имаше чистокръвна кобила. Гриша Ганчев му подари един кон. Казваше се Агресор и много добре вървеше. Обаче после нещо се случи. Насметохме го коня тука. В Сърбия отиде на състезание. Вървеше трети, после, какво го пресилиха, какво направиха, завърши последен. И така ги махнахме, продадохме ги. А и той понатежа вече, не може да е същият. Взимаме жокеи, парите стават вече много като разноски и е страшно. Иначе Мариян беше запален много. Знаеше отлично родословия, бащи и майки. Занимаваше се момчето, но пък и аз съм го научил да язди още от 7-8-годишен хлапак.
-Най-скъпите коне в света струват от 1 милион евро нагоре, доколкото зная. А може ли да се внесе такова елитно животно и у нас?
-Сигурно може, но вижте – нямаме такива добри условия в България. Западна и Хиподрумът в Банкя, и всичко…Опитваха се хора да възродят конния спорт, но не срещнаха съдействие…Не вървят добре нещата, да ви кажа честно. Специално що се отнася до бягането за чистокръвните коне.
-Вие сте един от най-известните жители на столичния квартал Илиянци. Кои са най-спешните проблеми тук, тези, които не търпят отлагане?
-А, проблеми има навсякъде, то се знае. Най-вече ни куца инфраструктурата – имам предвид най-вече пътната настилка. По много от улиците в квартала има дупки, разбити са. Страшно е, и покрай училището, и до площада. Но се надявам и тези проблеми да бъдат решени в най-скоро време.

Милен ДИМИТРОВ