Post factum на един главен архитект

След Стуци Янев из града се разшета и Диков… емблематичната Витошка, която и със златни павета да бяха я застилали…, щеше да ни излезе по-евтина и по-малко кичозна…, езерото Ариана и битпазарът около него, служещ за компенсация на „инвестицията“ в….Упсс… Подаръкът на „колегите“ от Син Сити, направен от ББ, не прави впечатление на „софиянци“, щото те са си от другаде.“

Коментар под анализа „Ненаситната ни памет“

Трудно биха се намерили аргументи, които да оспорят истината в този коментар. Освен споменатите две реализации, почти всички други през последните 15-16 години бяха истински провал или нещо близко до него. Сега те са едно бреме, с което поколения столичани са обречени да живеят и да изплащат.

Затова след досегашния главен архитект на града не бива да се ръководим от етичното правило – „Или хубаво, или нищо за него!“, а да говорим за допуснатите безобразия, за причините те да се случат и за виновниците. Нека си припомним „най-забележителните“ от тези позорни реализации.
Наследството, което ни оставиха

В началото на новото хилядолетие в София беше реализиран проектът за преустройство на площада пред Централна гара. Мегаломанската и необуздана посредственост разпъна гуменото си шапито и ликвидира визуално една от най-монументалните и стилни обществени сграда в съвременната българска архитектура. Както и при опитите за преустройство на паметника „1300 години България“ пред НДК сега, така и тогава бе забравено, че сградата и околното пространството, проектирано изключително за нея и подчинено на нея, са един общ архитектурен ансамбъл. За това изумително недоразумение гражданите на София заплатиха навремето 2 милиона! Естествено, само след няколко години премахването му стана неизбежно и поради функционалната му несъстоятелност. Сега, само 15 години по-късно, предстои ново преустройство и разбира се, нови разходи!

Следващата голяма реализация бе сградата на т.н. „Военно НДК“. Тя ще остане в историята като една от най-грандиозните катастрофи в градската история на София. Поради липсата на елементарни познания върху някои от основните изисквания към позиционирането на обектите в съвременното градско планиране – т.н. accessibility[1] и permeability[2], един впечатляващ по обем административен комплекс бе изграден сред изключително хомогенна жилищна среда, която има трайно фиксирана и не подлежаща на реорганизация улична структура. Резултатът от това урбанистично безумие е тотална изолация и недостъпност на комплекса! Настоящите опити за осигуряване на достъп до него чрез преустройството на бул. „Скобелев“, ако не се провалят напълно, ще родят едно компромисно решение, което ще деформира допълнително и без това силно увредена вече градска структура. Казано на общодостъпен език – осигуряването на единствения възможен достъп до комплекса откъм бул. „Скобелев“ ще наложи задължителното премахване на трамвайните линии. Това от своя страна ще елиминира обществения транспорт на стотици хиляди граждани на столицата. Тук е нужно да припомним, че инициатор на последното преустройство на комплекса е лично „архитект“ Бойко Борисов, който преди години го „проектира“ за нуждите на правосъдието?! Сега опитите на столичната администрация да материализира „гениалната“ идея на вожда ще струва нови милиони и безброй изпитания!
При „царуването“ на Бойко Борисов в кметството на София беше заформен споменатият по-горе битак Ариана. Несъмнено той е доходоносен за няКОЙ, но и при най-добро желание сътвореното с обществени средства не би могло да се възприеме за главен вход към най-големия парк на една европейска столица. Коментарът и за това „гениално“ хрумване да се създаде едно пространство с капацитет за отдих на стотици хора в непосредствена близост до най-замърсеното кръстовище на София – Орлов мост, и въздействието от това решение върху здравето им, засега ще оставим за друг анализ.

Погромът върху градската структура продължи с ликвидацията на една гордост на столицата – търговския булевард „Витоша“. Тя беше инициирана от „урбаниста“ Б. Борисов, като кмет и бе материализирана от Й. Фандъкова, въпреки публикувания анализ[3] и личното обръщение на автора към последната[4] тази вакханалия да бъде прекратена. Освен комуникационни, екологични и функционални проблеми, които преустройството създаде в структурата на централната градска зона, видимият резултат от това безумие на градоначалниците ни е един постсоциалистически, бозав мегдан със сухо пръскало, за който столичани заплатиха между 10 и 12 милиона! Това те направиха само 8 години след като вече бяха заплатили 2 милиона за едно друго преустройството на същия булевард при предишния кмет Ст. Софиянски. Равносметка от този административен произвол е, че от 2001 г. досега столичани плащат всяка година по близо един милион за нещо, което все още никой не може да определи точно какво е – провинциално стъргало, луксозна спалня за бездомници или крайбрежна алея с чадъри през лятото и катун от димящи кошари през зимата! Последното също е доходоносно за няКОЙ, но е една унизителна гледка, която не може да се види никъде другаде по света.

През същия този период София загуби една почти вековна своя традиция – Женския пазар. На негово мястото беше създадено едно стерилно и с претенции за интелектуално съдържание обществено пространство – новият пазар си има и изложбена галерия(?), чийто архитектурен образ е в тотална конфронтация и дезинтеграция със заобикалящата го градска среда. Въпросната реализация увреди необратимо обединения образ на един от малкото оцелели архитектурни ансамбли от стара София и го превърна във витрина на архитектурната наглост спрямо завещаното ни материално градско наследство. Платените милиони за това поредно архитектурно-градоустройствено недоразумение също е на сметката на гражданите на София!
Националните комплекси, парвенющината и пошлостта в нашето всекидневие окончателно се материализираха с издигането на паметника на цар Самуил. Всичко това бе осъществено отново с активното участие на столичната администрация. Моловете, поникнали като гъби в градския център на София през тези години, унищожиха дребния бизнес и обезлюдиха старите търговски улици. Сега те са място за търговия на стоки със съмнителни качества или втора употреба. Разрешителните за строителството на тези търговски „людоеди“ също бяха издадени от столичната администрация. И ако към този списък от катастрофални решения добавим десетките опорочени и нереализирани конкурси – за петте централни градски зони, за пл. „Света Неделя“, за Борисовата градина, за паметника „1300 години България“ и пр., равносметката за нейната дейност през тези години е повече от плачевна.

Персоналната вина за всичко това на заемалите длъжността главен архитект на София е безспорна, но тя не в състояние да обясни всичко. Фактът, че хората на този пост се сменяха, а резултатът е един и същ, ни кара да се замислим дали моделът на управление на столицата не е порочен? Не е ли той в основата за всички тези безобразия? Единствената надежда за намиране на верен отговор на това предположение е сравнението между моделите на управление на София и на някои други известни градове извън страната, защото в България подобна база липсва. Тук всички градове се управляват по един и същи модел.
Два примера от Северна Америка

Мисисага е най-бързо развиващият се и шестият по големина град в Канада с близо един милион население. Той е част от шестмилионния мегаполис Торонто и е разделен от метрополията с една магистрала. Градът заема територия с приблизителни размери 20-23 км дължина и 17-18 км ширина.

Управлението на града е разпределено между пет департамента (дирекции). Един от тях – „Планиране и строителство“, ръководи строителството и градското развитие (градоустройството). Департаментът има пет дивизии (отдела), които предоставят всякакъв вид информация и професионални съвети на гражданите и бизнеса (безплатни), издават разрешителни за строителство, извършват регулация и инспекция на обектите и следят за спазване на генералния план и зонирането. Директор на департамента е магистър по икономика и администрация. Длъжност главен архитект в управлението на града няма!

С малки различия моделът на управление на Ню Йорк е подобен. Администрацията му има 28 департамента, един от които – „Дизайн и Строителство“, е отговорен за всички дейности, свързани със строителството и градското развитие. Функциите, които изпълнява департаментът, са твърде сходни с тези от горния пример, като към тях е добавена отговорността за състоянието на някои от обществените пространства – площади, пиацети, корнери (ъглови площади), скуери (градски градинки) и пр. Департаментът се ръководи от управителен съвет с председател доктор и преподавател по строителни науки и администрация. Главен архитект Ню Йорк няма.
Две европейски столици

Моделът, по който се управлява Париж, има някои структурни различия с този на градовете от „Новия свят“, но функционално двата модела почти се припокриват. Тук управлението се осъществява от 21 съвета, председател на всеки един от които е заместник-кмет на столицата. Ръководителят на съвета по „Урбанизъм, архитектура и значими общински проекти“ е социолог и доктор на политическите науки и икономиката. Той работи в тясно сътрудничество със службата по „Урбанизъм и архитектура“ към общината. Тя има четири отдела и задълженията й са да предоставя информация и консултации, разрешителни за строителство и разрушаване, контрол върху реализацията на проектите, спазване на генералното планиране и съгласуване на евентуалните промени в него. За управлението на парковете и зелените площи в Париж отговаря друг съвет. Париж няма главен архитект.

Начинът на управление на Лондон е малко по-различен. Основната разлика със споменатите по-горе градове е, че тук контролните и разрешителни функции са делегирани изцяло на всяка една от 32-те общини на голям Лондон. Общото управлението на столицата се осъществява от 15 комисии (съвета) една от които – „Планиране“, отговаря за градското планиране, транспорта, обитаването и околната среда. Тя има един председател и четирима съветници. Само един от тях е с архитектурно образование. Освен изброените по-горе ангажименти комисията отговаря и за високото строителство в Лондон. (Само през 2004 г. в общината са подадени молби за изграждането на 600 високоетажни сгради.) И в управлението на Лондон длъжност главен архитект няма!
Принципите на управление на тези градове и българската действителност

От изнесената до тук информация би могло да се определи общото в управлението на тези градове и да се направи сравнение с примери от нашата действителност.

1. Основна задача на градската администрация на посочените градове е да информира и консултира гражданите за техните права и възможности, да издава разрешителни съобразно съществуващите закони, да изпълнява регулационните си и контролни функции, да съблюдава стриктно заложените в генералния план зониране, вид комуникации, височина на застрояване и пр.

Примерите за разминаване с тези основни принципи при управлението на София са многобройни, но поради липса на място тук ще отбележим само някои от скандалните нарушения на генералния план с височината на застрояване – хотела в Градската градина, комплекса „Милениум“, хотела на ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Шандор Петьофи“.

2. Градската администрация няма правата да прави самоволни промени в действащия генерален план на града. Ако все пак такива са наложителни, то те първо се подлагат на обществено обсъждане, а осъществяването им се възлага на независими експертни съвети и специалисти към общината (Париж разполага с около 250 подобни сътрудници) или конкурси.

Примерите за нарушения на тези принципи в София са безброй. Един от тях е преустройството на бул. „Витоша“. То бе извършено в противоречие с утвърдения генерален план, решението за него бе взето самоволно от кмета Б. Борисов и то не бе подложено на каквото и да е обществено обсъждане.

3. Конкурсите се журират от независимо жури и спечелилият надпреварата проект обикновено се реализира. Общинската администрация не може да влияе пряко или косвено върху журирането или да променя взетото решение.

Това са най-често нарушаваните принципи в работата на столичната управа. С различни административни хватки тя осуетява обявяването на конкурси в различните области и директно възлага изпълнението на близки до нея фирми. Примери за това в градоустройството са преустройството на бул. „Витоша“ и на Лъвов мост, а и реализацията на паметника на цар Самуил. Конкурсите, които общината все пак понякога обявява, пък винаги са съпроводени от скандално журиране и по принцип не се реализират – за централната градска част (5 броя), за Борисовата градина, за Паметника 1300 години България и др.

4. Градовете Мисисага, Ню Йорк, Париж и Лондон нямат главни архитекти. София имаше и сега й предстои избора на нов.
Post factum

Сравнителният анализ показва, че между начина на управление на упоменатите градове и този на София има не различия, а истинска пропаст. При тях всички разрешителни, регулационни и контролни задължения са поверени на висококвалифицирани специалисти в областта на администрацията и законодателството. Това позволява техното стриктно изпълнение без „творчески“ импровизации и заобикаляне на закона. С проблемите на архитектурата и градоустройственото развитие администрацията пряко не се занимава. Тяхното решаване е поверено на съответните съвети (комисии), щатни консултанти или на конкурсни решения. Организиран по този начин, моделът на управление на споменатите градове няма нужда от длъжността главен архитект или урбанист.

Освен че е анахронизъм от тоталитарната епоха, когато всичко и навсякъде трябваше да се контролира от един единствен център, длъжността главен архитект носи в себе си и един друг недостатък при съвременните условия. Пряко подчинен и зависим единствено от кмета, човекът, заемащ тази длъжност, се превръща в професионален проводник и изпълнител както на кметските, така и някои други чужди на обществото интереси, а безконтролният статут е генератор на неимоверна корупция. Оттук би могъл да се направи изводът, че персоналните промени не биха променили нищо, когато моделът на управление на София е порочен.

За да възстанови своя авторитет и да не допуска повече катастрофални реализации, като тези от последните години Столичната община е задължена незабавно да реорганизира начина си на управление и да премине към нов модел, близък до този на споменатите по-горе градове. В него длъжността главен архитект задължително не трябва да присъства. Моментът за тази радикална реформа е точно сега – след административната „кончина“ на досегашния главен архитект на София. Нека той бъде последният в градската й история.
Арх. Емил КОЦЕВ

3 февруари 2016, Мисисага

Арх. Емил Коцев е роден през 1950 г. в София. Завършил е архитектура във ВИАС (днес УАСГ). Напуска България през лятото на 1989 г. и след престой от 17 месеца в бежански лагер в Австрия заминава за Канада, където живее със семейството си. Там специализира „Морфология на градската структура” и се заминава с научна работа в Университета Лавал, Квебек. До 2006 г. има частна практика и строителна компания в провинция Квебек и Онтарио. Работи по проекти в България и Франция.

[1] Accessibility (англ.) – термин от морфологичния анализ в градския дизайн, изразяващ качество. Все още няма аналог в професионалната българска терминология. Най-близка по смисъл, но непълна като съдържание е думата „достъпност“.

[2] Permeability (англ.) – термин от морфологичния анализ в градския дизайн, изразяващ качество. Все още няма аналог в професионалната българска терминология. Най-близко по смисъл, но непълно по съдържание е словосъчетанието „пространствено ситуиране“, „пространствено планиране“.

[3] „Пешеходен булевард Витоша – „Мисия невъзможна“, в. „Дневник“, 09.09.2010 г.

[4] Отворено писмо до г-жа Йорданка Фандъкова – бр. 122 на КАБ, 06.09.2013 г.

Текстът е публикуван в сайта kultura.bg
Снимка: В. „Дневник“