Политически лумпени докараха Дамян Дамянов до самоубийство

През 1993 г. посетих дома на поета Дамян П. Дамянов, с когото вече се познавахме. Никога, никога не го бях виждал толкова смазан, потиснат, объркан! И без капчица живот в очите. Неговата изповед бе трогателна: „Нападна ме тежка депресия! Още по-лошо, че се разболя духът ми! Боли ме, че вече нямам в какво да вярвам, аз нямам вече икони! А и много хули преживях! Разбрах, че няма сини или червени, има добри и лоши хора! По-трудно и зло време не сме преживявали, дори и преди 9 септември…

Не мога да приема неравенството

– шепа страшно богати, хиляди – много бедни! Не мога да простя, че над всичко застанаха парите – всичко може да се купи, всичко може да се продава… Настъпи Алеково време, байганьовско „натрупване на начален капитал”. Боли ме като чувам колко поети са отворили кръчми и бутици. Поетът не трябва да управлява, да бъде на власт!  Стефан Цанев е хиляда пъти прав, че поетът е длъжен да бъде опозиция на всяка власт. Вземи за пример Блага Димитрова – беше обаятелна, докато се бореше срещу властта, обаче се полакоми за висок пост и… се провали. Затова мнозина казват,

че Блага е станала нов Джагаров…

В областта на изкуството и културата когото могат – смазват, когото не могат – въздигат, а то е едно и също! Сега си мисля, че въздигането на Блага като вицепрезидент бе нейното смазване”

В разговора се намесва и съпругата му Надежда: „След като Дамян написа прословутото писмо до Румяна Узунова от Радио „Свободна Европа”, тая врата после цяла година никой не отвори! А щом започнаха да го хулят, аз поех бремето на телефонните заплахи – Дамян, какъвто е емоционален, щеше да загине. И тъкмо на 1 февруари налапа цял килограм хапове, след което в „Пирогов” го отписаха… Но оцеля!

Макар че оплюването не спря.

Дори прозорците ни изпочупиха!„

Едва издържах. Накрая заявих на един телефонен заплашвач, че ако ще бесят Дамян, да приготвят 2 примки – едната и за мен! А Дамян не сядаше на държавни трапези, напротив – питаше партийните ръководители защо се пилеят толкова средства на тези пищни банкети, беше го срам да ходи на подобни угощения. А сега мнозина от ония, дето ядяха и пиеха на държавни трапези и се умилкваха на партийните секретари, станаха изведнъж най-големите демократи!”

Георги КАРДАНОВ, nabore.bg