Речта на Путин пред ООН от днес!

Речта на президента на Руската федерация Владимир Путин на юбилейната 70-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Акценти:

Същността на ООН е в търсене на компромиси, а нейната сила – зачитане на различните гледни точки

Всякакви действия, на която и да е държава, които заобикалят ООН, са нелегитимни и противоречат на Устава на ООН, на съвременното международно право

Ние всички знаем, че след края на „Студената война“, в света има само един център на власт…

Всички ние сме различни и към тази различност трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е длъжен да се адаптира към модел на развитие, определен от някого веднъж завинаги за единствен и правилен

Въпреки това, изглежда, никой не се учи от грешките на другите, а само ги повтаря. И сега износът на така наречените „демократични“ революции продължава

В тази ситуация е лицемерно и безотговорно да си излиза с гръмки декларации за заплахата от международен тероризъм, и в същото време да се затварят очите за каналите за финансиране и подкрепа за терористи, в това число наркотрафика, незаконната търговия с петрол, оръжие

Надяваме се, че международната общност ще бъде в състояние да разработи всеобхватна стратегия за политическа стабилност и социално-икономическо възстановяване на Близкия изток. Само тогава, скъпи приятели, изграждането на бежански лагери няма да е нужно

Уважаеми г-н председател! Уважаеми г-н генерален секретар! Уважаеми държавни и правителствени ръководители! Дами и господа!

70-годишнина на Организацията на обединените нации  е добър повод да погледнем към историята и да поговорим за нашето общо бъдеще. През 1945 г. страните, разгромили нацизма, обединиха усилията си, за да положат основите на следвоенния свят.

Позволете ми да напомня, че ключовите решения за принципите на взаимодействие между държавите, решението за създаване на ООН, е приета по време на срещата в Ялта на лидерите от антихитлеристката коалиция. Ялтенската система бе изстрадана, платена с живота на десетки милиони хора, две световни войни, и, нека бъдем обективни, тя помогна на човечеството да премине през бурни, а понякога и драматични събития, но запази света от мащабни сътресения.

ООН  е структура, която няма равна по легитимност, представителност и универсалност. Да, по адрес на ООН напоследък се чуват много критики. Липсва ефективност, а приетите решения се сблъскват с непреодолими противоречия, предимно между членовете на Съвета за сигурност. Искам обаче да се отбележи, че противоречия в ООН винаги е имало. И винаги се е прилагало правото на вето: то е използвано от САЩ, Великобритания, Франция и Китай, и Съветския съюз, а по-късно Русия. Това е естествено за толкова разнообразна организация. При основаването на ООН никой не е очаквал, че ще има единодушие. Същността на организацията е в търсене на компромиси, а нейната сила – зачитане на различните гледни точки.

Обсъжданите в ООН решения се съгласуват във вид на резолюции, и както казват дипломатите: минават или не минават. И всякакви действия, на която и да е държава, които заобикалят ООН, са нелегитимни и  противоречат  на Устава на ООН, на съвременното международно право

Ние всички знаем, че след края на „Студената война“, в света има само един център на власт. У тези, които се оказаха на върха на пирамидата, възникна изкушението да повярват, че щом са толкова силни и изключителни, знаят най-добре какво трябва да се прави. И следователно не е нужно да се съобразяват с ООН, която все по-често, вместо да легитимира правилното решение, пречи, или както казваме ние – ни се мотае в краката. Тръгнаха разговори, че организацията във формата, в която бе създадена,  е остаряла и изпълнила своята историческа мисия.

Разбира се, светът се променя, и ООН трябва да се съобрази с настоящата естествена трансформация. Русия, въз основа на широк консенсус, е готова да работи за по-нататъшното развитие на  ООН, но ние считаме, че опитите да се подкопае доверието и легитимността на ООН е изключително опасно. Това може да доведе до срив на цялата архитектура на международните отношения. Тогава наистина няма да има никакви правила, с изключение на правото на силния.

Това ще бъде свят, който вместо да работи в екип, ще доминира егоизма; свят, в който ще има повече диктатура и все по-малко равноправие, малко реална демокрация и свобода. Свят, в който вместо сегашните независими държави, ще се умножават протекторатите, териториите, управлявани отвън. В крайна сметка, какво е държавен суверенитет, за който колегите говориха?  Това е преди всичко въпрос на свобода, свободен избор за собствената съдба на всеки човек, народ, държава.

Между другото, колеги, в този ред на мисли е и въпросът за така наречената „легитимна държавна власт”. Не трябва да са играе и да се манипулират думите. В международното право, в международните отношения, всеки термин трябва да бъде ясен, прозрачен, трябва да има точно тълкуване по еднакви и разбираеми критерии. Всички  ние сме различни, и към тази различност трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е длъжен да се адаптира към модел на развитие, определен от някого  веднъж завинаги за единствен и правилен.

Не трябва да се забравя опита от миналото. Ние помним  примери и от историята на Съветския съюз. Износът на социални експерименти, опити да се стимулират промени в едни или други страни,  често водеха до трагични последствия, водеха не до прогрес, а до деградация. Въпреки това, изглежда, никой не се учи от грешките на другите, а само ги повтаря. И сега износът на така наречените „демократични“ революции продължава.

Достатъчно е да погледнем ситуацията в Близкия изток и Северна Африка. Политическите и социални проблеми в региона се натрупваха дълго време, и хората там, разбира се, искаха промени. Но какво се е случи на практика? Агресивната външна намеса доведе до това, че вместо реформи на държавните институции и на начина на живот, те бяха безцеремонно унищожени. Вместо триумф на демокрацията и прогрес – насилие, бедност, социална катастрофа, а правата на човека, включително правото на живот, не струват нищо.

Така ми се иска да до попитам тези, които доведоха до днешната ситуация: „Разбрахте ли сега какво направихте?“ Но се страхувам, че въпросът ми ще увисне във въздуха, защото политиката, в основата на която лежи самоувереност, убеденост в собствената изключителност и безнаказаност, не е изоставена.

Вече е очевидно, че възникналият  вакуум във властта в Близкия изток и Северна Африка, доведе до образуване на зони на анархия, които бързо се запълниха с екстремисти и терористи. Под знамената на така наречената „Ислямска държава“ вече воюват десетки хиляди бойци. В това число и бивши иракски военнослужещи, които в резултат от нахлуването в Ирак през 2003 г., бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на бойци е и Либия, чиято държава бе разрушена, в резултат  на груби нарушения на Резолюция № 1973 на Съвета за сигурност на ООН.  Редиците на радикалните ислямисти се попълват и от умерени членове на така наречената сирийската опозиция, подкрепяна от Запада.

В началото ги въоръжават, обучават, а след това те преминават на страната на така наречената „Ислямска държава”.

Самата „Ислямска държава” не възникна от нищото: първоначално тя бе използвана като оръдие срещу неугодни съветски режими. Създавайки бази в Сирия и Ирак,  „Ислямска държава” разширява експанзията си към други региони, с цел ислямска доминация не само там. Ситуацията е повече от опасна.

В тази ситуация е лицемерно и безотговорно да си излиза с гръмки декларации за заплахата от международен тероризъм, и в същото време да се затварят очите за каналите за финансиране и подкрепа за терористи, в това число наркотрафика, незаконната търговия с петрол, оръжие. Или опитвайки да манипулират екстремистки групи, да ги използват за собствени политически цели, с надеждата, че след това някак си ще се разберат с тях, а ако не стане -да бъдат ликвидирани.

На тези, които наистина така правят и мислят, бих казал: уважаеми господа, вие си имате работа, разбира се, с много жестоки хора, но не и с глупави и примитивни. Те не са по-глупави от вас, и все още не е ясно кой кого използва за своите цели. И най-новите данни за предоставяне на оръжие на много умерената терористична опозиция е най-доброто доказателство.

Считаме, че всякакви опити за заиграване с терористите, още повече да ги въоръжаваме, е  недалновидно, взривоопасно. Още повече, че в лагерите на „Ислямската държава“ влизат екстремисти от много страни, включително европейски. За съжаление, трябва да кажа, че и Русия не прави изключение. Не трябва да позволяваме на тези бандити, които вече са усетили миризмата на кръв, когато се върнат у дома да продължат тъмното си дело. Ние не искаме това. Никой не го иска, нали? Русия винаги твърдо и последователно се е противопоставяла на тероризма във всичките му форми.

Днес ние оказваме военно-техническа помощ на Ирак и Сирия, на други страни в региона, които се борят с терористични групировки. Смятаме, че е огромна грешка отказ от сътрудничество със сирийските власти, правителствената армия, с тези, които смело воюват срещу терора.

Трябва  най-накрая да признаем, че освен правителствената армия на президента Асад и кюрдските милиции в Сирия,  с „Ислямска държава“ и други терористични организации, реално никой друг не се бори. Ние знаем всички проблеми на региона, всички противоречия, но все пак трябва да се съобразяваме с реалността.

Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че в последно време нашият честен и директен подход се използва като претекст за обвинения за нарастващите амбиции на Русия. Като че  ли някой от тези, които го казват, нямат никакви амбиции. Но не е въпросът в амбициите на Русия, колеги, а че случващото се в света е вече нетърпимо.

Ние предлагаме да не се ръководим от амбиции, а от общи ценности и интереси, въз основа на международното право, да обединим усилията си, за да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени, и да  създадем широка международна антитерористичната коалиция. Подобно на антихитлеристката коалиция, тя може да обедини различни сили, готови да се противопоставят категорично на тези, които, подобно на нацистите, сеят зло и мизантропия.

И, разбира се, основни участници в такава коалиция трябва да станат мюсюлмански държави. „Ислямска държава“ носи пряка заплаха не само за тях, но със своите кървави престъпления осквернява великата световна религия – исляма.

Бих искал да призова мюсюлманските духовни водачи: сега е много важен и вашият авторитет, и вашето напътстващо слово. Необходимо е да се защитят от прибързани стъпки хората, които се привличат за наемни бойци. А на тези, които са били подведени, и по различни причини са се озовали в редиците на терористите, да им се помогне да намерят пътя към нормалния живот, да сложат оръжие, да спрат братоубийствената война.

В близките дни, Русия, като председател на Съвета за сигурност, ще свика министерско заседание за цялостен анализ на заплахите за района на Близкия изток. На първо място, ние предлагаме да се обсъди възможността за хармонизиране на резолюцията относно координирането на всички сили, които се противопоставят на  „Ислямска държава“ и други терористични групи. Повтарям отново, тази координация трябва да се основава на  Устава на ООН. Надяваме се, че международната общност ще бъде в състояние да разработи всеобхватна стратегия за политическа стабилност и социално-икономическо възстановяване на Близкия изток. Само тогава, скъпи приятели, изграждането на бежански лагери няма да е нужно.

Бих искал да подчертая, че бежанците имат нужда от съчувствие и подкрепа. Но кардиналното решение на проблема е възможно само чрез възстановяване на държавността там, където е била унищожена, чрез укрепване на държавните институции там, където са съхранени, като им се оказва всестранна помощ – военна, икономическа, финансова.

Разбира се, всяка помощ за суверенни държави трябва да се  предлага само в съответствие с Устава на ООН. Всичко, което се прави, да бъде в съответствие с международното право.

На първо място, считам, че е изключително важно да се помогне за възстановяването на държавните институции в Либия, да се подкрепи новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия. По наше мнение, фокусът трябва да бъде върху равна и неделима сигурност, сигурност не само за елита, но и за всички. Да, това е сложен, труден, дългосрочен процес, но друга алтернатива няма.

Въпреки това, блоковото мислене от времето на „студената война“ и стремежът към усвояване на нови геополитически пространства на някои  наши колеги, все още доминира, за съжаление.

Първо, разширяването на НАТО продължава. Въпросът е: за какво се прави, след като Варшавският договор престана да съществува с разпадането на СССР? Но въпреки това, НАТО не само остана, но все още се разширява, както и военната му инфраструктура.

Защо постсъветските страни бяха поставени пред фалшивия избор – на Запад или на Изток?

Рано или късно, такава конфронтационна логика може да доведе до сериозна геополитическа криза.

Това се случи в Украйна, където недоволство на значителна част от народа, бе използвано в провокиране на въоръжен преврат. В резултат избухна гражданска война.

Заплахите и силата на оръжието няма да гарантират целостта на Украйна.    Нужно е реално отчитане  на интересите и правата на  хората от Донбас, уважение към избора им, координация с тях, както е предвидено в Минските договорености. В изпълнението им е гаранцията, че Украйна ще се развива като цивилизована държава, като важно свързващо звено в изграждането на общо мирно пространство и икономическо сътрудничество както в Европа, така и в Евразия.

Дами и господа, не случайно споменах за обща зона на икономическо сътрудничество. Доскоро изглеждаше, че в икономика, подчинена на обективните пазарни закони, ще се научим да живеем без разделителни линии, ще работим при прозрачни, разработени съвместно правила, включително принципите на СТО – свобода на търговията, инвестициите, открита конкуренция. Днес, обаче, станаха почти  норма едностранни санкции чрез заобикаляне на Устава на ООН. Те не само преследват политически цели, но също така служи като начин за отстраняване на конкурентите от пазара.

Бих искал да отбележа още един симптом за нарастващия икономически егоизъм. Няколко държави тръгнаха по пътя  на  затворени икономически сдружения, като преговорите за създаването им стават зад кулисите, тайно и за техните граждани, и за техния бизнес, и за други страни. Други държави, чиито интереси могат да бъдат засегнати, също не биват информирани. Вероятно искат да ни поставят пред свършения факт, че правилата са пренаписани отново в полза на тесен кръг от избраните, и без участието на СТО.

Госпожи и господа, колеги, на 10 януари, 1946 г. в Лондон, на първата сесия на Общото събрание на ООН, Зулета Ангел –председател на подготвителната комисия, много кратко и ясно формулира принципите, върху които да се изгради дейността на ООН – добра воля, презрение към интригите и хитростта, дух на сътрудничество.

Днес тези думи звучат като напътствие  за всички нас. Русия вярва в огромния потенциал на ООН, която трябва да помогне да се избегне нова глобална конфронтация и да се премине  към стратегия за сътрудничество. Заедно с други страни ще работим в името на укрепването на централната координираща роля на ООН.

Уверен съм, че ако работим заедно, ще направим света стабилен и безопасен, предоставящ условия за развитие на всички страни и народи.

Източник: Между редовете.сом  www.mejdu-redovete.com
(Със съкращения)