Пламен Марков: Бях в Държавна Сигурност, но не се срамувам от това

Пламен Марков е роден на 11септември 1957 г. в Севлиево. Юноша е на местния “Раковски”, за който играе до 1975 г., когато преминава в ЦСКА. С червената фланелка се подвизава до 1985 г. За ЦСКА има 235 мача и 37 гола. Пет пъти е шампион на България (1975, 1980, 1981, 1982, 1983), три пъти е носител на Купата на България (1981, 1983, 1985). През 1982 г. е част от големия отбор на ЦСКА, достигнал до полуфинал за КЕШ. Следващите спирки в кариерата му са френските “Мец” и “Гренобъл”. Има 38 мача и 6 гола за националния отбор, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Започва треньорската си кариера в “Гренобъл”. Бил е треньор в ЦСКА, “Янтра” (Габрово), “Миньор” (Пк), “Видима-Раковски” (Севлиево). С ЦСКА печели Купата на България през 2006 г., както и Суперкупата. Като селекционер на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия. Така става вторият български треньор, класирал националите ни на европейско. През 2007 г. е начело на мароканския “Видад” (Казабланка). От 11 януари 2008 г. до 2 декември 2008 г. отново води националния отбор.
Бившият селекционер на националния отбор по футбол и едно от големите имена в историята на ЦСКА Пламен Марков се оказа агент на Държавна сигурност. Псевдонимът на именития полузащитник е бил „Якимов“. Това разкриха от Комисията по досиетата, след като отвориха документите за кандидатите за народни представители. От изнесената информация става ясно, че роденият в Севлиево през 1957 година Пламен Марков е бил вербуван през 1980-а, когато риташе в любимия си ЦСКА и е основен играч в националния отбор. Комисията по досиетата разкрива, че Марков е работил за Първо главно управление на ДС (разузнаване), Второ главно управление (контраразузнаване) и Трето управление на ДС (ВКР) – военно контраразузнаване. От изнесените на светло документи става ясно, че футболната легенда е бил от хората, които са работили за сигурността на България, а не са се занимавали с политически интриги и прочие.

Милен Димитров

Г-н Марков, как ще коментирате изнесената от Комисията по досиетата информация?
Спокоен съм напълно. Не, не се срамувам и страхувам от това, което беше оповестено вече. Така е, защото не съм правил нищо друго, освен да работя за сигурността на България. А добре знаете, че излизането на наши футболисти преди 10 ноември 1989 г. беше невъзможно. Невъзможно, ако службите не ти разрешат. Така беше, това е чистата истина. Изискваше се такъв подпис, ако искаш да отидеш зад граница. Още в първия си разговор с г-жа Дончева, когато тя ме покани да се включа в партията й, й споделих за миналото си в това отношение. Тя ме подкрепи напълно. Мисля, че съм бил честен към нея и към нашите избиратели. Няма от какво да се срамувам.
Как стана вашата вербовка?
Не коментирам повече нищо по този въпрос. Това не интересува никого.
Много хора, подобни на вас, отдавна си разказаха всичко, житието-битието, както се казва. Какви са вашите съолръжения да мълчите?
По този въпрос не желая да ви обяснявам нищо повече. Казах ви, каквото смятах за нужно.
Има ли разкрити врагове на народа от вас през всичките тези години?
Това е всичко, което мога да кажа по въпроса. Достатъчно ясно, точно и коректно ви обясних ситуацията.
Всички футболисти, които отиваха да играят зад граница по време на социализма трябваше да бъдат обвързани със Държавна сигурност и присъдружните й организации?
Нямам представа. Не мога да говоря от името на други хора.
Вие сте един от първите наши национали, заиграли във Франция след Втората Световна война?
Е, не съм първият. Заедно с мен отиде и Андрей Желязков. Аз играх в “Мец”, а Жужо – в “Страсбург”.
Имате ли чувството за добре изпълнен дълг? Принадлежността към ДС в днешните време се приема като маркер за служба на репресивния апарат.
Вижте, аз служех на България. Спя спокойно, живея в родината си, гледам хората открито в очите. Всеки има право на гледна точка.
Какво мислите за тези хора, които смятат агентите на ДС за “слуги на злото”, едва ли не?
(смее се). Е, какво да мисля? Нали живеем в демократично общество. Всеки има право да защитава каквато иска позиция. Хората имат право на мнение и гледна точка. Не можем да бъдем обичани от всички.
Защо избрахте за ваш агентурен псевдоним точно “Якимов”? Заради това, че Митата Якимов е бил ваш идол ли или по някаква друга причина?
Не, няма никаква връзка. Просто така се е случило.
Прекъснахте ли вече сътрудничеството си със службите?
(Троснато отговаря) Казах ви вече, не коментирам! Излишни е да продължавате да ми задавате подобни въпроси, защото нищо няма да изкопчите от мен.
Добре, но сигурно не е случайно, че са намерили само едно картонче и регистрационен номер, но не и вашето досие?
След като само това е намерено, вие сами си отговорете.
Босът на “Левски” Тодор Батков сам се похвали, че се гордее от факта, че е бил в ДС…
Мисля, че много точно, в кратките няколко мои предишни изречения, ви дадох отговор на тези въпроси. Когато отговорите ми се четат внимателно от интересуващите се от тематиката хора, могат да си съставят мнение каква е точната ситуация с мен. Аз не мога да говоря и коментирам нито Тодор Батков, нито когото и да било.
Във вашите задължения влизаше ли и това да предотвратявате бягства в чужбина на ваши съотборници от ЦСКА и от националния тим, да докладвате за техните намерения?
(Мръщи се). Добре, колко пъти още да ви повтарям едно и също нещо. Няма да получите нищо повече като отговор от мен.
Вие сте кандидат депутат от “Движение 21”, даже сте водач на листа в Хасково. Защо решихте да се насочите от футбола към политиката?
Няколко са причините. През последните години нашия футбол и нашия спорт като цяло драстично изостават в развитието си спрямо тези в нормалните европейски държави. По-рано не съм имал амбиции във времето назад да участвам в политическия живот в страната, защото съм се реализирал в професията, която обичам – футбола. Сред причините да се включа в политиката мога да посоча състоянието на българския спорт през последните години.
Видимо е, че през последните двайсетина години върви стремглаво надолу и в частност – българският футбол…Правят се козметични промени, които не променят реалностите в този любим за много българи спорт. Убедих се, че с критики и с подкрепа от различни мои колеги не може да се влияе на този процес. Очевидно е, че има нужда от много сериозна промяна, бих казал – реформа. Убеден съм, че че без политическа подкрепа – и не само на една партия, в България такива промени не могат да бъдат извършени. Държавата не полага грижи за тяхното развитие. Сигурен съм, че в българския спорт и в частност в футбола, са необходими промени, необходима е реформа. Всички виждаме какво се случва със спорта ни, какво е представянето на България в олимпийски игри и световни първенства. Крайно време е да се обърне внимание на спортните бази и да започне тяхното обновяване и по-добро поддържане, като си давам сметка, че е много трудно да се сравняваме с по-богатите западноевропейски страни, които имат предимство, разполагат с модерни, добре оборудвани бази и големи икономически възможности. Не направим ли тази крачка, не можем да бъдем конкурентни по отношение на спортни постижения дори и на средно развитите страни в Европа. Ще продължаваме да си стоим на опашката на всички класирания, било то клубни или национални.
Вярвам, че бъщето на българския спорт принадлежи на нашите деца.
Не нанесоха ли прекалено много поражения последните правителства върху спорта?
Да, държавата абдикира напълно от своите задължения. Да погледнем и стадионите, изградени от държавата – те тънат в руини.
– Какво ще промени, ако влезете в парламента или седнете в министерското кресло?
О, толкова далеч във времето не мога да се простирам. При всички случаи, предстои доста работа по промяна на законодателството, за да се подобри състоянието на спортните бази. Огромен проблем е липсата на футболни терени за децата, а това са местата, където те играят и развиват физическите си умения. Не може да очакваме от малчуганите да обичат спорта, да станат бъдещи добри професионални състезатели, а да няма елементарните условия за това. Убеден съм, че трябва да има политическа подкрепа за разрешаването на тези проблеми, които спъват развитието на спорта. Досега не съм имал амбиции и цели да се занимавам с политика. Пътят, който съм извървял и като състезател, и като треньор, е дълъг, свързан с успехи, както в България, така и в Европа. И именно поради това мисля, че мога по някакъв начин да допринеса за подобрение на сферата, в която имам познания. Не мога да кажа дали политиката е мръсна игра, но мисля, че в нея трябва да има хора, които са се доказали пред обществото, които са постигнали резултати, имат резултати и съответно обществото ги е оценило.
В партийната листа на Александър Томов пък са други големи имена в историята на ЦСКА – Якимов, Петър Жеков, Димитър Пенев. Какво мислите за това?
Считам, че е нормално и е много добре, че са решили това. Спортът е политика, и политиката е спорт. Те могат много да помогнат. Аз влизам в политиката не, за да стана популярен, а за да помогна. Сигурен съм, че и целта на моите колеги е подобна.
Вие сте последният треньор на националния отбор, който го класира за Европейско първенство. Как ще коментирате работата на вашия колега Любослав Пенев? Ще успеем ли да се класираме за еврофиналите във Франция през 2016 г?
Мисля, че Любо е един добър треньор и знае как да мотивира. Той беше мой помощник, когато бях треньор на националния отбор. Пенев е професионалист, който в последния квалификационен цикъл доказа, че може да извлича максимума от възможностите на своите състезатели. Пожелавам му успех. Тимът ни има нужда от добри резултати. Те дават самочувствие на всички българи, дава усещане за национална гордост. Започнахме добре квалификационния цикъл и много бих се радвал, ако се класираме за бъдещото европейско първенство. Един или няколко успеха на клубно или национално равнище са повод за гордост в целия народ. Винаги има шансове за класиране. Облагодетелствани сме вече и от новия регламент. Виждам, че отборът е доста амбициран, тръгна и отлично в кампанията. Това ни дава повод да сме оптимисти.
Да ви върна към любимата тема – Боби Михайлов и БФС. Промени ли се в положителна насока нещо през последните месеци след конгреса на 14 февруари?
Не ми се променило мнението. Не мисля, че мога да ви кажа нещо ново. Тази тема за мен е затворена страница, всичко си продължава постарому.
Как ще коментирате чудото “Лудогорец”?
Радвам се много на техните успехи. “Лудогорец” е единственият светъл лъч в нашия футбол. Заслужават поздравления за влизането в Шампионската лига и за достойния начин, по който играха на “Анфилд” срещу “Ливърпул”.
Не може нещо в сърцето да не ви е трепнало, когато сте видяли отново “Анфилд”?
Е, разбира се. Върнах се далеч назад във времето, когато и аз съм бил част от големия отбор на ЦСКА, върна ме в годините, когато съм се реализирал като състезател.
Девалвира ли треньорската професия у нас?
Естествено, ме е така. Не може да сменяме по десетина треньори на полусезон. Има и клубове, които правят и по 2-3 смени на първенство. Така просто не може да продължава. Треньорът се превърна в безгласна буква, както и в единствения и най-голям виновник при провал. При успехите президентите изтъкват само своите заслуги, но при загуби излита кой – треньорът. Той е изкупителната жертва, мръсната салфетка, бих казал, в която си изтриват ръцете и я захвърлят.


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4