Няма по-прост народ от българския…

Огромна популярност сред англичаните придоби очеркът на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата страна:

”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна, наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга, ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси накланяха везните в полза на решението за една такава – на пръв поглед изгодна – сделка. Но, приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща!…

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на земята. Няма по-прост народ от българския и тук аз бих искал да направя едно разяснение. Под „прост народ” аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите, напротив: те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата „народ” в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти – идиоти в гръцкият смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по незнайно каква логика се смятат.

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името „българи”. Вие не сте и не бихте могли да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин, не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

„Но как така” –  ще попитате вие, – „нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България?” Има, разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – на тях им е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите , а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко – тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

„Но защо казваш, че са прости?” – ще попитате вие. Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва  и могат да предприемат, за да се измъкнат от това положение, но въпреки това те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до същото положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

Българите смятат себе си за тарикати – това е дума която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Най-общо казано тарикатът е мошеник на дребно и на едро,  но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили  и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, на които си гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност, защото точно те са, които нарушават закона.

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

Трябва да си много прост да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат тлъсти печалби за твоя сметка, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самият тебе. И ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “Ми аз какво мога да направя?”

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някои други, за да оправят твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея, в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

Трябва да си много прост да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост, за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости.“

Източник: https://neverojatno.wordpress.com