Помните ли легендарното радиопредаване „Спорт и музика“ с незабравимия сигнал. На „Вефа“ го слушахме. Помните ли: Чуваме ли се, колега Галов? „.
Когато чуеха познатия сигнал милиони български мъже се залепяха до радиоапаратите. С преки включвания от стадиони в страната се изявяваха водещи наши радиокоментатори, някои от които придобиха и легендарен статут с годините.
Пряката връзка се осъществяваше от студиото на БНР на „Драган Цанков“. Следяха се почти всички мачове от първенството на „А“, а понякога и „Б“ група. Трябва да се отбележи, че по онова време програмата на шампионата беше много по-стегната и срещите се играеха почти винаги в един ден и час. Най-често събота следобяд, имаше мачове – по един или най-много два, също така в петък и неделя. Но болшинството се провеждаха в събота.
Нямаше интернет, мобилни телефони и т.н. екстри и единственият начин, ако не си на стадиона, да се информираш своевременно за изявите на любимия отбор беше радиото.
На края на деня БНТ пък излъчваше разширени репортажи от абсолютно всички мачове от актуалния кръг.
Автор и композитор на популярната мелодия на „Спорт и музика“ е американският джаз изпълнител Хърб Алпърт. Групата му Herb Alpert & the Tijuana Brass е доста популярна в Щатите през 50-те и 60-те години на миналия век.
Самата мелодия се нарича Magic Trumpet (Магически тромпет) и е чута за първи път през 1965 година.
Петър Милушев е един от основателите на Спортна редакция в БНР, пет пъти е отразявал Олимпийските игри, инициатор е за старта на „Спорт и музика“, което е имал честта да води в продължение на 20 години.
Ето какво той си спомня за старта на емблематичното предаване:
„През 1960 година, когато отразявах Олимпийските игри в Рим, влязох в едно от големите студиа на спортния отдел на радио RAI. Пред микрофона със слушалки в ушите стоеше един доста колоритен и темпераментен коментатор с щръкнали встрани 10-15 сантиметрови мустаци като на нашия хайдутин Панайот Хитов. Пред него имаше плоска кутия с двайсетина бутона, които той непрекъснато превключваше. Оказа се, че Кортозио (така се наричаше коментаторът), има директна телефонна връзка с всички стадиони и зали, където се провеждаха олимпийските състезания. И всеки репортер можеше да бъде включен в интересен момент. От време на време се пускаше музика. Този начин на предаване за първи път се използваше в италианското радио и предизвикваше невероятен успех сред слушателите.
Когато се върнах в София, написах докладна бележка до ръководството на Радиото. Още същия ден бях повикан от главния директор Мишо Николов. За мен той е най-ерудираният, възпитан и с голям замах ръководител в близо 40-годишния ми стаж в БНР. В кабинета му бяха инженери от Техническата редакция. Разказах им подробно всичко, което чух и видях в италианското радио. Така започна сагата за бъдещото „Спорт и музика“.
Редакцията през 1977 г., отляво надясно: Боян Бонев, Радослав Янкулов, Петър Милушев, Тихомир Бенчев, Калин Катев, Димитър Кожухаров, Димитър Димков
През годините то се превърна в модерно светско предаване. Правехме слушателите съпричастни чрез директни репортажи от спортни събития. Радиобукетът се допълваше от забавна и танцова музика. „Спорт и музика“ вече се водеше от нас, двамата репортери от спортна редакция – Петър Петров и аз. Ние бяхме първите коментатори в историята на радиото, които влизаха „на живо“ в централното студио.
Имах шанса и да осъществя първото в историята на Радиото директно предаване в движение с подвижна радиостанция, монтирана в специално пригодена лека кола „Волга“. Това беше най-голямото в професионален план изпитание за мен.“