Нека се отдадем на игра на свободни асоциации и вихрени фантазии. Като в парламента. Да се погевезим!
Ах, хубава дума ви подхвърлям, нали?
Гевезя се в тълковния речник на българския език е изтълкувана само с една дума – синоним: глезя се.
Но изтънченият сомелиер на езикови вина ще сложи тази дума на езика си, ще я пожабури в устата си и ще ви каже, че тя е един сложен и вълнуващ букет от значения и нюанси, който не може да бъде предаден само с един синоним.
Гевезя се е някак си…по-скоро – лигавя се, правя нещата отпуснато, изчанчено, преднамерено лигаво и несериозно, кълча се неприлично и предизвикателно, бавя се и се правя на ударен, шматкам се, докато има важна работа и се подхилквам като идиот… и правя всичко това, от една страна, за да ми е весело – защото всъщност съм си идиот, но от друга страна – по-важно, за да дразня хората! М? Не е ли това едно по-живописно и по-пълноценно описание на думата гевезя (се)?
Е – сега кажете: Не е ли именно това действието, което извършват нашите другари, ауър комрейдс, в парламента пред нас? И с нас?
Как щели да гласуват?!
Ето как те се гевезят! Как да се гласува принципно – какви да бъдат експлицитните и имплицитните, видиш ли, характеристики на акта на гласуването – да се пъхат хартии в кутии или да се пъхат флашки в машини е днес въпросът, драги ми Уили (имам предвид Шекспир, а ако някой има предвид Уили Танер от Алф – какво да му кажа?). И за това нещо – няколко месеца гевезене.
Хората ги хвана дамлата (имам предвид – народа), а народните ми ти представители продължават – флашки, маламашки, машини, дрезини, хартиени бюлетини, импресионистични картини и чалми на мюезини. Не, не, не ме блокирайте, не съм политически и религиозно некоректен, моля ви, пор фавор! Просто се гевезя! Имитирам българските депутати. Какво, забранено ли е?
Един въпрос: Политически некоректно ли е вече да се имитират народни представители от породата обикновено българско депутатско говедо? Ако все още не е политически некоректно, давайте да се гевезим! Като тях.
И народът, хванал вече дамла (което ще рече мозъчно-съдов инцидент; инсулт), нагледал се на гевезлъците и лигавщините на депутатите – и той вече се гевези.
О, няма той да чака моя сигнал! Народът си се гевези – по примера на народните представители – и навсякъде царят бурни веселби и спонтанни танци. Гласуват, моля ви се, цели два дена… не по проект за избирателен закон…а за това – какво да бъде името на закона! Ето това – казва си народът – ако не са гевезлъци, здраве му кажи! Хората мрат по улиците – кой прегазен, кой от недохранване, кой от „добра медицинска помощ“, а депутатите ходят по телевизии и размахват ту хартии, ту флашки и викат: Тук ще бъде България! Тоест – не. Викат: Хартиена ще бъде България! А другите: Флашечна ще бъде България!
Тук е момента да попитаме професор Мурдаров как е правилно да се напише дума, означаваща „нещо, присъщо на флашката, нещо, на което флашката е основен атрибут“ – флашечна, флашкова или флашкозна?
Ще кажа така: Всичко това е хубаво. Смехът е здраве. Гевезлъците на някакви циркаджии предизвикват смях. Значи – предизвикват здраве. Но когато и народът, следващ почина на своите избраници, започне да се гевези – става лошо!
Представям си производители на сирене, които – гледайки от депутатите, наблюдавайки ги как си вършат работата и как се кълчат от лигава несериозност (всъщност – олигавени от театрална сериозност, с издути жили на вратовете и с изцъклени очи!) – започват да произвеждат сирене от хартийки. Започват да правят кашкавал от използвани билетчета и… хайде да не казвам от какви хартийки, които използваме в най-интимни часове, клекнали над клокочещите води на ВиК.
Да. А други сиренепроизводители почват да произвеждат сирене от флашки! Какво сирене искате да ви загъна? От 18 или от 36 гигабайта?
Истината е, че абсурдът деморализира!
Ако едно дете гледа майка си как лежи по цял ден, става само да изпие една бира пред хладилника и пак ляга на дивана пред телевизора… ако гледа баща си да излиза гол на улицата и да вика: Аз съм император на Етиопия, викайте ми Хайле Саласие! – много вероятно и клетото детенце да се… поразвали.
Възможно е то компенсаторно да развие ненавист към безотговорното и налудничаво поведение, да изкове в себе си дисциплина и стремеж към ред и смисъл…възможно е то да стане нормален човек (въпреки че не обичам особено думата нормален, защото е любима на всякакви фашисти)… но за да се случи това, детето трябва да има пред себе си поне един добър и здрав пример. За това как човек трябва да се държи нормално.
Не казвам, че депутатите са ни майки и бащи. Не дай си Боже! Те правят неприлични работи (от които се раждат деца) с нашите майки… само в метафоричен смисъл. Но все пак – те са примера, който следва народът. Колкото и да е тъжно и иронично (спрямо човешката природа), но човек най-лесно и с удоволствие следва лоши примери. Ако някой дава добър пример с поведението си, малцина ще го последват. Но ако някой, особено високопоставен и накичен с авторитет и известност, започне да дава лош пример – започне да се държи абсурдно и несериозно – тоест – да се гевези – ще го последват мнозина!
И като казах за гласуването – ето – народът вече го измисли! Защото депутатите се суетят по най-неприличен начин, размахвайки продукти на дървено-хартиената индустрия или продукти на хардуерните производства и народът започна да дава предложения. Като стане дума за най-сериозния акт на демокрацията – изборното гласуване – народът го удря на майтап!
Аз разбирам, че заради (простете ме за особено вулгарната дума, но тук тя е съвсем на мястото си) далаверата…да, заради далаверата, тези ми ти депутати има защо да се карат за хартията и електрониката. На едните далаверата е в едното, на другите – в другото. За тях е важно. За тях това, вероятно, не е гевезлък. За тях това е живот, въздух, кауза, хляб и сирене и най вече – така популярните напоследък…пари. Много пари. Да, аз разбирам, че за народните избраници това не са просто шеги и фриволни подбъзиквания, а най-насъщен проблем. Но какво го…интересува това народа?
И народът – деморализиран, развеселен, докаран до налудничава несериозност, нагледал се на лудостта на едни полушмекери, полуглупаци – започва сам да генерира своята така любима и изконна народна мъдрост. Предлага: нека гласуваме с шарени камъчета!
Друг из народа вика: Дайте да гласуваме с кюфтета!
Ми да! Пускаш в урната толкова кюфтета в плик, колкото е числото на номера на бюлетината ти. Или с кебапчета, че няма в тях лук?
Друг предлага да се гласува с бири. Влизаш в тайната стаичка и там изпиваш толкова бири, колкото съответстват на числото, което е номер на бюлетината ти. Това може да се прави и онлайн – пиеш бирите пред камерата на персоналния си компютър, записваш го на флашка… и така…
А най-разпространено предложение, изходящо от народа, е да се гласува с шарен боб! Както се гадае. За да има приемственост. Нали? Приемствеността е важна! Както и заедността и споделеността. Както и на баба ви хвърчилността.
Ще кажа така: Докаран ли е един народ до налудничав смях – това е на една стъпка от боя. Или от блажената, усмихната смърт? Щом видиш българския народ да се смее – непременно се уплаши!
Защото обикновено той се смее през зъби, някак гъргорейки с гръклян (добра алитерация, нали?), и се готви да грабне гьостерицата.
А дано!
Калин ТЕРЗИЙСКИ, в. „Филтър“
