Почитателите на Краля на ужаса отново са доволни. Стивън Кинг зарадва милионите си фенове със сборник от новели. Безспорното бижу в „Ако има кръв“ е „Животът на Чък“.
С тази новела Кинг се доближава до най-добрите си постижения и показва, че нищо старо не е забравено, но пък доста ново е научено…
Пестепенно нарастващо напрежение, клаустрофобична обстановка, доста неочаквани обрати, липса на положителни герои и чувство на обреченост, което просто се попива по кожата…
Първата глава от новелата е „Трето действие: Благодарим ти, Чък!“
Всичко започва от натрапващо се послание: „39 страхотни години! Благодарим ти, Чък!“
Огромни билбордове с него са разлепени из целия град, дори неоновите надписи гърмят с тази „честитка“. Всички се чудят кой, по дяволите, е този „Чък“?
А героите не проумяват, че скоро ще бъдат засмукани от кошмара.
Следва „Второ действие: Улични музиканти“. Това е за мен най-силната част. Музика, танц, смърт…Витае лепкаво чувство на обреченост. Появява се и прословутият Чък.
Всичко уж се изяснява в третата глава – „Първо действие: Съдържам множествата.“
Краят е неочакван. Читателят е шокиран. Това е Стивън Кинг в най-добрата му форма.
Бих сравнил новелата „Животът на Чък“ с шедьоврите „1408“ и „Обяд в ресторант „Готъм“. Там насилието идва от най-неочаквана посока и те заливана вълни, докато не потънеш. А шанс да се спасиш няма.
Милен ДИМИТРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
