Всички плюсове и гафове в „Гунди – Легенда за любовта“

Всички плюсове и гафове в „Гунди – Легенда за любовта“

Филмът „Гунди – Легенда за любовта“ вече няколко седмици върви по екраните в страната и счупи редица рекорди в родното кино. Поне за 21 век. БЛИЦ Спорт също беше сред тези близо 600 000 зрители, които гледаха продукцията за любовната история между легендата на българския футбол Георги Аспарухов и съпругата му Величка Маркова.

Представяме ви нашата гледна точка относно плюсовете и минусите за гледане на филма.

Ще започнем с
положителните неща,

които направиха впечатление. На първо място е работата на режисьора Димитър Димитров. Поздравления! Пресъздал е една невероятна любовна история, за която всички знаят, че ще завърши трагично. Всичко е така представено, че не предвещава ужасния край и зрителят е потопен до такава степен в историята, че голямата трагедия идва някак неочаквано.

Длъжни сме да отбележим отличната актьорска игра. Не само на изпълнителите на главните роли Павел Иванов и Александра Свиленова, но и много от артистите, представени в по-второстепенен план. Силно впечатление правят с играта си Владимир Люцканов (генерал от Държавна сигурност) и Стоян Радев (домакинът на Левски Зоро). Никак не е лесно по толкова естествен начин да се изиграе човек, който заеква, както го прави Радев. Биляна Петринска удивително показва пречупването на майката на Величка Маркова – Марена, в отношението ѝ към Гунди.

Нужно е да отдадем заслужено внимание на сценаристите, особено за финала на филма. Никой не очаква именно такъв да е краят след голямата трагедия с катастрофата на прохода Витиня на 30 юни 1971 г. Друг положителен момент в работата на сценаристите е тънката нишка на хумор, която е вмъкната във филма.

Впечатлява включването на архивни телевизионни кадри, особено от знаменития гол на Георги Аспарухов срещу Англия на „Уембли“ на 11 декември 1968 г.

БЛИЦ Спорт не е специализиран сайт за филмово и театрално изкуство и не може да прави пълен и подробен анализ на актьорското изпълнение, сценария и работата на режисьора, но написаното е гледна ни точка по тези теми.

Нашата специалност е спортът, а покрай него и с боравене на различни източници. Точно в това отношение

откриваме много минуси,

за които ще стане дума в следващите редове.

Още в първия представен мач, в който Гунди играе за юношите на Левски срещу Септември, на стадиона се вижда реклама на БГА „Балкан“. Историята сочи, че националният ни авиопревозвач носи името ТАБСО до 1968 г. и едва след това започва да се нарича „Балкан“.

В тази връзка има и други несъответствия с епохата, в която се развива действието на филма. Сред тях са показани емблеми на Ботев (Пловдив) и Милан. „Канарчетата“ се представени с логото след 1989 г., а не с използваните в периодите 1955-1962 и 1962-68 г. За „росонерите“ на видно място е поставена емблемата им в периода 1986-98 г., а не тази между 1946 и 1979 г.

За периода на Георги Аспарухов като футболист на Ботев (Пловдив) е показан момент, в който той пропилява дузпа срещу Локомотив (Пловдив). Статистиката е категорична, че Гунди няма такъв пропуск срещу „черно-белите“.

Като играч на „канарчетата“Аспарухов е показан в гостуване срещу ЦСКА, в който пловдивчани обръщат „армейците“ за успех с 2:1. Във въпросния мач фланелката на Гунди е с №10, а той не е носил този номер при „жълто-черните“. За въпросната среща има кадър от високо на стадион, който е представен като „Народна армия“, където действително е проведен двубоят. Визуално представеното съоръжение повече прилича на Националния стадион „Васил Левски“.

Хронологично обратът на Ботев (Пловдив) на „Армията“ е игран на 22 август 1962 г., а във филма е представен сякаш е преди световното първенство в Чили. На път за Мондиал`62 има сцена от самолета, в който на Георги Аспарухов е подаден брой на в. „Народен спорт“. На кадрите ясно се вижда, че изданието е с начална дата от месец юли, а самото първенство е проведено в периода 30 май – 17 юни.

В представянето на самия вестник

има и други неточности.

Показан е в т.нар. формат „таблоид“, а поне до 1989 г. „Народен Спорт“ не е използвал подобен формат. Освен това статията, която трябва да е посветена на Георги Аспарухов, според тогавашните печатарски условия няма как да е с бели букви на черен фон, освен ако не става дума за значително по-голям шрифт. Проверка показа, че за основа на показания брой на „Народен спорт“ е използван такъв от 1959 г.

Вече стана дума за визуалното представяне на „Народна армия“, а реално всички общи кадри на стадионите изглеждат като компютърно генерирани. Голямо впечатление правят кадрите, които трябва да са от Националния стадион „Васил Левски“, а всъщност се вижда козирката и част от сектор „А“ на вече разрушения стадион на ЦСКА. Друга неточност е, че всички реални кадри от вътрешността на стадион са заснети в Пловдив и по-конкретно на стадион „Пловдив“, който е лесно разпознаваем за много фенове.

На познавачите на футболната история и статистика неприятно впечатление прави моментът, в който коментаторът на знаменитата победа над Белгия с 2:1 във Флоренция на 29 декември 1965 г. във възторг коментира прекрасно взаимодействие между Гунди и Петър Жеков. Той отбелязва, че двамата се разбират отлично, въпреки че са съперници в българското първенство с екипите на Левски и ЦСКА. По време на мача Жеков все още е играч на Берое и това е едва вторият му мач за България.

Филмът показва и мига, в който Аспарухов изрича знаменитата си реплика, с която отказва офертата на Милан. Покрай гостуването на Левски на „росонерите“ и частната визита на Величка Маркова в Милано е показан брой на „Гадзета дело Спорт“. Подобно на „Народен Спорт“ и в този случай италианското издание е представено като отпечатано във формат „таблоид“, а „Гадзета“ започва да излиза в този вид едва през 2008 г.

Има неточност относно визията на Георги Аспарухов по време на световното първенство в Мексико през 1970 г. По време на мача с Перу, в който влиза като резерва, Гунди е с мустаци. Факт е, че само ден преди въпросната среща той е с мустаци. За това има снимкови доказателства, но има и такива, че по време на самия двубой той ги е избръснал.

Посочените от нас неточности в никакъв случай не отнемат от отличното качество на филма „Гунди – Легенда за любовта“. Все пак продукцията е представена като любовен филм, а не спортен и минусите  макар и дразнещи футболните хора, могат да бъдат простени.

За финал ще цитираме британската специалистка по антична цивилизация Мери Биърд, която казва: „Ако искате историческа достоверност, не гледайте филми, а четете книги.“

Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ