Бате Силви – всички се обръщаха така към доайена на българската спортна журналистика Силвестър Милчев. Аз самият не смеех да го нарека по този начин в продължение на дълги години. Говорех с него на „Вие“ защото осъзнавах с каква личност имам шанса да контактувам.
Така беше до момента, когато със строгия си поглед, той не ме скастри с думите: „Венелине, стига с това г-н Милчев! Ние не станахме най-добри приятели с теб единствено заради разликата във възрастта ни, но ти сега си сред най-близкия кръг от моите другари.“
Запознах се с него през 2004 г., когато излезе неговата книга „Локомотив (Сф) – наследникът на ЖСК“. Аз се бях заел със задачата да събирам статистика за любимия ми клуб и потърсих помощта му. Още от първия миг той ме прие бащински и такива останаха отношенията ни, докато бате Силви не напусна на 11 февруари – само десетина дни преди да навърши 92 години.
Виждахме се многократно през годините, звънели сме си стотици пъти по телефоните да правим справки и доуточняване на детайли от историята на Локомотив. Силви никога не отказа помощта си! Никога!
Силвестър Милчев е откривател на учредителния протокол на Локомотив – неговото кръщелно свидетелство. Само той си знае какво му е коствало да се рови из архивите, да събира факти и всичко това да бъде предоставено на нас напълно безвъзмездно. Такъв беше бате Силви. Строго принципен човек, писал и публикувал неща само подкрепени с факти. От него научих на първо място това: „Венелине, казваше, никога не пиши наизуст. Ако за нещо не можеш да откриеш информация, по-добре остави така и не пиши нищо. Може след теб други да се заемат и да открият.“
Милчев е автор на 14 книги за миналото на българския футбол, включително фундаменталната “Футболната романтика на България” в три части, “По хребета на българския футбол” в три части, “Български футболни корени”, “Отломки от стари времена”, историята на Локомотив (София), биографии на Манол Манолол, Георги Пачеджиев-Чугуна, Добромир Ташков – Мирко.
В изследванията му има изключително много подробности за държавните първенства на България, за турнира за Купата на страната, известни и неизвестни мачове на националния отбор. А също така и много разговори с участници в пионерските години на българския футбол, някои от които вече не са сред живите.
“Няма да давам акъл на младите спортни журналисти. Но имам един съвет, една препоръка, ако искат да я чуят. Учете хората на български език, няма нужда от толкова чуждици в речта. Една чуждица в коментара ти не те прави по-интересен, допълва Милчев, който в кариерата си е работил във вестниците “Работническо дело”, “Спорт” и “Българска армия”.
Вечно ще му бъда признателен и благодарен за съветите и помощта, които ми е оказвал. Винаги, когато пусках някой от моите справочници-алманаси, първо се консултирах с него. Усмихвах се, когато данните ни съвпадаха, доверявах му се безрезервно, когато ме коригираше, защото той беше педант в работата си. Освен това проверяваше данните от няколко независими един от друг източника, преди да изкаже мнение.
Горд съм, че имах шанса да се докосна до такава личност като бате Силви. Радостен съм от това, че успях да увековеча неговия разказ за историята на нашия любим Локомотив с видео, част от което е използвано във филма по случай 90-годишнината на клуба. Пазя всички документи и материали, които ми е показвал и давал бате Силви и ще опитам със същия този плам да пазя гордата локомотивска история!
Почивай в мир, бате Силви!
Венелин ЙОРДАНОВ
