Ще се превърне ли 15 март 2024 г. във важна дата в новата история на българския футбол? Ще настъпи ли време разделно за най-популярната игра у нас? На тези въпроси предстои да получим отговор догодина, но отсега са ясни няколко неща. Откроиха се два лагера – този на противниците на досегашното статукво, обединени около Димитър Бербатов, и този на нежелаещите големи промени. Между двата полюса, които никакви отстъпки не могат да сближат, обаче гравитират и кандидати, които не се афишират открито чия страна заемат и го дават малко така да се каже „свободни играчи“. Именно от тях може да дойде голямата изненада на предстоящия изборен конгрес.
Извънредният изборен конгрес на БФС ще се проведе в столичния хотел „Маринела“. На този форум трябва да бъде избран нов президент на централата, след като най-сетне Борислав Михайлов си подаде оставката. Това се случи две седмици след протеста в София, на който полицията и футболни фенове се сблъскаха по време на мача на националния отбор на страната срещу Унгария и предизвикаха хаос в центъра на столицата. Сблъсъкът стана също така нарицателно за безпредметно полицейско насилие, както и поредният епизод, в който футболът в страната се използва като политически инструмент от партиите в парламента.
На практика това е втората оставка на Михайлов по време на 18-годишното му управление като шеф на българския футбол – период, през който в определени епизоди най-популярният спорт у нас достигна непознати досега падения и мъжкия националния отбор не успя да направи нито едно класиране на голям форум. Съвсем наскоро цялостното състояние на българския футбол беше доказано, като младежката формация на страната до 19 години загуби от Андора, което е буквално втората победа на малката страна на това ниво от 2007 г. Предходната оставка на Михайлов, през 2019 г., беше провокирана от расистки скандал по време на мач на националния отбор с Англия. Впоследствие той оттегли оставката си на заседанието, за да изпълни мандата си, като зад решението му прозираше и натиск да се върне заради кандидатурата на Димитър Бербатов за президент на БФС.
Временно постът ще се заема от Михаил Касабов. Любопитно е, че опитният апаратчик може да се окаже и кандидатура на Михайлов. С Касабов Боби може да се опита да цака конкуренцията, печелейки вота на селските клубове в страната. До момента никой от потенциалните президенти не успява да изкомуникира стратегия за развитието на българския футболен продукт и да посочи реалните проблеми.
МИХАИЛ КАСАБОВ е роден в София на 22 март 1955 г. През 1975 г. става член на ФК „Байерн“ и е носител на сребърна и златна значка на клуба. През 1979 г. започва работа почасово в Международния отдел на Българската федерация по футбол. Завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1982 г. От 1984 г. до 1985 г. е служител на ФК „Левски“. След това се връща в БФС като началник на Международния отдел. През 1987 г. е избран за вицепрезидент на ФК „Витоша“. В периода 1991 – 1994 г. е член на Изпълнителното бюро на „Левски“. През 1995 г. е избран за вицепрезидент на БФС.
Не е тайна и агентурното му минало. През 1986 г. Михаил Касабов е вербуван от агент от Второ главно управление (ВГУ) на Държавна сигурност под псевдонима „Иван“. Сътрудничи на 3-ти отдел „ФРГ, Австрия, Франция“ във ВГУ по линия на Западна Германия. Съдружник е във фирмата–длъжник „Астра спорт“ ООД, София, която има 2 дълга към Банката за земеделски кредит в размер на 924 млн. и 340 млн. неденоминирани лева, с лихви към главницата в размер на 159 млн. и 8 млн. лева.
Какво може да се очаква: Досегашното статукво се запазва. Няма да бъдат извършени никакви революционни промени в структурите на БФС. Може да се направят козметични смени на областни началници тук-там из страната.
ДИМИТЪР БЕРБАТОВ официално обяви кандидатурата си за президент на БФС.
Бившият нападател на ЦСКА, „Байер“ (Леверкузен), „Тотнъм“, „Манчестър Юнайтед“, „Фулъм“ и „Монако“ скочи срещу статуквото още преди 2 години. Първият му опит да бутне окопалия се във властта бивш вратар обаче не сполучи. През октомври 2021 г. Бербо претърпя поражение.
Димитър е роден на 30 януари 1981 г. в Благоевград. След края на славната си кариера рекордьорът по голове за националния отбор (48 в 78 мача) основа фондация, не се е занимавал с частен бизнес или работил във футболните ни среди.
Неговата кандидатура е първата официално обявена след подадената оставка от Борислав Михайлов.
Какво може да се очаква: Поне на думи Бербатов и екипът му демонстрират желание за извършване на коренна промяна в нашия футбол. Ще бъдат засегнати всички нива – от областните и зонални съвети до върховете (Изпълкома). Обещават се големи работи, но засега само на хартия. Така и не сме видели официално солидна предизборна програма от Бербо.
В публичното пространство се лансираха вече имената още на Валентин Михов, Лъчезар Танев и бившия спортен министър Красен Кралев. В последните дни подобни намерения заяви и футболният деятел Христо Крушарски.
От всички тях най-сериозен кандидат изглежда Красен Кралев, още повече, че той се ползва и със солидна политическа подкрепа от ГЕРБ и ДПС.
Добрите отношения между Михайлов и Кралев не са тайна за никого. Още се помни как на по-предишния конгрес на централата Красен отиде и изнесе реч пред делегатите на БФС в качеството си на министър на спорта и каза, че подкрепя Борислав. Това е абсолютно забранено от ФИФА и УЕФА.
КРАСЕН КРАЛЕВ е роден на 2 януари 1967 г. във Варна. Бивш елитен лекоатлет, бегач на дълги разстояния, като е бил национален шампион за юноши старша възраст на 5000 и 20 000 м. През 1986 г. става рекордьор на България на 20 000 m за юноши старша възраст. Заема трето място с националния отбор по кънтри крос на Балканиадата през 1986 – 1987 г. Кралев завършва Медицинския университет в града, след това специализира глобален маркетинг и управление на политически кампании в университета на Южна Каролина (1990) и Асоциацията на националните рекламодатели на САЩ (1997). Той е експерт в областта на публичните комуникации. През 1992 г., Кралев основава MAG Communications и до 2014 г. е член на Управителния съвет на дружеството.
Шеф е на варненския „Черно море“ на два пъти (1998 – 2001 и 2003 – 2007). От 2010 г. е ръководител на комисията по футзал.
Кралев е сред учредителите на политическа партия „Новото време“ и неин заместник-председател до 2012 г. Участва в българските парламентарни избори през 2009 г. като част от коалиция „ЛИДЕР“. Сега е депутат от ГЕРБ.
На 7 ноември 2014 г. Кралев става министър на младежта и спорта на България на мястото на служебния министър Евгения Раданова. В два периода заема този пост.
От ноември 2017 г. Красен Кралев представлява Европейския съюз като член на Управителния съвет на Световната антидопингова агенция (WADA).
Какво може да се очаква: Няма никакво съмнение, че Кралев е наясно с текущите проблеми, той е в час със ситуацията, както се казва. Не е без значение и това, че бившият лекоатлет ще се ползва с пълната подкрепа от страна на управляващата коалиция. Т.е. варненецът да пристъпи към промени на всички нива и да вземе мерки, които може и да не са популярни. Друг е въпросът дали ще го стори.
ВАЛЕНТИН МИХОВ е роден в гр. София на 18 януари 1954 г. Играе футбол в детско-юношеските формации на ЦСКА, a после като студент във Висшия финансово-стопански институт в Свищов става състезател на местния „Академик“. През 1976 г. е част от състава, който за първи път в историята на клуба печели промоция за „А“ група. Записва 37 мача с 2 гола в елитното футболно първенство.
Завършва и международни икономически отношения в УНСС. Работил в министерство на транспорта – Автокомбинат София окръг, като началник на отдел ТРЗ. По-късно е директор на кантора „Външен транспорт и застраховки“ в Кореком.
През 1991 г. наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и през 1992 г. клубът печели българското първенство. През 1993 г. става президент на БФС и изпълнява тази длъжност до 1994 г. Докато той е начело на БФС българският национален отбор по футбол достига най-големия си успех – победа срещу Франция през 1993 г. и четвърто място на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Президент на ЦСКА от 1990 до 1993 г. Президент на БПФЛ от 1991 г. до 1993 г.
Президент на БФС в периода 1993 – 1994 г. Изпълнителен директор на „Ловеч“ и „Славия“.
От 1995 г. до 2008 г. е представител в България на германския медиен концерн УФА чрез фирмата S.V.-RSA Bulgaria.
Собственик на „Академик“ от 2000 г. до 2008 г., когато прехвърля клуба на община Свищов.
На 14 ноември 2007 г. Валентин Михов е избран за член на борда на директорите на Европейската Професионална Футболна Лига измежду 25-те страни членки на състоялата се същия ден Генерална асамблея на ЕПФЛ в Мадрид. Там е избран нов борд на директорите на ЕПФЛ, в който влизат първите пет страни избрани по ранг като: Англия, Италия, Германия, Франция, Испания и три страни по избор: Шотландия, Русия и България. Мандатът на новия борд е до 2011 година. На 20 ноември 2008 г. Валентин Михов става „Почетен Президент“ на Българо-Австрийски мениджмънт форум.
Президент на Българска Професионална Футболна Лига от 1996 г. до юни 2010 година. Между февруари 2018 – октомври 2019 е член на Изпълкома на БФС.
Какво може да се очаква: Михов е човекът, под чието ръководство се класирахме за световното първенство в САЩ през 1994 г. Ерудиран, страшно интелигентен и комбинативен, диалогичен и без комплекси. Изминал е целият път в йерархията на футбола (без треньор) – от юноша, до мъже, „А“ група“, президент на клуб, шеф на федерацията…Безспорно Вальо Дузпата е мъж, достоен за поста, на който вече е и бил. Друг е въпросът дали „носителите на промяната“ ще го одобрят.
ЛЪЧЕЗАР ТАНЕВ е роден на 1 октомври 1963 в Плевен. Играл е за „Спартак“ (Плевен) (1979 – 1983), ЦСКА (1983 – 1989, 1991 – 1992 и 1993/94), „Сабадел“ (Испания), „Шавеш“ (Португалия), „Локомотив“ (София) (1992 – 1993).
Има 223 мача и 72 гола в „А“ група (166 мача с 63 гола за ЦСКА, 38 мача с 6 гола за Спартак (Пл) и 19 мача с 3 гола за Локомотив). За ЦСКА има 23 мача и 2 гола в евротурнирите (5 мача за КЕШ, 8 мача с 1 гол за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Има 25 мача и 5 гола за националния отбор по футбол.
Шампион на България (1987, 1989, 1992), носител на Купата на Съветската армия (1985, 1986, 1989) и на Купата на България (1985, 1987, 1988, 1989 г.). Полуфиналист за Купа на носителите на купи през 1989 г. След края на състезателната си кариера се занимава с частен бизнес. спортен мениджър, собственик на мениджърска агенция „Танев“.
Какво може да се очаква: Ето го скритият фаворит. Отличен футболист навремето, сега успял бизнесмен и човек, който знае какво иска и какво може в живота. Ползва се с безукорна репутация. Не се е замесвал никога в корупционни скандали, още повече, че целенасочено избягваше през последните години да се цапа с тинята на нашия футбол. Танев се ползва с уважението и на млади, и стари. Така че – мисията за него няма да е невъзможна.
ХРИСТО КРУШАРСКИ е роден на 26 февруари 1957 г. в Говедарци. След политическите промени у нас развива успешен бизнес, а в последните години се утвърждава като един от най-активните частни инвеститори в българския футбол. През ноември 2015 г. става собственик и президент на „Локомотив“. Крушарски винаги е давал вид на „несистемен играч“. На няколко пъти вече в публични изяви не пропусна обаче да жегне Бербатов и хората от екипа му.
Какво може да се очаква: Най-ексцентричният претендент. До момента не е обявил официално, че има претенции за поста в „Бояна“. Раздава го пред медиите малко като шоумен, не пропуска да си направи реклама, не спира да ръси лафове – любимец е на публиката, както се казва. Ако спечели поста едно може да се гарантира – ще бъде весело и всяка негова изява ще радва репортерите. Въпреки наглед веселяшкия и добряшки вид Христо от Говедарци може да бъде опасен за конкуренцията и никога не трябва да бъде подценяван. Давам пример с гласуването. Дори и да не води в класирането около него винаги може да се събере отбор от 20-30 клуба, чиито вот на конгреса да се окаже от жизненоважно значение при балотажа. А оттам и влиянието на бизнесмена да стане незаобиколим фактор.
Умът му сече като бръснач, а и той обича да поставя на мястото му всеки, който се е самозабравил. Със сигурност Крушарски е скрил поне няколко коза в ръкава си…Около него винаги е интересно.
Това са засега хората, чиито имена се лансират в публичното пространство като кандидати за президенти на БФС. „Ще поживеем, ще видим“, както казва умната приказка. До март месец има още време. Твърде възможно е да се появят и по-неочаквани претенденти за „трона“ на Боби Михайлов. За опитните анализатори отсега е ясно, че на 15 март 2024 г. няма да бъдем свидетели на битка с рано предизвестен край, а ни чака битка „безмилостно жестока“.
Милен ДИМИТРОВ
