Наричана от дете „славейчето“ заради таланта си, оперната дива Лиляна (Цветана) Табакова е незаслужено забравена днес. Рядко срещаните й качества смайват дори италианския тенор Тито Скипа, който присъства на нейно представление още когато тя е начеваща певица. След срещата той й изпраща портрета си с автограф, а в разговор с ръководството на операта споделя, че тя има данни да стане много известна певица.
Лиляна Табакова е поласкана от оценката на авторитет като него, но за нея сценичната кариера не е приоритет. Тя вече има само един авторитет – Учителя Петър Дънов, с когото се запознава през 1940, година преди да постъпи в Софийската опера, и намира основния смисъл на живота си в учението му. Неговото селище Изгрева за нея се превръща в дом, убежище, свято място. Тя записва всички свои разговори с Учителя, като те са свързани основно с музиката и ролята й за развитието на човека. Четири години Дънов й предава като музика и текст най-мистичните песни на своята духовна школа. Общуването с него преобръща живота й. „Сега разбирам защо съм се върнала в България – за да срещна Мировия Учител! Неговото мощно слънце освети не само целия ми живот на земята… той ме пое и въздигна за безкрайните векове и епохи. Той проводи своя любим ученик брат Христо (Кръстьо) Трифонов да ме доведе при него, като ме изведе от „света“. Учителят ме проводи в операта, очисти пътя ми, измете всичките пречки, интриги, клевети и ме постави на поста ми… Още при първата ни среща аз му казах: „Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си познания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и идвам при вас да налеете в нея новите знания по музика и пеене“.
Музиката вълнува родената на 1 януари 1913 г. в Сливен Цветана от 3-годишна, когато за първи път хваща цигулката. Талантливото дете участва в детски оперети и пее така прекрасно, че го наричат „славейчето“. По-късно постъпва в Музикалното училище в София, което завършва за три години вместо за пет. Специализира в Ecole Normale de Musique в Париж, като завършва блестящо оперния и концертния му отдел. Веднага след това започва работа в Софийската опера през 1941 г., прави самостоятелни концерти и множество записи в радиото. По молба на ръководството на Операта сменя рожденото си име Цветана на Лиляна, тъй като по онова време все още е жива славата на друга певица със същото име – драматичното сопрано Цветана Табакова, наричана Царицата на оперната сцена заради таланта и красотата си. Тя си отива от този свят, преди да навърши 31 години, през 1936, но хората помнят гласа и излъчването й, с които успява да впечатли дори великия бас Шаляпин и той я кани да му партнира в операта „Княз Игор“ в Лондон. За да не ги бъркат, тя се преименува на Лиляна.
Независимо от ангажиментите си, в продължение на години певицата ходи редовно в Изгрева, а по-късно и в село Мърчаево, за да учи мистичните песни. Понякога Дънов ги променя заради гласа й и някои текстове са на познат само на него първичен език – ватански, пише Петя Александрова, която е включила историята на певицата в книгата си „Аз съм българка“.
Петър Дънов често казва, че се познава с певицата от 7 хиляди години. Според думите му тя била жрица, весталка в храмовете, където се изпълнявала неговата окултна музика. Затова с такава лекота те „възобновяват“ близостта си и тя с възторг и прилежание се обучава или по-скоро си „припомня“ как трябва да пее според наставленията му.
Цветана често се съветва с него за най-различни неща – как да опази душата си, как да очисти организма си, какво да яде, какво да пие, какви движения да прави на сцената, как да държи надалеч хората, които искат да я отклонят от „божествената“ й задача. Понякога го моли да й позволи да напусне Операта въпреки радостта й от пеенето. Причината е, че животът й на певица е съвсем различен от този в Изгрева. Интригите, завистта и клюките в Операта я разстройват и отчайват. Като последовател на Новото учение, тя понякога се срамува от грима и перуките, от „лошите“ роли и от твърде разголеното облекло на сцената. „Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото!“, успокоява я Дънов и я съветва да търпи като войник на фронта, който има мисия. Тя го прави, но задачата й е наистина трудна, защото в Операта не гледат с добро око на заниманията й, още повече че тя понякога отхвърля роли, закъснява за репетиции, мръщи се на по-разголените сценични костюми. Последователите на Дънов също я възприемат като чужда, а някои ревнуват от близостта й с Учителя. Въпреки това тя има и приятели сред Бялото братство, все по-често гостува в Изгрева, за да се моли и храни с тях, да участва в планинските им излети.
Лиляна до такава степен е омагьосана от Учителя, че се държи като негова внучка – готви му, носи му подаръци, целува ръцете му, седи в скута му и му разказва какво ли не. Винаги носи подарената от него златна пентаграма, както и сърчице с негова снимка и косъм вътре.
Учителят Дънов пък я съветва да не се омъжва и да не се привързва към никой смъртен, за да не се отклонява от мисията си: „Най-хубавото нещо е човек да бъде сам и да служи на Бога… Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близък човек, проводен от него“. Когато певицата получава стипендия за специализация в Берлин през 1943 г., той я съветва да остане тук. Табакова вече прекарва летните месеци в селището, в което има своя стая. Последната й среща с Учителя е на 24 декември 1944 г. Три дни по-късно той си отива от този свят, а точно тогава тя трябва да пее пред публика в ролята на Марцина от „Фиделио“ на Бетовен. Вестта за неговата кончина обаче толкова я съсипва, че тя не може да издаде й звук. Все пак, макар и с подуто от сълзи лице, тя се отправя към сцената, като горещо се моли Учителя да й помогне някак. По-късно си спомня, че той й се явил, облян в светлина, и я благословил с вдигната ръка. Гласът й се върнал и тя пяла без никакво усилие
След загубата на „слънцето върху развълнуваното море на моя живот“, както нарича Дънов, й остават песните и записаните разговори с него, които тя ревниво пази. Тъкмо те стават повод за конфликт между нея и други негови ученици. Лиляна се съгласява те да бъдат публикувани заедно с останалите, като обаче изрично иска да се отбележи кои от тях Учителят лично й е предал. Последователите му дават дума, която обаче не спазват – книгата излиза, без да се споменава името й.
Според някои версии Лиляна напуска по свое желание Операта през 1948 г., други пък твърдят, че е уволнена оттам още през 1944 заради идеалистическите си убеждения и че скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка. Композиторът й се покланя, целува й ръка и казва: „Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек!“.
Певицата умира на 1 април 1995 г., като оставя на певеца Огнян Николов ръкописи на свои книги със заръката да ги редактира и издаде. Той изпълнява завета й и така бял свят виждат „Съзвучия от бъдещето“ с нейните тетрадки-дневници и „Окултна школа по изкуството на пеенето“, която разкрива тънкостите на пеенето от Орфей до днешни дни така, както и ги е разяснявал Учителя Дънов.
Мария ПЕТКОВА, в. „Филтър“
