Днес се навършват 99 години от рождението на великия Булат Окуджава.
Прочутият поет с китара е роден в Москва на 9 май 1924 г. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.
Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години[1], а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му.
Роден е в семейството на комунисти, дошли от Тбилиси. Окуджава твори само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, говорела и азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят на руски, „езика на Ленин“. През 1937 г., по време на Големия терор баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ. През това време Булат живее при роднини в Тбилиси.
През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет. Работи няколко години като учител във и близо до Калуга.
През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. „Литературная газета“. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни.
Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“, а през 1970 г. с негова музика е представен Белоруската гара. Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.
Умира на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар и е погребан в Москва. Астероидът „3149 Окуджава“, открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.
Може би един от най-известните стихове на Окуджава –
Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке
– първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици.
Той също така често пее и за „Арбат“, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век.
Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – „Десятый наш десантный батальон“ от филма „Беларуската гара“.
