Любопитен факт от нашата футбола история се случва в далечната вече 1942 г. Тогава сборен тим на едни от най-силните клубове в България по това време – Левски и ЖСК (София) среща футболния отбор на виенското въздухоплаване. Но как се стига до тази среща? „Витоша нюз“ ви запознава с въпросното събитие.
Всичко има своята предистория. В края на предната година, по покана на ръководството на ЖСК, в София пристига отборът на виенското въздухоплаване за приятелски мач. Този тим никак не е случаен и в него влизат всички звезди на австрийския футбол. Играчите му са добре тренирани и редовно участват в първенството на Остмарк (названието на Австрия по време на окупацията от Германия – б.а). Не случайно този тим е наричан „Вундер тим“. Само преди гостуването си в София виенчани разгромяват сборен отбор на Будапеща с 8:2. За осъществяването на тази визита спомагат и ръководителите от германския въздушен корпус.
Гостите са посрещнати подобаващо със специална церемония. Делегацията на гостите поднася цветя и отдава почит на загиналите за Родината ни герои. Само четири часа след пристигането си виенчани се изправят срещу сборен отбор на София и отстъпват с 1:4. На следващия ден, на игрище „Юнак“ играят и втората си среща, този път срещу домакините от ЖСК и завършват наравно – 2:2. Виенчани не успяват да дойдат с най-големите си имена за това гостуване, но нашата преса пренебрегва този факт и възхвалява малко изкуствено успехите на нашите футболисти.
Виенчани искат реванш. Получават го още в началото на 1942 г., като този път домакин и организатор е отборът на Левски. Отново са уговорени две срещи – пак срещу ЖСК и срещу домакините от Левски. Но този път виенчани пристигат с целия си арсенал от звезди. Сред имената личат и трима германски национали – Ригел, Ханеман и Дурек.
На игрище „Левски“ виенчани отнасят ЖСК със 7:2, като пет от головете отбелязва Райтмайер. Следва и втората среща с Левски. Отново на игрище „Левски“, домакините за голяма изненада бият прочутия тим с 3:2. Губейки с 1:2 петнайсет минути преди края, „сините“ успяват да обърнат резултата в своя полза чрез Джуров, Стоянов и автогол на Сеста. Гостите не могат да се примирят със загубата и предлагат да изиграят още една среща. Този път срещу сборен отбор на Левски и ЖСК. Искат да убедят спортната общественост, че са по-добрият тим. Нашите клубове приемат това предизвикателство и сборен отбор между ЖСК и Левски се изправя срещу жадните за реванш виенчани.
Датата е 11 януари 1942 г. Над София настъпва истинска снежна зима. Студ, сняг и леден северен вятър сковават столицата. Но мач ще има. Над 3 000 зрители са изпълнили игрище „Левски“. Българите излизат в следния състав: Талев (Левски), Радев (Левски), Никушев (Левски), Георгиев (ЖСК), Недялков (ЖСК), Стамболиев (Левски), Йорданов (ЖСК), Цветков (Левски), Григоров (Левски), Милев (ЖСК) и Стоянов (Левски).
Срещата започва при обилен снеговалеж и на повече от 20 метра не може да си види нищо. Виенчани показват, че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат реванш от загубата с Левски. Но първите ходове на играта показват, че дълбоко заснежения терен ще наложи съвсем друга система на игра. И софийският тим оказва преимущество. Недялков подава на Милев, той лъже защитник на гостите, бие веднага в гредата, топката се връща към Стоянов, който отблизо изпуска сигурен гол. Атаките на софиянци не спират. Стамболиев подава към Милев, който насочва добре към вратата, но в последния момент вратаря Бренер отбива.
Веднага след това Милев отправя удар, но топката се спира в снега. Григоров бие, топката се отбива в дирека и се спира в мрежата – 1:0 за софиянци. Надмощието на сборния тим Левски-ЖСК е ясно очертано. Вучко Йорданов прави бърз самостоятелен пробив и покачва на 2:0. До почивката гостите успяват да върнат един гол полувремето завършва 2:1 за софиянци.
През втората част виенчани показват своето истинско лице и изравняването не закъснява. Надмощието на гостите се засилва. У нашия тим личи и умора. При една контра на нашите Стоянов подава на Йорданов, който преодолява защитника срещу себе си и покачва на 3:2. Публиката е във възторг понеже краят на мача наближава. Буквално в заключителните секунди Дурек праща в долния ъгъл на вратата, бранена от Талев, за крайното 3:3.
Тези срещи са отразени и в германската преса, като мненията са, че никой не е очаквал толкова добра подготовка и амбиция у българските футболисти. Оценката е, че с повече финес и тактическа работа, софийските тимове могат да бъдат от добра европейска класа.
Венелин ЙОРДАНОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
