Сталин разтрелва генерала, вдъхновил създаването на легендарния танк Т-34

0 0 0 0

януари 8, 2022

Много са легендарните танкове от Втората световна война. Нито един обаче няма равен по слава и значение за изхода на бойните действия с прочутия Т-34.

Машината е построена на базата на БТ – 7. В периода 1937-1940 г. са създадени 3 опитни образци – прототипи А-20, А-30 и А-34. Последният е одобрен след доста изпитания и е вкаран в серийно производство под името Т-34.

За създател на Т-34 може да се счита съветският конструктор Михаил Илич Кошкин.

Любопитно е, че паралелно с него по свой проект за танк работи и не по-малко известният му колега Жозеф Яковлевич Котин.
Съперничеството между двамата учени довежда в крайна сметка до това СССР да си осигури превъзходство в бойната техника пред Вермахта. И двамата са изключителни конструктори, никой не може да им отнеме славата. Едновременно, независимо един от друг, при пълна секретност са създадени двата танка – Т-34 и КВ. Приети са на въоръжение в един и същи ден – на 19 декември 1939 г. Единият танк се разработва в Харков (в локомотивен завод „Коминтерн“), а другият – в Ленинград. Единият е среден, другият – тежък. Конструкторите не са можели да се консултират един с друг, не са имали и това право. Но и двамата, и Кошкин и Котин, независимо един от друг повторят пет основни елемента, които правят танковете им най-добрите в света. И двамата слагат дългоцевни 76-мм оръдия. И двата танка имат противоснарядна броня. И двамата имат един и същ дизелов двигател В-2 (за тежкия танк е използван форсиран вариант). И двата танка имат ниско специфично налягане на единица площ благодарение на широките си вериги.

Котин е създал тежък танк, Кошкин – среден. Но някой им е поръчал тези танкове. В един и същи ден – и държи работата и да се свърши в едни и същи срокове. Възложителят е имал съвсем ясна представа какво му трябва. Въпреки че средните и тежките машини имат различно предназначение във войната, проектирани са от различни колективи и са произвеждани в различни заводи, в конструкциите и на двата виждаме една и съща логика, един и същ почерк, един и същ поглед върху нещата.
Та кой е този възложител? „Като се взира в непрогледния мрак на бъдещата война, неизвестният руски гений успява да види в него онова, което не вижда никой друг. Той създава танкове именно за онези условия, които после диктува войната“. Така описват създателя на най-добрите танкове в света в чужбина.

Името на „неизвестния руски гений“ е известно. Той се казва Дмитрий Григориевич Павлов. „Танковете Т-34 и другите танкове, които се прославиха през годините на Великата отечествена война, са мечтата на Д.Г. Павлов, въплътена в метал“. Това го казва маршалът на СССР Кирил Афанасиевич Мерецков.
Генерал Павлов обаче е разстрелян по заповед на Й.В. Сталин след разгрома на Западния военен окръг (фронт) в първите дни на плана „Барбароса“.
Обвиненията срещу Павлов са три.

Първото. През януари 1941 г. по време на стратегическа игра на карти той демонстрира пълната си безпомощност. Жуков го разбил като на шега.
Второто. Вечерта на 21 юни (нахлуването на германския Вермахт в СССР), когато войските трябва да се вдигнат по тревога, когато всеки час и всяка минута са безценни, Павлов бил на театър. Заедно с целия си щаб.
Третото. Когато избухва войната Павлов проявил абсолютно неразбиране на съвременната му война, неумение да управлява войските в сложната и неясна обстановка, което довело до катастрофа на Западния фронт, а след това – до поредица от катастрофи. И се наложило да го разстрелят.

Всички тези обвинения обаче не издържат сериозни аргументи. Павлов е отличен стратег и военен, който многократно е доказвал качествата си на бойното поле. Той командва танковите войски на СССР до 1940 г. Под негово ръководство е приет на въоръжение най-добрият в света плаващ танк Т-40, най-добрият танк на всички времена и народи Т-34, най-добрият тежък танк в света КВ.
През първата половина на ХХ в. преходът от противокуршумно към противоснарядно брониране е единствената възможна посока за развитие на танковете. От висотата на днешните ни знания е трудно да си представим съмненията на конструкторите от онова време. През трийсетте години на ХХ в. обаче тази идея е трябвало да пробие дебелата стена на неразбирането. В Германия не се намира генерал, равен на Дмитрий Григориевич Павлов. Тази идея не успява да защити пред Хитлер, пък не се и опитва, нито Гудериан, нито Хот, нито Майнщайн.

В Америка също никой не успява да пробие стената. И в Япония. И в Италия. Те нямат генерали като Павлов.  Но него го разстрелват.

Плахи опити правят англичаните, но като цяло те завършват с провал. „Матилда“ има добра броня, но оръдието й е 40-мм. Дори „най-остарелият“ съветски танк Т-26 има по-мощно оръдие. Освен това „Матилда“ може да се движи само по равно или по нанадолнище, не и да се изкачи по наклон.
Не е по-добър и британският танк „Чърчил“. Бронята му е мощна, почти като на съветските танкове. Разликата е там, че плочите на бронята на съветските танкове се заваряват и се получава почти монолитна кутия, като заварките са по-здрави от самата броня. Британската технология по онова време още не е стигнала до това решение. Затова съм рамката с нитове се прикрепват стоманени листове, а вече към тях с болтове се завиват плочите на бронята, които не са съединени една с друга. Въпреки мощната броня корпусът не струва – при достатъчно мощни удари бронята „спира“ снаряда, но корпусът „играе“. Случва се плочите на бронята да паднат. Оръдието на „Чърчил“ е смешно немощно. Двигателят също. Уинстън Чърчил, казват, се пошегувал: „Танкът, кръстен на мое име, има повече недостатъци и от мен“.

Да се изкачва по наклон за „Чърчил“ е истинско мъчение. Това е и един от основните аргументи срещу танковете с тежка броня. Изчисленията на западните специалисти показвали, че танк с противоснарядна броня не може да действа на пресечена местност.
Т-34 не страда от този недостатък. Всъщност той почти няма недостатъци.

Това бързо е разбрано и от германците. През лятото на 1941 г. те успяват да пленят няколко Т-34/76, които веднага влизат в бойния състав на 1-ва, 8-а и 11-а танкови дивизии на Вермахта. На танковете е дадено немско обозначение Panzerkampfwagen T-34747(r). Въпреки заповедите командирите на дивизии не се решават да използват танка по време на бой, поради простата причина, че немските мерачи са обучени да се прицелват по силует и това би довело до обстрел на трофейните машини от собствената артилерия и противотанкови подразделения. В по-късните периоди върху корпусите на трофейните танкове са нанасяни опознавателни знаци с по-големи размери.

Обичайна практика от този период е пленените съветски танкове първоначално да се изпращат в танкоремонтния завод в Рига за отремонтиране и модернизация. След 1943 г. ремонтната дейност е прехвърлена в заводите на фирмите „Мерцедес-Бенц“ и „Вумаг“ в Германия. При ремонта танковете се оборудват по германските стандарти – монтира се командирска купола върху основната, системи за радиовръзка и множество допълнителни дребни детайли.

За целия период на Втората световна война в редовете на Вермахта служат над 300 танка Т-34 от различни модификации. Голяма част от тях са използвани като артилерийски влекачи или машини за превоз на боеприпаси. Машините с по-големи повреди по корпуса са претопявани, а куполите им са монтирани на бронирани влакове, използвани от немската армия.

Следните съединения на Вермахта са имали на въоръжение трофейни танкове Т-34: 1-ва ТД (1-ви танков полк), 2-ра ТД (3-ти танков полк), 9-а ТД 33-ти танков полк), 10-а ТД (7-и танков полк), 11-а ТД (21-ви танков полк), 20 ТД (21-ви танков полк) и 23-та ТД 28-и танков полк). Във войските на SS е доказано използването на танка от 2-ра ТД на „Райх“ и 3-та ТД „Мъртвешка глава“. Разбира се дадените данни са непълни. Малък брой Т-34 остава на служба до 1945 г. Използвани са в 23-та ТД в Словакия и Източна Прусия. През лятото на 1943 г. няколко Т-34/76 са управлявани от италиански екипажи.

Съгласно данните на немското командване през юли 1943 г. в състава на Група армии „Юг“ има на въоръжение 28 трофейни Т-34, а в Група армии „Център“ – 22.

На базата на трофейния Т-34 немците създават танк за ПВО (2sm. Flakvierling auf Fahrgestell T-34r). Танкът е въоръжен с 20 мм оръдие Flakvierling 38 или 20 мм ЗУ L/115. Машината е известна и под обозначението Flakpanzer T-34(r).

ЛИТЕРАТУРА:
Суворов, В. „Взимам си думите назад“
Коломиец, М. „Т-44 и другие наследники „тридцатьчетверки“
Барятинский, М. „Т-34 в бою“