Александър Костов е един от най-обичаните левскари. Публиката го боготвореше не само заради невериятния му талант, но и неговия характер, за номерата и шегите му по терена. Легендарният футболист днес навършва 80 години. Роден е на 2 март 1938 г. Играе 15 години (от 1956 до 1971 г.) само със синята фланелка. Сменя я единствено като войник в Пловдив с фланелката на “Ботев”. Има 417 мача за “Левски” и 97 гола. След края на кариерата си е помощник на Васил Спасов – Валяка, Димитър Дойчинов и Иван Вуцов в “Левски”. Бил е треньор в Хасково и за пръв път вкарва отбора в “А” група през 1980 т. После е треньор в Кипър, Тунис и Индонезия. Беше и селекционер в ДЮШ на “Левски”.
Сашо е легенда на “Левски”, но малцина знаят, че в началото на кариерата си е бил на крачка от ЦСКА…
„Учех в 23-а гимназия, която бе в района на ЦСКА. И дойде Боре Трънков и ме хареса. Искаше да ме вземе, обаче аз си бях левскар. За нищо на света нямаше да облека червена фланелка. Избягах от училището през 1953 г., за да отида в “Левски”. А и баща ми ме подкрепи. ”За ЦСКА забрави да играеш”, ми викаше. Започнах тренировки в “Иван Вазов”, където сега е басейна “Спартак”, при бате Коце Георгиев. През 1956 г. старши треньорът на мъжете Валяка Спасов ни призова с Данчо Жежов. Аз се разминах и за втори път с ЦСКА, разказа ми Костов преди време.- Взеха ме войник и ме изпратиха в школа за запасни офицери във Велико Търново. Баща ми отказа да премина в ЦСКА и те за назидание ме заточиха там. С влак потеглих за Търново, минахме през Пловдив. Как стана, какво се случи така и не разбрах, но на гарата гледам Димо Печеников с едно колело. “Слизай”, ми вика. Слязох от влака и така от гарата се озовах в “Ботев”. После пък мен и Христо Илиев – Патрата, ни дръпнаха в школата на ЦСКА. Ходехме там, подписвахме се и играехме в същото време за “Левски”. Марширувахме с униформи по плаца. Големи тъпотии.“
Костов дебютира със синята фланелка на 8 юли 1956 г. при победата над Спартак” (Вн) с 3:2 на стадион “Васил Левски”.
За друг любопитен факт научавам от фамозното крило. Неговата майка и била прочута гледачка…“Така е, и аз наследих малко от нейните способности. И аз мога да “виждам” бъдещето, така да се каже. Ние бяхме пет деца – три сестри и двама братя. Аз бях най-малкият – изтърсакът. Брат ми и едната сестра починаха. Отраснах на “Опълченска” – там ни беше къщата. Даже ходих преди 3-4 години да я видя отново. После се преместихме на “Заимов”, срещу банята, под наем. Като отидох войник, нашите ги преместиха отново – този път до Западен парк. Тежък беше животът в онези години. Беднотия, мизерия. Баща ми беше комисар в общината, за прехраната разчитахме най-вече на мама Надежда.
Трудно беше да се изгледат 5 деца. Чакахме с нетърпение някой да дойде при мама, за да му гледа. Тя познаваше много, гледаше на восък, цяла София я знаеше коя е. Често съм присъствал на нейни срещи. Хората често си тръгваха разплакани, защото им познаваше много. След като станах футболист, и почнах да взимам заплати и премии, носих всичко събрано вкъщи“, сподели бате Сашо.
Майка му познава ще се развие животът му. “Ожених се по любов за една балерина. Мама ми рече: “Ти с тази жена няма да живееш”. Така и стана, защото аз не можах да вляза в тяхното амплоа, в техния начин на живот. Как да стане – футболист и балет?! Тя, първата ми съпруга, влезе в операта благодарение на мен. Директорът, Бошнаков се казваше, беше голям левскар и в червата. Моята, и на Теко Абаджиев жена му, влязоха благодарение на него. А иначе имаше много по-класни балерини от тях, но заради “Левски”…После, при развода вика: “Ако не беше ти, щеше да бъде некой друг”. Взех си детето, аз сам си го отгледах. При мен израстна, водех го на детска градина, на училище, хранех си го. От близо 40 години съм с една жена. От нея имам дъщеря, която живее във Франция, в Авиньон. Тя е адвокат, омъжена е за французин, който също е юрист. Имат две дъщери – на 3, и на 6 годинки. Синът ми Валентин е женен за първата съпруга на Боби Михайлов. Той работи в Би Ти Ви“, обясни ми Костов.
Негови идоли във футбола са Гунди, Димитър Якимов и Йохан Кройф.
Той е играл в 417 мача и има близо 100 гола за “Левски”. Без колебание отговори на въпроса коя е най-скъпата за вас победа и съответно гол. „Е, тази със 7:2 над ЦСКА на 17 ноември 1968 г. Много ясно. И голът, който вкарах за 2:1 тогава. При 5:2 казах на двама цесекари – Иван Зафиров и Цецо Атанасов: “Абе, от вас двамата кой е по-бърз?” Зафиров почна да ми се обяснява, че той е повече на дълги разстояния, пък Цецо е спринтьорче. И тогава му казах: “Ми аре като си по-бърз, изтичай до “Армията” и донеси таблото, че нашето се изписа” (Смее се). След мача твои колеги поискаха да коментирам мача. Отговарих им: “Ами, пуснахме един гол в началото, за да видим колко привърженици на ЦСКА са дошли на стадиона и още един в края, за да видим колко са останали”. Имаше на това дерби и една случка с генерал Стоев. При 3:1 слиза от ложата, и – право в съблекалнята на “армейците”. Добре, ама точно преди почивката Боре Богданов вкара за 4:1. Генералът влиза и подвиква: “Абе, кво сте се омърлушили? 3:1 е нищо. Е сега ще ги пометем. Айде стегайте се и обръщайте мача.” Тогава се обажда Митата Якимов: “Ама, другарю генерал, 4:1 е!” Генералът почервенява целият от яд: “Е, да ви таковам майките”. Фръцва се и бесен излита от съблекалнята“, връща се назад във времето легендарният футболист.
Той е работил в кариерата си с много треньори. На кои обаче е задължен най-много? „Първи беше Коце Георгиев, после легендарният Рудолф Витлачил. Георги Пачеджиев – Чугуна, Митко Дойчинов, Кръстю Чакъров. В “Ботев” работих с Георги Генов – Шивача. Той също беше уникален. По професия наистина е бил шивач. Отнасяше се с нас, като към собствени деца. Той нямаше деца. Жена му, кака Лина, даже ни водеше на църква.
Как се държеше Витлачил ли? Той имаше индивидуален подход към всеки от нас. Към по-особените характери бе внимателен. Аз му бях любимец и всички го знаеха това. Много съм го ядосвал, но той все ми прощаваше лудориите. Имаше моменти, вика ми: “Сашо, тоя, десният бек, абе ти си знаеш”. И аз излизах и ги правех луди защитниците. Казват, че съм обичал да ги провокирам по време на мач…Е, имало е само дребни закачки, бъзикни. Никога не съм ги псувал на майка.“
Няма да се забрави как по време на дерби със “Славия” Сашо с Георги Соколов си играе на “21” и прехвърлят топката над Александър Шаламанов. „Да, беше весело. Шами се засилва към мен. Викам на Жоро: “Няма да напредваме. Като дойде Шами, аз ти подавам, после ти на мене”. И се получи голямо шоу. Сашо тръгне към мен, аз връщам на Жоро. Поиграхме си на “пиян морков”. Ама така – поне една минута. По едно време на Шами му писна от гаврата, застана до тъчлинията и се развика към съотборниците си: “Айде, бе, няма ли кой да ми помогне?”, смееше се Костов.
-Книга може да се напише с весели случки. Веднага се сещам за още един мач със “Славия”. Водим с 3:0. Подхвърлих на дясното им крило Михаил Мишев, който също беше голям зевзек: “Абе, Мишка, някое дете май бъзика таблото. Цели три гола – откъде ги измислиха?” А той побесня направо: “Ако не е Гунди, сте кръгла нула. Само знаете да биете тъчове и да го целувате, като вкара гол. Остава той сам да си центрира при корнерите и след това да бележи с глава”. Никога няма да забравя какъв гол вкарах на вратаря Йотов от Враца. Там беше лошо, ужасия. Водеха ни с 1:0 и минута преди края отидох до него …Викам му: “Ей да му е…майката, пак ни бихте. Честито!”. И му подавам ръка да го поздравя. Той пусна топката и аз я вкарах в празната мрежа. После ме гони до центъра да ме бие. Успях да му избягам. Скрих се под пейката.
Защитникът Блаже Филипов беше голям образ. Носиме с него веднъж пендари да продадем в чужбина и да вземем някоя дрешка. Влизаме в един златарски магазин. Златарят със зъби опитва пендарата и Блаже изведнъж го хвана за гушата. Мислел си, че ще яде златото (смее се). Казвал съм и, че винаги преди мач се бръсна, за да са ми гладки бузите, като ме целуват след гол.“
Питам го защо правеше толкова шеги на терена? „Защото така ми е било кеф. Футболът е създаден да носи удоволствие на хората. Ние сме циркаджии, артисти. Не искам да се правя на велик, но си имах лични фенове. Хора, които идваха на стадиона заради мен, заради Гунди, заради Котето, Митата Якимов“, идва бързият отговор.
Тандемът му с Гунди е легендарен. Как изградиха този синхрон помежду си на терена? „Аз Гунди всъщност дори не го познавах до есента на 1963-а, когато се върна в “Левски”. В първият кръг на първенството бихме “Ботев” с 3:1 и именно той вкара гола за гостите. Първият ни мач като съотборници, доколкото си спомням, беше срещу “Спартак” (Плевен) – 1:1. През целия сезон водихме класирането обаче една загуба от “Черно море”с 2:3 във Варна се оказа фатална. Поведохме с 2:0 с голове на Теко Абаджиев и Кукуша Йорданов, но допуснахме обрат и “Локо” (Сф) стана шампион. Върнахме се със самолет, на летищото ни посрещна тълпа от разгневени привърженици. Аз през този сезон вкарах 13 гола, а Гунди – 15“, каза ми Костов.
Знае се, че само една щастлива случайност го спира да се качи в “Алфа Ромеото” на Гунди във фаталния 30 юни 1971 г. „Така беше. Трябваше да пътувам с Аспарухов и Кольо Котков заедно със сина ми. В телеграмата по случай 50-годишния юбилей на врачанския футбол пишеше, че са поканени само двамата. А аз очаквах да ме поканят и мен. Исках да тръгна с тях. Така или иначе даваха по един костюм и по 100 лева за участие в бенефиса. Карах ги да ме вземат и мен. Обаче Гунди ми сочи телеграмата: “Виж, няма те вътре”. Отделно от това Арсов ми вика: “Чакай, недей да пътуваш. Само ще биеш път”. Котков отиде да се преоблече и тръгна с Гунди. Останах в София. Това беше. Съдба. Няма какво да направиш. После спират на бензиностанцията преди Витиня и качват третия човек в колата, който сяда отзад. Може би ако не са били спрели там, са щели да се разминат с камиона-убиец и да се спасят. Тези няколко минути се оказват фатални, с тъга и сълзи в очите разказа бате Сашо.
–Дали съм имал предчувствие какво ще се случи? Не, не съм имал. Обаче провидението може би ме е спасило. И мен и детето. Разправят, че Гунди бил лош шофьор…Да, Котето беше по-добър. На Георги най-голямата му грешка беше, че се изхвърли на тази “Алфа Ромео”. Тя, колата го кара него, не той. Автомобилът беше състезателен, доколкото знам, е принадлежал на един италиански ас. Просто тази кола не е за нашите пътища, ама сега и от фукарлъка и той…Той имаше преди това мерцедес, и фолксфаген- костенурка. Него го взе Стоичко Пешев. Имаше един арабин, наш привърженик – Абдул, който му подари мерцедеса. 190 дизел, целият беше изпокапал. 100 долара му даваха за колата.“
Ето и как научава за трагедията: „Вече се бях прибрал вкъщи. Легнах да си почина и изключих телефона. Включих го по едно време и веднага “Зън, зън”. Вуцата. Вика ми: “Тръгвай!”. А те вече се бяха събрали у тях. Дойде и Лита, жената на Гунди. Почнаха плачове, ревове…“
Сашо е имал шанс за трансфер във френски клуб: „Имах сериозно предложение от френския “Стад Франсе”. Бях на 20 години, хората дойдоха в София, всичко бе уредено. Обаче ме привика в дирекцията на Лъвов мост шефът на милицията. Вика ми: “Абе, ти луд ли си? Къде ще ходиш?”. Така работата пропадна. А всичко беше готово. Щях да уча в Париж и да играя. Даже излезе френски вестник с моя снимка на първа страница: “Пристига млад български талант”.
Прекратява кариерата си на 32-33 г. „Като титуляр на моя пост започна да играе Васил Митков – Шопа, Бог да го прости. Аз седях резерва. Писна ми и си казах: “Дотук съм!” Повлия и обединението ни със “Спартак” през 1969 г. Събрахме се 50-60 добри футболисти. Не си тръгнах с обида. Каниха ме от “Ботев” (Пд) и в “Сливен”, но отказах“, признава Костов. Като помощник-треньор на “Левски” работи със старши Димитър Дойчинов. „Сините“ записват безпрецедентна серия от 14 победи и 1 равен, който дълго време не беше подобрен в “А” група…
„Само “Спартак” (Плевен) ни измъкна 1:1 в 13-ия кръг. Понеже съм стар картоиграч, пуснах лафа “С капо не се излиза”. С Митко Дойчинов спечелихме и трите купи през този сезон, обрахме всичко, което можеше. После бях асистент и на Иван Вуцов на два пъти, и на Васил Спасов – Валяка“, припомня Сашо.
Самостоятелната си треньорска кариера започва в Хасково. Успява веднага да вкарате отбора в елита. „ Взех с мен Тишански, сина ми Вальо и Наско Сираков. Отборът беше много силен – с Латинов, Данчо Кичеков, Юксел Реджебов, Иван Василев – Бозата, Никола Костов, Сашо Георгиев…Решителният мач беше срещу “Берое” вкъщи. Бием ли, влизаме. Срещата се закучи, извадих местния любимец Коце Латинов. Ей, какво освиркване беше…Пуснах на негово място Наско Сираков. И публиката ме емна: “Ууу, софийски педераст. Оди си!”. Гостите поведоха 1:0. Центриране от корнер, Насо с глава – 1:1. 15 минути след това – центриране и Насо отново с глава – 2:1. Целият стадион започна да скандира: “Сашо Костооов”. Абе, българска работа. Влязохме в елита и завършихме на историческото седмо място.“
След това отива в Кипър, където поема “Алки” (Ларнака). 2 години работи там, преди да отиде в “Етникос” (Ахна). Там са и двама български играчи Иван Петров от Варна и Йордан Йорданов – Пиката.
Костов изкарва и пет години в Тунис, в “Ла Марса”. „Вкарах отбора от “Б” в “А” група, и взехме и купата. Лично президентът на страната генерал Зин ал Абидин Бен Али ми я връчи. В града устроиха всенародни тържества“, редеше приятни спомени легендата.
Да си жив и здрав, бате Сашо! И да се радваш на успехите на любимия отбор!
Милен ДИМИТРОВ
Снимка: levski.bg
