Младата надежда на българското джудо Снежана Граматикова: Целя се в медал от Олимпиадата

0 0 0 0

септември 6, 2021

Снежана Граматикова е родена на 22 август 2005 г. Състезател на Спортен клуб по джудо и самбо„Локомотив“ (София). Тренира от 4-годишна. В момента се състезава в категория до 57 кг. Петкратна републиканска шампионка. Бронзов медалист от Европейската купа в Теплице. Сребърна медалистка при кадетите от Европейската купа в Пореч (Хърватия). С надеждата ни в джудото разговоряме в учителската стая на 153-о СУ “Неофит Рилски”. Усмивката не слиза от лицето на чаровната Снежа. Момичето споделя, че голямата й мечта е пробив на олимпийски игри. А ние сме убедени, че може да я сбъдне. Бъдещето е пред нея…

– Снежана, на кои треньори сте задължена най-много за вашето развитие?
– Започнах при Емил Йосифов, работя и с Васил Митов, Сиана Христова, Марин Христов. Доста ми помагат. Използвам възможността да им благодаря за грижите, които полагат за нас.
– Как бихте представила сама себе си?
– Аз съм едно нормално 16-годишно момиче, което тренира, учи и следва мечтите си. Това е.
– Какво ви дава спортът?
– Преди всичко ме прави здрава, учи ме на упоритост, възпитание, то идва и от родителите, учи ме на дисциплина.

– Защо децата да изберат Клуб по джудо „Локомотив“ (София)?
– Аз мисля, че „Локомотив“ дава много предимства. Едно от тях е това, че ние сме като едно голямо семейство. Всички сме приятели – и треньорите, и състезателите. Много сме добри. В България сме в топ 2. С нас работят доста треньори и може да се обърне внимание на всяко дете индивидуално.

– Коя е най-сладката ви победа до момента?
– Веднага в съзнанието ми изниква победата, която постигнах в мача за третото място на Европейската купа в Теплице през юли. Бих с две вадзарита (Оценка в джудото – оловин победа и се дава за следните технически действия:
– атакуващият джудист хвърля противника, осъществявайки контрол, и при хвърлянето частично отсъства един от другите три елемента, необходими за оценката „Ипон“
– атакуващият джудист хвърля противника, осъществявайки контрол, на таз и две ръце.
– атакуващият джудист задържа противника, който не може да се измъкне от положение „задържане“ в продължение на 10 сек и повече, но по-малко от 20 секунди – б.р.).
В мача надделях над белгийката Верше. Треньорът беше изградил подходящата тактика. Каза ми да изляза концентрирана, да не бързам. Послушах го и резултатът беше налице.

– Имахте ли шанс и за златото от този турнир?
– Да,  отвори се такава възможност. Проблемът обаче беше, че съперничката ми играе лява стойка, а на мен са ми доста неудобни тези. (Снежи записа 4 победи в Теплице. На старта се наложи над унгарката Ханна Саз, но след това загуби от румънката Патриция Нистор. Българката обаче продължи в репешажите, където постигна нови две победи – над Алисия Томболини (Италия) и Орсолия Лайтос (Румъния), а в решителната схватка за бронза се наложи над Сара Вер Еск (Белгия).
Две седмици по-рано в Пореч (Хърватия) пък спечелих сребърен медал при кадетите. (Нашето момиче регистрира 4 победи в категория до 57 кг – над Клара Броджей (Словeния), Анджелика Демате (Италия), французойката Майлис Розан, а на полуфинала се справи с друга италианска Стефания Солина – ипон. В решителната  схватка Снежи отстъпи на трета италианска – Савита Русо, ипон – б.р.).
– Каква е вашата мечта като спортист?
– Искам да стана световна и олимпийска шампионка. Искам да съм си просто аз. Тренирам за себе си, а не за другите.
– Девизът, който следвате? Има ли мисъл, която си припомняте преди важно състезание или мач?
– Тате винаги ми казва: “Помни, всяка една среща е като война! И трябва да гледаш мач за мач”.
Винаги тези негови думи ми влизат в главата и се опитвам да го спазвам.

– Имате  ли хоби?
– Да, риболов. Ходим по реките и язовирите с баща ми и брат ми.
– Коя е най-голямата уловена от вас риба?
– Веднъж хванах 2-килограмов бял амур. На язовир „Красава“ близо до Брезник се случи. Това ми е гордост. Освен това помагам и на моите родители. Майка ми се казва Мая, а тате е Константин. Той е бил борец навремето, играл е за „Локомотив“. Отлично познава нашите болки и през какво преминават спортистите. Много ми помага със съвети.

– Брат ви е състезател на същия клуб „Локомотив“. Това помогнало ли ви е?
– Разбира се. Брат ми е доста известна личност в България. Всички тук, в клуба, ме сравняват с него. Доста ми помага. Чувствам се спокойна, чувствам се силна, когато той е до мен.
– Имало ли е случаи, в които батко ви ви е отървавал от нежелани и нахални ухажори?
– (смее се). Не, още не. Надявам се и да няма такив проблеми. Иначе съм активна личност. Почитателка съм на екстремните спортове, на бързите коли…Любимата ми марка е „Мерцедес“.
– Каква музика обичате да слушате?
– Всякаква. Най-вече – каквото пуснат по радиото. Нямам определени претенции.
– Кой е любимият ви предмет в училище?
– Спорт, разбира се. Предметът „Физкултура“ вече така се нарича.
– А най-омразният?
– Е, не ми върви математиката (смее се).

– Какви филми харесвате?
– Гледам доста сериали. Когато съм в почивка, релаксирам с гледане на филми. Любимата ми актриса е Нина Добрев. Много я харесвам. Страхотна е. Искам да се запозная с нея.
– Не ви ли писват отвреме-навреме тежките тренировки?
– Е, като на всеки нормален млад човек – да, има такива моменти. Идват ми понякога в повече. Но гледам да си почина една седмица макс и да се стабилизирам. И да почна отново.

Милен ДИМИТРОВ

*Статията е от  проекта “НЕ ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ – СПОРТУВАЙ С ЖЕЛАНИЕ!“, финансиран от Министерство на младежта и спорта.