Йоан Борносузов е роден на 10 януари 2004 г. Юноша е на ЦСКА – София. От началото на 2020 г. е футболист на италианския „Дженоа“. С негов гол „грифоните“ победиха „Ювентус“ с 1:0 в неделя и се класираха за четвъртфиналите в първенството на U17.
Талантливият нападател, когото съотборниците му наричат „Ибра“, даде интервю пред vitoshanews.com.
– Йоане, поздравления за отличното представяне през сезона и за гола срещу „Ювентус“…
– Благодаря ви. Да, донесох победата над „бианконерите“, но не се чувствам герой или нещо такова. Успехът е плод на усилията на колектива, на целия отбор. Сега вече се класирахме на четвъртфиналитена шампионата. Той се провежда по такава на пръв поглед странна схема заради пандемията. По този начин се избягват дългите пътувания между отделните градове. Предстои ни обаче най-трудното – стигнахме финалната фаза. Целта ни е само една – скудетото (шампионската титла – б.р.). Сезонът е дълъг и труден, време за отдих няма. Ако бяхме отпаднали в неделя, ваканцията ни щеше да започне. Но с моя гол малко ни се отдалечи лятото и почивката на морето (смее се). Финалите на първенството са в края на юни.
– Как се чувстваш в красивия град Генуа?
– Чувствам се страхотно тук. Станах част от отбора на „Дженоа“ през януари 2020 г. Приеха ме много добре още от самото начало. Според мен демонстрирам голямо израстване, откакто дойдох от ЦСКА – София. В тактически и психически аспект най-вече. В Италия научих страшно много нови неща, които ще ми бъдат полезни и за в бъдеще в моята футболна кариера. Тук се докоснах до истинския професионализъм. Разбрах, че всеки мач се играе до последно – до 90-ата минута, няма място за отпускане. В Италия слаби отбори няма, всички сме равностйни и всеки може да победи всеки. Впечатлен съм от професионализма, с който се работи. Благодарен съм на съдбата, че съм тук сега и мога да черпя с пълни шепи от истинския футбол.
– Лесно ли се адаптира в новата обстановка?
– Да, много бързо научих италиански език – само за 3-4 месеца го говорех свободно. Помогнаха ми и хората от клуба, съотборниците, за което им благодаря.
– Как си устроен битово там?
– Живея в хотел, където нищо не ми липсва откъм условия. Подписах професионален договор с клуба за 3 години.
– Остава ли ти време за личен живот?
– Не, но не съжалявам за това. Сега на преден план за мен е само футболът. Тук животът ни се развива по график – тренировки, мачове, почивка. Знаете, че заради ситуацията с пандемията от covid – 19 има строги мерки. Кината и нощните заведения са затворени, няма публика по стадионите…Отвреме-навреме излизаме с момчетата от отбора на ресторант. Това ни е забавлението.
– Какво най-много ти липсва от България?
– Много ми липсват близките, приятелите…Семейството най-вече, но няма начин. Стискаме зъби и ще издържим. За добро е (смее се).
– Колко чужденци сте в юношеския отбор до 17 години на „Дженоа“?
– Само трима сме. Освен мен, има един албанец и момче от Кот д’ Ивоар. Треньор ни е Абдула Конко (род. 1984, бивш играч на „Ювентус“, „Севиля“, „Лацио“, „Аталанта“ – б.р.). Начело на тима при 18-годишните, където също ме викат често, пък е легендата на „Дженоа“ Дженаро Руотоло (род. 1967 г., играл е и „Соренто“, „Арецо“, „Ливорно“, бил е треньор на „Ливорно“, „Тревизо“ и др. – б.р.). Изненадан съм много положително от уважението, което демонстрират към мен всички треньори, съотборници, служители на клуба. Поклон пред тях!
– Ти вече дебютира и в Примерата (U19 или юноши-старша възраст, както е популярен този набор у нас)…
– Да, така е. Влязох в игра за 30 минути в мача срещу „Фиорентина“. Целта ми за новия сезон е да започна подготовка с Примаверата и да се наложа там.
Вече на няколко пъти тренирах и с мъжкия отбор. Мечтата ми е да дебютирам в Серия „А“. Защо не? Не изглежда изобщо недостижима цел. Поне така ми се струва. А да играя в „А“ националния ни отбор…Това е мечта за всеки.
– Кои са любимите ти футболисти?
– Уча се от Андрей Гълъбинов. Той е много уважаван футболист в Италия. Естествено, примери за мен са Димитър Бербатов и Христо Стоичков. От чужденците идоли са ми Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович („Ибра“ е прякорът на младия българин в „Дженоа“ – б.р.).
– Спомням си, че навремето, когато играеше още в ЦСКА – София често влизаше в пререкания със съдиите… Сега твоето поведение на терена промени ли се?
– О, да (категорично). Вярно е, в ЦСКА имах проблеми с дисциплината, не го крия. Често получавах картони заради разправии със съдиите. Няма такива работи вече. Но, вижте – за това си има и обективни причини. В Италия реферът никога не става център на вниманието. То и няма време за това – много бързо се сменя ситуацията на терена. Вече и аз съм друг човек…
– Не се раздели по най-добрия начин с ЦСКА – София…
– Така е, за съжаление, но не по моя и на баща ми (Атанас Борносузов е бивш играч на „Литекс“, „Нафтекс“, „Левски“ и „Славия“, бивш треньор в ДЮШ на ЦСКА – Сф, набор 2004, сега е скаут в ЦСКА 1948 – б.р.). В ЦСКА винаги съм се чувствал страхотно, този клуб вечно ще остане в сърцето ми (вълнува се). Печелехме трофеи, много победи, играехме страхотно, но по едно време у мен изчезна желанието да оставам повече там. Отчитам последната ми години на „Армията“ като напълно загубена.
– Защо? Какво се случи?
– В ЦСКА се появи един човек – португалецът Паоло Кардосо. Той започна да прави някакви безсмислени промени в ДЮШ, където го поставиха за директор. Махна нашият треньор , на набор 2004. Постави на негово място Сашо Борисов. Нямам нищо против бате Сашо, страшно го уважавам като човек, но…Сигурен съм, че Борисов не беше най-подходящият за този пост. Отделно от всичко – никой от клуба не ни обръщаше внимание, ние уж бяхме сочени за „големи таланти“, за „бъдещето на футбола“, а ни отпратиха в „девета глуха“. Много от моите съотборници се отчаяха от липсата на перспектива – никой нямаше да им даде шанс за развитие нагоре – към първия отбор. И се отказаха направо от футбола. Нашият отбор буквално се разби и сега малко момчета са останали от онези години, когато и аз бях част от него. А бяхме №1 в България. Жалко.
Специално към мен ръководството на клуба не беше коректно. Впоследствие разбрах, че на няколко пъти шефовете са скрили оферти за мен от чужбина. Не беше приятно…През есента на 2019 г. – ноември месец, отидох до Генуа. Скаути на „Дженоа“ са ме били следели от дълго време, още когато бях 13-14-годишен са ме видяли на международен турнир и съм им направил добро впечатление. Запознах се на място с условията, които ми предлагаха от клуба, с базата, която е на световно ниво…Така през януари 2020 г. станах вече играч на „Дженоа“.
– Какъв съвет би дал на младите футболисти в България? Първо да се наложат в наш гранд и след това да търсят трансфер в чужбина или да се спасяват по най-бързия възможен начин?
– Вижте, не може да отговоря еднозначно. Всеки случай си е сам за себе си. Но е безспорно, че докато не се подобрят нещата в България, няма смисъл да се мъчат там. Само се залъгваме, че правим нещо, лъжат ни, че ще ни дадат шанс при мъжете…Нищо не става. И на „Армията“ какво правят? Само един млад българин – Иван Турицов, играе редовно. А Мартин Смоленски го пускат отвреме-навреме. Не виждам и от „Левски“ да обръщат внимание на талантите от ДЮШ. Да, пускаха собствени юноши, но го правят заради финансовата криза, която ги налегна. Иначе съм сигурен, че пак и при тях от 11 души титуляри – 10 ще бъдат чужденци. Бих казал на младите български футболисти ако имат шанс за пробив в чужбина да не го изпускат. Зад граница манталитетът ти се променя, ще могат да се докоснат до истинския професионализъм.
– И накрая – кой е фаворитът ти на ЕВРО 2020?
– За Италия съм, по обясними причини. Но все пак – Франция изглежда най-големият фаворит за шампионската титла. Симпатизирам и на Португалия.
Милен ДИМИТРОВ