Пецето Аргиров извежда „Доростол“ до финал срещу „Левски“, но не спасява отбора от изпадане

0 0 0 0

януари 14, 2021

През 1984 г е записан може би най-големият успех в историята на силистренския футбол. Тогава местният “Доростол“ играе финал за Купата на съветската армия. Но в същото време, по ирония на съдбата, тимът изпада от Северната „Б“ група. Случва се след драматични баражи срещу комшиите от „Спортист“ (Генерал Тошево). За този най-инфарктен и противоречив сезон в историята на „Доростол“ ще ви разкажем в следващите редове…

В началото на 80-те години на миналия век „Доростол“ е един от най-стабилните тимове в Северната „Б“ група.
През 1979/1980 силистренци финишират първенството на 17-о място под ръководството на старши треньора Борислав Богданов. Отборът е нещо като сателит на „Левски-Спартак“. Край Дунава се обиграват доста от най-перспективните „сини“ кадри. Там карат казармата си бъдещият национал Петър Петров, голмайсторът на юношеската „А“ група Димитриус Христакудис, бъдещата звезда на русенския „Дунав“ Ешреф Сюлейманов (познат и като Левент Байрактаров в годините около „Възродителния процес“ – б.а.) и др.

През сезон 1980/1981 „Доростол“ остава 7-и, а на следващата година  – завършва на девето място. През 1982/1983 възходът на тима продължава. Под ръководството на стария футболист на „Спартак“ (Сф) Стоян Китов и помощника му Симеон Колев „бяло-сините“ постигат най-високото класиране до този момент в клубната летопис. „Доростол“ за известно време даже води в класирането и финишира на 4-о място с 37 точки и голова разлика 43:40.
Изпреварен е само от „Янтра“ (Габрово) – 38, „Осъм“ (Ловеч) – 39, и „Шумен“ – 44.

След този успех е нормално амбициите на ръководството и на футболистите за новия сезон да са големи. Треньорът Стоян Китов обаче си тръгва, след като е поканен от Васил Методиев да влезе в щаба му в „Левски-Спартак“. На негово място е назначен Васил Симеонов, с помощници Симеон Колев и Петър Трендафилов. Гръбнакът на отбора е запазен. Разчита се на вратарите Кольо Колев и Галин Желязков. Покрай тях израства и младият Сейфи Билялов. Русокосият страж идва в Силистра от „Червена звезда“ (Дулово), а през 1987 г. ще стигне и до елитния „Локомотив“ (Пд). Но под името Светослав Богданов. Любопитно е, че Билялов има и голове от дузпи…

В „Доростол“ са още калените бойци Велико Йорданов, Тончо Георгиев, Иван  Цонев, Велико Йорданов, Цветан Галев, Иван Вълчев, Григор Генов Димитър Желязков, Марин Атанасов. От „Асеновец“ (Асеновград) са привлечени рутинираните Рангел Портев и Божидар Бъчваров, от „Арда“ (Кърджали) идват крилото Альоша Байрактаров (юноша на „Локомотив“ Пд) и Ангел Апостолов, Иван Стефанов и Илия Качаков са кадри на „Марица“ (Пд). Останалите в отбора са Марин Петров, Христо Димитров, Кирчо Атанасов, Галин Желязков, Николай Николов, Елшан Мустафов, Красимир Иванов и Мюмюн Юзеиров.

Въпреки силната селекция „Доростол“ завършва 1983 г. на 10-о място с актив от скромните 16 точки (7 победи, 2 равни, 8 загуби, голова разлика 24:24).
Ръководството решава да направи треньорска рокада. Васил Симеонов е уволнен, а на негово място назначават бившия национал и прочут играч на столичното „Локо“ – Петър Аргиров. Доколко Пецето успява да стабилизира представянето на силистренци е спорен въпрос, но е факт, че те правят истински фурор в турнира за Купата на съветската армия (втори по значимост у нас – б.а.).

Треньорът Петър Аргиров

„Доростол“ поднася сензацията в четвъртфиналите, елиминирайки „Славия“!
В мразовития февруарски ден феновете са препълнили стадион „Септември“ и виждат епохален мач на своите любимци. Главен съдия на двубоя е прочутият Ахмед Яшаров, а капитан на гостите е националът Чавдар Цветков. Домакините играят като „за световно“ и печелят с 2:1.

В полуфиналната среща на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна те надделяват и над „Лудогорец“ (Разград) с 5:4 след дузпи (0:0 в редовното време). Велика победа, щастлив момент за ликуваща Силистра! Финалът срещу гранда „Левски-Спартак“ обаче е все още далеч – на 9 май, а в първенството на „Б“ група предстоят още тежки изпитания.

Срещу летящия високо „син“ отбор момчетата от града край Дунава нямат никакъв шанс. Те излизат на финала от позицията на тотален аутсайдер. Милиони зрители следят със затаен дъх двубоя по телевизията или слушат прякото излъчване по радиото, макар да е ясно, че интрига не може да има. Левскарите решават изхода на мача още до почивката. След четвърт час игра Божидар Искренов открива резултата. След още 7 Пламен Цветков прострелва вратаря Колев за втори път – 2:0! После 33-годишният Велико Йорданов (22) си отбелязва автогол за 3:0. Мишо Вълчев фиксира крайното 4:0 в 84-ата минута. Купата е „синя“! Между другото, през този сезон „Левски-Спартак“ печели велик златен требъл – шампион, носител на Купата на България и на Купата на съветската армия!

Достигането до битката за национален трофей топли за кратко верните фенове на „Доростол“. На практика се оказва, че този успех в турнира и силите, хвърлени в него, се оказват „пирова победа“ и струват оцеляването на тима в „Б“ група.

След финала „Доростол“ записва следните резулати до края на редовния сезон: 
1:0 бие „Лудогорец“ (домакин)
0:0 в Свищов срещу „Академик“
5:0 бие „Спортист“ (Генерал Тошево)
0:1 в Толбухин от „Добруджа“
1:0 бие „Янтра“ (Габрово)
1:5 пада в Търговище от „Светкавица“

Т.е. печели 7 точки от 12 възможни.
Трагедията тепърва предстои. През пролетния полусезон „Доростол“ прибавя само още 17 т. към есенния си актив и това отрежда на тима 12-о място (13 победи, 7 равни, 14 загуби, голова разлика 43:39) с 35 точки. Заради регламента на БФС сега на силистренци им предстои трудна битка за оцеляване – квалификации за оставане във втория ешелон.

Съперник е завършилият на 9-о място „Спортист“ (Генерал Тошево), който е с актив (14 победи, 8 равни, 12 загуби, голова разлика 35:34) от 36 точки.
Баражите завършват злощастно за „Доростол“. Той печели първата среща с 4:2. Съдията Борислав Александров обаче е обвинен и години по-късно от местната футболна общественост, че е повлиял на резултата – признава гол на гостите от явна засада.
Реваншът в Генерал Тошево завършва 3:0 за „Спортист“ и с общ резултат 4:5 „Доростол“ изпада в Североизточната „В“ група.

Героите от похода за купата обаче оставят завинаги записани имената си със златни букви в клубната летопис.

ПЪТЯТ НА „ДОРОСТОЛ“ към ФИНАЛА

1/4 – финал „Доростол“ „Славия“ 2:1
1/2 – финал „Доростол“ – „Лудогорец“ (във Варна) 0:0 (с дузпи 5:4)
финал „Левски – Спартак“ – „Доростол“ 4:0

ФИНАЛ – 9 май, София

„Левски – Спартак“ – „Доростол“ 4:0

„ЛЕВСКИ-СПАРТАК“: Б. Михайлов (46 – Вл. Делчев), Пл. Николов, Кр. Коев, П. Петров, Н. Илиев, Кр. Чавдаров, Р. Гочев, Пл. Цветков (46 – Н. Сираков), М. Вълчев, Е. Спасов, Б. Искренов.

„ДОРОСТОЛ“: Кольо Колев (46 – Галин Желязков), Тончо Георгиев,Иван  Цонев, Велико Йорданов, Илия Качаков, Иван Вълчев, Божидар Бъчваров, Григор Генов (46 – Христо Димитров), Илиев, Рангел Портев, Альоша Байрактаров.
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Искренов (15), 2:0 Пл. Цветков (22), 3:0 Йорданов 26 – автогол), 4:0 М. Вълчев (84)
СЪДИИ: Й. Жежов, Г. Камишев, Д. Стойчевски; стадион „В. Левски“ – 25 000.

Голмайстор на турнира и носител на купата на в. „Софийска правда“ е Михаил Вълчев (ЛС) – 6 гола.

Милен ДИМИТРОВ
Снимки: А. Павлов, Т. Дечев, „100 години футбол в Силистра“