Нашият герой е роден на 4 януари 1963 г. Венцислав Спаийски е от емблематичните футболисти в историята на „Рилски спортист“. играл е и за елитния „Спартак“ (Пл). Някогашното бързо крило вече е на 57 години, но още рита за отбори по минифутбол като „МаХвани“, „Реал“ (Суходол) и др. През зимната пауза записа участие и за „Въстаник“ (Войнеговци) от столичната IV лига – Север. Венци е неизчерпаем източник на истории.
Аз съм израстнал в един прочут квартал в Самоков – „Грибощаро“ му викат. Не знам дали си идвал при нас – стадионът и гробищата ги дели една ограда. Още навремето, през Втората Световна война, германците са му викали на този район Nachbarschaft zum Friedhof, демек „кварталът на гробището“.
И оттам – „Гробищаро“. Затова и на нас, дето живеехме там, ни викаха „гробищари“. Аз живеех буквално на 300 метра от градския стадион.
Други футболисти в семейството няма. В „Рилецо“ играеха двама мои далечни роднини – синове на мой братовчед, с фамилия Спаийски. Първият ми треньор е Тодор Николов – Гипсо.
Имахме и един голям образ за треньор – Димитър Грънчаров – Фикята. Бил е играч на „Рилецо“ и „Локо“ (Пд). Фикята, беше ужас…ама в добрия смисъл на думата. Той е бил кръчмар навремето. И виж какво правеше. Отиваме ние на лагер, а там често даваха по 100 грама сирене за предястие. И нашият треньор вика готвача и му се кара: „Ей, тарикат, това не е 100 грама, ти мене ли ще ме лъжеш?“. И почват скандали, разправии, не си е работа…На Димитър Грънчаров не му пукаше от нищо.
Прави нещо безпрецедентно като играч на „Локо“ (Пд). „Железничарите“ играят мач с „Левски“ или ЦСКА. Водят с 1:0 след „съдийска дузпа“. На пистата седяха тогава радиокоментаторите и като се прибират на полувремето футболистите, минават покрай него. Журналистът критикува „Локото“. Фикята, нервиран от неговия коментар, преминавайки покрай него, изкрещява на микрофона, и то в ефира на БНР: „Ей, оти лажеш, бе?“. И това се чува в цяла България в предаването „Спорт и музика.“
И тия го докладват, федерацията го изважда от футбола за цели две години! Е за тая реплика. Обаче бате Мите обжалва решението и го връщат.
Сещам се и за забавни случки с мои някогашни съотборници… Такъв беше например „железният“ бек Станимир Машов – Панте. Той много често закъсняваше за тренировки. Оправданието му беше, че… „абе, гоних кравата“. Всички знаехме, че не е така, ама никой не му се сърдеше – на мачовете се раздаваше докрай.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
