Вижте изискванията на България към Северна Македония за членство в ЕС

0 0 0 0

октомври 9, 2019

България ще подкрепи на Съвет “Общи въпроси” и на Европейския съвет заключения за започване на преговори за членство в Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания, но ще следи те да спазват добросъседските отношения. Това е записано в Рамковата позиция по отношение на европейската перспектива на двете държави, която по предложение на вицепремиера Екатерина Захариева бе одобрена днес от Министерския съвет.

В документа са записани условията, които България винаги е поставяла пред двете държави. За тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес, реши правителството на днешното заседание.

ТЕКСТ НА РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ

България е последователна в подкрепата си за европейската перспектива на страните от Западните Балкани, тъй като процесът на присъединяване е ключов двигател за реформи и стабилност в региона. България приветства и подкрепя препоръката на Европейската комисия за започване на предприсъединителни преговори както с Република Северна Македония, така и с Албания.

Същевременно, България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.

Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите, укрепването на върховенството на закона и поддържането на добросъседските отношения. Напредъкът към членството в ЕС зависи от индивидуалните усилия за изпълняване на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения. Добросъседските отношения имат хоризонтално значение и следва да се оценяват на всеки етап в процеса на присъединяване на страните кандидатки.

I. Република Северна Македония

Приемането на Република Северна Македония в ЕС е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилното и устойчивото развитие и просперитета на региона. България първа призна независимостта на страната и винаги е подкрепяла принципно и последователно  европейската и евроатлантическата й перспектива. Последователната подкрепа на България за европейската перспектива на Република Северна Македония беше отразена и в Съвместната  Декларация от 22 февруари 1999 г., в Меморандума за сътрудничество в областта на европейската и евро-атлантическата интеграция и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., което за нас е солидно правно основание за добросъседски отношения и сътрудничество, в съответствие с най-високите европейски стандарти. Очакваше се Договорът да реши наслоените с десетилетия проблеми и да даде импулс и нова перспектива в развитието на двустранните отношения. Подписването и изпълнението на този Договор бе условието за подкрепата от страна на България за членството на Република Северна Македония в НАТО и ЕС. В този контекст, стриктното и цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост, е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС.

Българската позиция за важността от поддържането на добросъседски отношения с България и прилагането на Договора е неизменно застъпвана на всички нива и формати. Това доведе до нейното отразяване в редица документи на ЕС. В тази връзка, запазвайки своята последователност, България ще настоява в текста на заключения на Съвет „Общи въпроси“ на 15 октомври 2019 г. да се отрази недвусмислено, че изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условността, приложима в преговорите за членство.

България ще представи и национална декларация, в анекс към заключенията на Съвета, която ще стъпва върху настоящата Рамкова позиция.

В хода на преговорите по тези заключения следва да се очертае тенденция към поставяне на условия за свикване на първата Междуправителствена конференция (МПК) с Република Северна Македония. Съгласието на България за провеждането на първата МПК ще бъде обвързано с постигането на реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително и по отношение на дейността на съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Под реален напредък се разбира:

1. В общ план

– Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България. Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите си и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България. Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи;

– Република Северна Македония да декларира с вербална нота до страните-членки на ООН, че придържането към извършените промени в конституцията на Република Северна Македония в съответствие със Споразумението от Преспа ще се осъществява паралелно със стриктно придържане към Договора с Република България в неговата цялост, в т.ч. и по отношение на „езиковата клауза“ от Договора;

– в нотата да се посочи, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;

– задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

– задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;

– предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

2. В дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси:

– постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;

– подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;

– договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

– при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.

Тъй като на първата МПК се одобрява Преговорната рамка, България ясно ще заяви, че ще предостави съгласието си само след като в нея бъдат отразени по подходящ начин чувствителните за страната ни въпроси, а именно:

– добросъседството следва да бъде потвърдено като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване;

– поддържането на добросъседски отношения и в частност – изпълнението на двустранните Договори с държави членки на ЕС (България и Гърция) са интегрална част от приложимите условия и ще се оценяват в рамките на преговорна глава 35;

– глава 35 следва да бъде сред първите открити и последните закрити преговорни глави, за да бъде изпълнението на произтичащите условия проследявано с най-голяма продължителност в рамките на процеса на присъединяване към ЕС;

– по отношение на езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония “ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път – „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

В допълнение, в откриващото изявление на ЕС в рамките на първата МПК България ще настоява за включване на текст относно необходимостта Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно духа и буквата на Договора за добросъседство с България през целия процес на присъединяване към ЕС.

България ще обвърже съгласието си за провеждане на втора МПК с:

– ясен ангажимент и времева рамка за постигане на договореност по други важни личности и събития от общата ни история до 1944 г.;

– хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Съответните исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално. За целта ще бъде отправена покана до представители на просветните министерства на двете страни за последващо участие в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия;

– ясен ангажимент и времева рамка за отразяване на постигнатите договорености във финансираните от държавата книги, документални издания, филми, музеи.

На последващ етап от преговорите за членство, България ще настоява за включване на гаранции в преговорните позиции на ЕС по отделни глави, че Договорът за добросъседство ще продължи да се изпълнява от Република Северна Македония. По всяка една от главите в процеса на преговори за членство ще се изготвя отделна позиция, като по глави 35 и 10 те ще включват и следните елементи:

Глава 35 („Други въпроси“):

• Република Северна Македония да приложи в учебната програма по история, география и литература за съответните училищни класове/университетски курсове постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси;

• Република Северна Македония да приложи спрямо релевантните исторически монументи (паметници, плочи, гробища и др.) постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите въпроси.

Глава 10 („Информационно общество и медии“):

• преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)

В заключителната фаза на преговорите за членство България ще се води от изложените по-горе съображения при:

– Приемането на заключения на Съвета, одобряващи бъдещия Договор за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС;

– Подписването на същия Договор от страна на България;

– Ратифицирането на същия Договор от страна на България.

България си запазва и правото, при съображения, свързани с националната сигурност, да преустанови подкрепата си в процеса на разширяване, включително и по отношение на реалното изпълнение на Договора и постигнатия напредък в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси .

II. Албания

Започването на преговори само с една от двете съседни страни би могло да има негативни последствия не само за другата, но също така и в регионален аспект. Общата оценка на годишния доклад за Албания е положителна и отбелязва, че страната е продължила да осъществява важни реформи и конкретни резултати, които да й позволят започването на преговори за членство в ЕС.

Не следва да има автоматизъм в процеса на присъединяване, включително чрез упоменаване на дата/времева рамка за приемане на преговорна рамка, провеждане на МПК за приемането й, и упоменаване на дата за приемането на Албания в ЕС, като съгласието на България за провеждането на първата МПК да бъде обвързано с реален напредък по отношение на по-нататъшните стъпки за гарантиране правата на българското национално малцинство. Очакваме приемането на вторичното законодателство относно прилагането на закона за малцинствата, като очакваме правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без поставяне на административни пречки, на книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, но и навсякъде другаде на територията на Албания, където те живеят понастоящем. Очакваме и преброяването на населението да бъде проведено съгласно най-високите европейски стандарти и да отразява реалната етническа принадлежност.

Ще работим за заключения на Съвета, с които да бъде подготвено решение за започване на преговори за членство както с Република Северна Македония, така и с Албания. Същевременно при невъзможност от постигане на консенсус по започването на преговорите с двете страни, България ще се съобрази с консенсусното решение на Съвета.

Източник: ПРАВИТЕЛСТВЕНА ИНФОРМАЦИОННА СЛУЖБА
Снимка: ПРАВИТЕЛСТВЕНА ИНФОРМАЦИОННА СЛУЖБА