Димитър Антов, кандидат за кмет на район „Връбница“: Най-здравата битка е за междублоковите пространства и водоснабдяването

0 0 0 0

октомври 8, 2019

Димитър Антов е роден на 6 ноември 1958 г. във Враца. Член на ВМРО – Българско национално движение. Заместник-председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС. Член на постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране. С кандидат-кмета на район „Връбница“ разговаряме по актуални теми.

– Г-н Антов, кои са опорните точки в предизборната ви програма?
– Проблемите на район „Връбница“ са големи, няма какво да се лъжем. Районът се състои от две части – села и блокови комплекси. Притесняват ме междублоковите пространства, а пък селата около столицата, въпреки че са в околностите на един огромен град, все още се третират от някои хора като села. Това са Мрамор, Доброславци, Житен, Волуяк, Балша и др. Тези села имат конкретни проблеми, които търпят спешни решения, спешни мерки. Административните сгради в тези села са във вида отпреди повече от 30 години. Нищо не е променено още от времето на социализма. Такова е читалището, такова е кметството, а и здравната служба. При тях още не е дошла демокрацията, така излиза. После се учудваме, че гласували за БСП-то. Ами те гласуват за миналото си, от носталгия към него, защото нещата, които познават, са от тогава. А пък светът се развива и върви напред, нали така?

С кмета на Мрамор например от години наред воюваме да се подобрят автобусните линии, така че хората да са доволни. Не зная защо, но досега нямаме напредък в тази насока. Очевидно държавата или СОС не намират за нужно да вложат средства в реновирането на тези села, за да добият те този вид, който подобава на части от една просперираща столица.

Голям е проблемът и с отходната канализация, с отводнителната система на селата около София. Тези, които функционират, са правени навремето, преди доста години, на доброволни начала и официално не съществуват на картата. Когато нещо в тях се повреди, градът вдига рамене, не може да им помогне. „Това е незаконно. Не можем да помагаме.“

В същото време тези хора, местните жители, плащат същите данъци като софиянци…Живущите в тези квартали се чувстват като селяни. Транспортът им не е уреден, движат се с автомобилите си по лоши пътища…Години наред нищо не се прави по въпроса. Районният кмет би могъл да направи нещо в тази насока, така че хората да получат най-сетне законна канализация. Няма столица в Европа, в която този проблем да не е решен. Това е срамота! Не може да продължава повече.
– Какво ще предприемете в тази насока?
– Предложението на ВМРО е държавата да изкупи раойните между селата и града до околовръстния път. Тези места ще бъдат вкарани в регулация, и ще бъдат обявени за квартали на София. Ще бъдат предложени за продажба на желаещите да строят. Да строят технопаркове, офиссгради, жилищни квартали, промишлени зони. И дори да се обяви висока цена. Аз съм говорил със строителни компании. Те са готови да плащат дори много висока такса, стига да са им осигурени условия: достъп до път, узаконено всичко…Собствениците на земята може да не полуват веднага от държавата парите в пълен размер, а от новия инвеститор при сключване на сделката. Когато строиш в центъра на града, поне година-две ти отиват да се съдиш с тоя и оня, защото недоволни винаги има. В България бюрократичната система мачка жестоко малкия и среден бизнес, вместо да им помага. Натискът е страшен. Спират го нарочно този бизнес, защото се дават пари „под масата“.

Някога София е правена от архитекти, които са били разумни. Те са определили кои да са междублоковите пространства и къде да живеят хората. Сега масово се нарушават ергономичните норми, застрояват се градинки, зелени площи. В столицата не трябва да се допуска ново строителство, може да се прави подобрение само на старото. Но както виждате се строи. Краде се от паркове, а на софиянци им липсва въздух, хората се задушават буквално. Освен това София е древен град, с много архитектурни забележителности. Чуждият турист не иска да види в центъра небостъргач. Той се е нагледал на тях. Той иска да види този стар, древен град. Най-големият туристически поток не е по Балкана или по Черноморието, а в София. Това е най-големият туристически център на България. А и какви само огромни възможности има още…Където и да копнеш, излиза старина.

Ще ви кажа и каква е най-здравата битка тук, във „Връбница“. Тя е за междублоковите пространства. Почти нелегално, още от времето на управлението на Стефан Софиянски, се застроиха места, които не трябваше да се застрояват. Например – в „Обеля“ има един „П“-образен блок. И вътре, средата на това „П“ се оказа частна собственост! Това е безумие! Какво се случи? Хората си реституираха земята и я продадоха на мутрите. Мутрите сега искат „майка си и баща си“ от държавата, респективно от общината, за да я върнат обратно. Тези рекетират общината. И когато не им се заплати, обявяват, че щели да строят пететажен блок. В „П“-образният блок ще изникне нова сграда. Т.е. ако си хвърлиш фаса през прозореца ще падне на терасата на комшията отсреща. Това е недопустимо! Има протести срещу това, обаче мутрите са нагли и агресивни, те искат своето.
– Намекнахте за тромавата бюрократична машина…
– Да, имам и решение. Ако аз съм кмет бих предложил следното нещо: към всеки район да се сформира група от специалисти – икономист, архитект-строител и др. Когато дойде някой бизнесмен с желание да строи нещо, да върти частен бизнес (да отвори работилница или магазинче), да му се проверят документите. Да се отиде на място, да се види дали това е социално полезно и ако се окаже, че то е, тази група да обработи бързо неговите документи. Ще се избегне чиновническата бюрокрация и работата ще се изведе до финала бързо.

Без рекет, без тормоз над човека. Всеки сериозен тип е готов да плати сериозна сума за тази услега, но ако знае законната „пътека“, а не да се кланя на тоя или оня, да губи честта си и самоуважението си и накрая да е на загуба икономически. Това трябва да се прави веднага, да се помага на малкия частен бизнес да работи. Който е инициативен, който има идеи, който ще отвори работни места, който е Важният, да се бута напред. Ето така е в Турция. Там това се прави действително. И държавата върви напред. Когато един човек работи, той ще носи данъци. С доста наши сънародници от чужбина съм говорил. Те ми казват: „Връщаме се веднага, когато видим, че системата работи“. А те са богати, те имат средства. Ако заработи този механизъм, който аз предлагам, ако се спре този чиновнически рекет, а и мутренския рекет, който взима все още проценти, ви гарантирам ще България ще се оправи.
– Все пак сме в 2019 г. Твърдите, че все още има мутренски рекет ли?
– Ама разбира се, че го има. Давам ви пример с „Връбница“. Един човек е минал през почти всички магазинчета, ресторантчета, работилнички и е казал да не се слагат никакви предизборни плакати или дипляни, освен тези на една партия. Защото иначе щели да си имат проблеми после. Я ми кажете какво е това пазарно стопанство при което частникът трепери от кмета? Съобразява се дали онзи го харесва или не харесва. При едно нормално общество частникът не трябва да зависи от това кой е кмет. Тоест продължаваме една система на клиентизма и замисимостта, което няма нищо общо с демокрацията. Нищо общо! Ние живеем в тази система на икономически и политически зависимости. Този тип общество е изключително вреден, защото той не използва енергията и възможностите на индивидите си. Инициативните хора бягат масово в чужбина, защото тук ще бъдат обект на рекет и тормоз от някой мародер, който ще богатее и дебелее за тяхна сметка без да работи. И точно тази система позволява един-едничък работник да издържа 2-3 гяволи, които живеят на гърба на неговия робски труд. Това изсмуква жизнените сокове на народа. Доста лица паразитират на гърба на обществото. Това води до разпад и развала, до обезкръвяване на българите.
– Често във ваши изяви сте говорили за т.нар. „гробищна мафия“…
– Огромен проблем, огромен…Ще ви кажа неща, които може би ще ви прозвучат фрапиращо. „Гробищни паркове“ са на подчинение на мафиотска структура. Те командват, те назначават…Имаме с нашите колеги добри намерения, но явно не можем да се справим. Там има други уговорки, които не са на „ГП“. Тези хора печелят от продажба на гробни места, от пускането на ромски банди, които явно се отчитат пред тях, които забогатяват. И най-малкото гласуват за тях по време на избори. Тази мафия не е спирала да работи вече повече от 30 г., от началото на прехода досега. Битката с нея е, да не казвам обречена, но е толкова трудна, че почти нямаме напредък, казвам ви го честно. Обещават ни, че ще спрат скитащите ромски банди, които тероризират бабите и дядовците с гробните места, обаче дотам…

Стигна се до положение, че възрастните не смеят да влязат в гробищата, ако няма много хора. Питат има ли хора и тогава влизат. Това не е случай на рекет, това е повсеместен рекет. Това е система. Ромските фамилии са си разделили гробищните парцели и като влезеш и се загледаш, ще видиш следната картинка: по алейката бавно пълзи кола, тръгва, спира…Тази кола не е на разхождащ се гражданин, не е на опечален, тя вози търсещ клиенти „предприемач“. Ще видите в самата алея човек на велосипед, който уж случайно си се разхожда, а малко по-надолу ще видите друг, който се разкарва безцелно с лопата на рамо, а на всичко отгоре си е сложил бадж на общински служител. Идете ей сега до Централните гробища и ще видите всички тези лица, за които ви разказвам.  В този парк има най-много парцели, най-много граждани минават от там, явно това е „най-благата“ част за тези мафиотски групи. И те са нагли, те са агресивни.

Ще ви дам скорошен пример. Аз бях там с високопоставена служителка от Голяма община, правехме паметник на нейните родители. Докато бяхме на гроба три групи роми дойдоха да си предлагат услугите. Явно бяха новопристигнали в столицата, защото тези, които ме познават, поне се крият от мен (смее се). Когато се скарах с човек от третата група, той даже скочи да се бие с мен. Не го интересува, че съм общински съветник, гледа си човекът неговия „бизнес“. Неговата работа е да ти предложи услуга, и ако не си съгласен, да те позаплаши малко, за се съгласиш. А в същото време гробищни фирми, които са редовни и лоялни, си чакат своите клиенти.

Много пъти идват при нас с молба да довършим нещо, което са започнали тези самозвани „майстори“, каменоделци. Така се създава представа, че каменоделците са лоши и не вършат работа. Не, граждани, каменоделците сме ние, които сме в работилниците и извън гробищните паркове. Не е редно да се извършва каквато и да било търговска дейност и споразумения между клиент и изпълнител вътре в гробищата. Защото хората са опечалени, те са загубили свой близък и не са адекватни в този момент. Те са емоционално обременени и не са в състояние да участват в една такава търговска „сделка“. Защото тя трябва да бъде равнопоставена, за да се стигне до разумно предложение за цената на услугата. Освен това тези хора изобщо нямат право да предлагат услугите си, защото не са професионалисти.

В Наредбата за София успяхме с цената на много усилия, с добрата роля на г-жа Йорданка Фандъкова, с известен риск даже за нея, признавам го това, да вкараме изискване за лиценз. Въпреки наредбите, въпреки правилата, тези, които са вътре, продължават да си се разхождат и никой не ги закача. Не можело да им пречим, защото имало демокрация, а те си се разхождали. В същото време има и частни гробища, като това в Бояна, и нито един ром не се разхожда там. Как е решен проблемът там, а тук не може? Нека същите, които го решиха в Бояна, да го решат и тук – на Централните гробища. Там го решават със сила. А долу, в Орландовци, нямаме право да използваме сила. Ето, виждате ли? Не било демократично…Пълна манипулация. Демокрацията се използва като тоалетна хартия.
– Какво бихте посъветвали опечалените? Към кого да се обръщат те?
– Първо бих ги посъветвал да се съберат и да свалят тази управа на държавата. Опечалените иначе ще продължат да реват, да се оплакват, ще се замазват проблемите периодично и дотам. Периодично ги гонят ромските банди от гробищата за по 2-3 дни, после ги оставят да си вършат зулумите, понеже пък те са гласоподаватели на следващите избори и така…
– Откри ли се кои поругаха гроба на Стефан Стамболов?
– Не, но аз участвах във възстановяването на паметната плоча. Намерих изпълнителя, автора на бюста, той си имаше калъп, направи втори. И за една седмица го възстановихме.

– Вие сте автор на проекти по изработването на паметници на бележити българи из доста кътчета на Родината. Най-много са паметниците на Васил Левски…
– Да, прави сте. И при това го правя напълно безвъзмездно. Вече съм на 60 години и амбиции да ставам богат човек нямам. Ще ми се да живея в хубава и подредена държава, в която се пазят ценности, в която се уважават героите. Само през 2019 г. съм направил 4 паметника на Левски. За изработката на паметника специално в гр. Елин Пелин през 2018-а използвахме портрет на Апостола на свободата, който е по-широко разпространен, по-известен. В Смядово направихме такъв, в Драгоман, в Своге, в Божурище…Търсим начин да представим Васил Левски по такъв начин, който е популярен сред хората, в техните глави и сърца. Няма нужда да търсим недостатъците на хората, за да ги изкарваме по-истински. Апостолът е истински такъв, какъвто е. С посланията си, с това, на което ни учи. Той е част от нашата култура, част от нашата национална индентичност. Не съм изразходвал и големи средства, понеже, когато стане дума за Левски, и всеки ми прави услуга.

Не, бе, не съм никакво изключение аз. Много българи мислят като мен. Това е съвсем нормално и човешко. Аз казвам, че освен тази повсеместна комерсиализация, в която се казва, че който изкара повече пари или пък открадне парите на другия, е велик, има и друга страна на Махалото. Това е моралната страна. В момента Махалото се е завъртяло твърде силно на тази посока – комерсиалната. Но рано или късно човечеството ще се върне към консервативни, разумни ценности, ще започне пак да се говори за морал. Да си морален човек не е лошо и смешно нещо. Да живееш морално даже е удоволствие. Единственият проблем на това да си достоен обаче е, че не можеш да бъдеш достоен през ден. Трябва всеки ден да си такъв. Не върви да си като Слави Трифонов например  – днес моралист, утре лумпен, на третия ден – чалгаджия, сетне – пак моралист. Не върви някакси, не ти отива.
– Вашите колеги и приятели знаят, че помагате на деца в неравностойно положение от години…
– О, просто така се случи. Аз не съм някакъв безкраен филантроп или пък светец някакъв, но има неща, които човек може да направи, за да му е добре на душата, а и не съм обеднял от това, не съм направил някаква супержертва. Но съм правил такива жестове за хората. В град Роман, където живеех, имаше дом за сираци. Децата, щом навършеха 18 години, ги изритваха оттам. Тези младежи се опитваха да си търсят честно прехраната в големия град. Познайте как са се чувствали в София? Като паднали от Космоса. И тези деца идваха при мен, защото ме познаваха като учителя по математика. Взимах ги да работят в моята работилничка. Те имаха жилище, храна и заплата. Когато си стъпеха на краката, така да се каже, отиваха на други места да живеят. Минали са 20-30 човека през моя двор, имали са уюта, топлината, усещането, че имат дом. Бил съм и един вид родител. Нищо лошо няма в това, приятели сме до ден-днешен с тези млади хора. Намерили са си вече пътя в живота си.
– Кои са инициативите, с които можете да се похвалите като общински съветник? С кое от свършеното през тези години се гордеете най-много?
– Голямата битка беше около Наредбата за гробищните паркове. Много тежко беше. Трябваше да убеждавам и левите, и десните…Общо взето се стигна до консенсус и когато се гласуваха моите предложения нямаше никой против. Правил съм предложения и за автобусите до Витоша, както и за забрана на каруците в центъра на София. Ами те правеха „мазало“ в града, разхождаха се ромите безнаказано. Но много от ромите също искат да работят, а в момента са изолирани. Това е другият момент. Бедните роми съзнателно са държани в гетата  – и от техните „барони“, а и от политическата власт, защото са много лесни за манипулиране. Когато са в гетото те живеят в неведение, лесно се купуват и като гласоподаватели. Освен това, знае се, че са там нелегални, но се търпи тази нелегалност.

Едно време така беше по социализма: „Знаем, че си откраднал един компот и един ботуш. Внимавай да не кажем“. И ти ставаш един послушко. Как няма да слушкаш? Те са полулегални, затова са послушни. Но тези хора могат също да бъдат достойни граждани, ако излязат от гетото. Ако той може да гледа коне, дайте му коне, ако може да сади домати, дайте му домати. Все с нещо ще бъде полезен, много повече от това да чака социална помощ. Аз имам много приятели роми.Добрата политика на една държава е да използва едното око на едноокия. Особено пък бедна държава като нас. Ако бяхме една Великобритания, която 300 г. е събирала световното богатство, можехме да си позволим да си лежим ей така, без да бачкаме.

Но ние трябва всеки от нас да го използваме, за да работи. И в пенсионерите ни има стаен огромен потенциал. Е, не казвам да ги пребием от работа, както ние бачкаме. Но те могат да поемат част от функциите на обществото. В момента охранителят е 20-годишен. Недопустимо е 20-годишен човек да пази на паркинга! Той трябва да учи някакъв занаят, да бъде социално полезен. В будката нека седи 65-годишният дядка, който няма сили за друго, но поне може да гледа кой влиза и кой излиза. Контролните функции в обществото трябва да бъдат дадени само на възрастни хора. Мога да се аргументирам обстойно. Има и един такъв феномен, наречен „помъдряване“. Може да си бил хаймана, разбойник, глупак, но на стари години да бъдеш озарен от такова едно „прозрение“. И ставаш „мъдрец“. Аз силно се надявам и моите млади колеги от СОС, най-вече от управляващата партия, на стари години да помъдреят (смее се).

В СОС водихме борба и за читалищата, която все още не съм спечелил. Искам читалищата да имат преференции, общините да им помагат повече. Ние бързо се опитваме да заприличаме на западняците. А това няма как да бъде успешно, защото ние просто сме едни евтини емитатори на западната култура, нищо повече. А иначе сме представители на много по-древна от западната цивилизация, и ако им се представим на господата с нея, те ще ни уважават сто пъти повече. Никой няма да те уважава щом се правиш на германец. Ти просто ще си бъдеш „второ качество“ германец.
В общината съм играл ролята и на морален стожер. Когато леви и десни влязат в някакви такива, безсмислени, спорове, съм бил умиротворител. Правил съм го общо взето с даскалско, морализаторско говорене, да не забравяме, че съм и даскал. И винаги съм получавал уважение от тези, които ме слушат. Споровете са спирали. В общината съм играл ролята на даскал (смее се).
– Г-н Антов, вие имахте смели идеи и за налагането на строги мерки срещу стопаните на т.нар. опасни домашни любимци…
– Като господарите на кучетата, които нахапаха сума народ, нали? Аз често казвам, че тоталната десоциализация в обществото ни доведе дотам, да търсиш за приятели не хора, а кучета. Това е едно отдалечаване на хората едни от други. Получава се така, че виждаш „неприятни хора“ и „приятни кучета“. Това е изключително опасно. Вярно, кучето можеш да си го набиеш, когато си искаш, можеш да го целунеш и погалиш, когато си искаш, докато с хората не става. Отношенията с човека са по-сложни. Стига се и до откровени изродщини в някои отношения. Знаете ли, че аз имам приятелско семейство, в което мъжът и жената спят на едно легло, а между тях лежи…кучето…Е, това е – вместо деца, гледат куче. Недопустимо.

Върви десоциализация, която е много вредна. Тя започва още от децата, които си контактуват по интернет, вместо да се виждат и да си говорят. И те нямат усещане за йерархия, послее се чудим защо се пребиват в училище. Ние трябва, длъжни сме да мислим върху това. Държавата трябва да им контрол върху тези процеси. Трябва да търсим форми за социализация при децата и при възрастните. За съжаление в момента с обществото се занимават хора, абсолтно невежи, които нямат дори и грам понятие от тази материя. Аз казвам какви са проблемите, а за да лекуваш някого, е необходимо да изготвиш правилна диагноза. Нашето общество е болно, надявам се, че няма да го отречете. И решения има, винаги има решения. Аз съм математик по образование. И съм убеден, че всяка задача има решени, дори отговорът да е „Няма решение“.

Тодор МИЛАНОВ