Надежда Димитрова е начален учител в ДГ 90 „Веса Паспалеева“ в столичния район „Надежда“. Тя влезе в Топ 10 на церемонията по раздаването на наградите “Най-добър млад учител”. С Надежда разговаря главният редактор на „Витоша Нюз“ Милен ДИМИТРОВ.
– Г-жо Димитрова, честита награда! Какво е тя за вас – заслужено признание за положения труд, стимул за бъдещи успехи или…
– Благодаря за поздравленията! За втори пореден път съм номинирана в този престижен конкурс. Миналата година получих грамота от организаторите, сега съм победител (смее се). Това е едно признание за цялата любов, която влагам към децата. Обичам и професията си.
– Вас лично какво ви мотивира да станете учител?
– Вижте, едва от 2 години съм в професията. Завършила съм Русенския университет „Ангел Кънчев“, предучилищна и начална училищна педагогика. Но сега работя в детска градина, тази възрастова група най-много ми допада. Смятам, че в тази възраст децата са най-чисти, така да кажа.
– Кои са трудностите на учителското ежедневие?
– Няма трудности. Когато обичаш децата, всичко се постига с лекота. А когато това е взаимно, т.е. когато и те те обичат, тогава всичко е наред.
– Имате ли си любимци в групата?
– Любимци не е точната дума. Просто има деца, които са родени да бъдат лидери. Обичам ги всичките (вълнува се). Просто те ме зареждат емоционално страшно много.Всъщност аз трябва да съм им благодарна за това.
– Проблемни деца има ли?
– Проблемите ги има във всяка възраст, независимо дали става въпрос за малки или големи хлапета. С помощта на родителите и на екипа на градината ги решаваме. Опитвам се да бъда за децата майка, приятел, съветник, учител, автор на приказки. А когато се налага, ставам и космонавт и играя наравно с тях. В нашата професия всичко е извън рамките. Няма определине правила, които трябва да спазваме спрямо общуването с децата. Всичко е според създалата се ситуация, като идеята, разбира се, е да сме им полезни.
-Кои са най-големите разлики между вашето и сегашните поколения?
– Не намирам чак толкова големи разлики. Децата са си деца.
– Как се справяте с електронните устройства – телефони, таблети, айфони и т.н?
– Лично на мен не ми пречи. Използваме интерактивни дъски, коректори и т.н….на децата така им е много по-интересно. Няма някаква рязка граница и разлика между това, което правят вкъщи и в градината. комуникацията е нансякъде.
– От родителите срещате ли разбиране?
– Да. Никога не сме имали конфликти. Дори да възникне някакъв спор, успяваме да стигнем до общо решение, което да е най-добро за детето.
– Как гледате на прокрадващата се все по-упорито идея за монтиране на видеокамери в детските градини?
– Честно да ви кажа, съм раздвоена. Определено ще ни пречи камерата. Но пък, от друга страна, ако това направи родителите по-спокойни, защо не? Но за момента нямаме обстоятелстваили проблеми, които да налагат поставянето на видеонаблюдение. Зачестиха скандалите, пускани по медиите след скрити камери в детски градини, училища и къде ли не. По този начин само се внася излишно напрежение и се отклонява вниманието от истински важните неща, които се случват в държавата. Аз също съм родител, децата ми са вече големи – синът ми Валентин е на 16 години, а дъщерята Александра е на 10. Никога не съм си позволявала да се съмнявам в самите учители или в ръководството на учебното заведение. Наистина не зная как аз бих реагирала като родител в подобна ситуация, когато детето ми е застрашено.
– Бихте ли препоръчали на ваши млади колеги – студенти, да поемат по вашия път?
– Това е най-хубавата професия на света. Това е нещото, което не е ежедневие – да отидеш на работа и всичко да ти е по план-график. При нас всеки ден е ново начало. Любовта на децата е това, което никой не може да ми вземе.