Известният наш футболен съдия Любомир Инджев прекратява кариерата си! Това обяви самият той пред „Витоша нюз“. Любо пожела чрез нашата медия да сподели лични неща от живота и съдийството. Последният му мач в столичната АОГ ще бъде утре – 23 май (четвъртък), когато ще ръководи дербито Витоша (Бистрица) – Гранит (Владая). Очаква се идната седмица да свири и някой двубой от последния кръг в Югозападната Трета лига.
Ето и съкровенната му изповед:
„С футбол започнах да се занимавам от ранна детска възраст, футболист на старата школа на ЦСКА набор 1977, минал през спортната рота на “Червена Звезда”. Така се запознах с магията на терена и на респекта в съблекалнята.
В далечната 1997 г. известният футболист на “Левски Спартак” и деятел на БФС бате Тони Китов ме привика в редиците на съдийството, но младостта и възможностите ме дърпаха на друго място. Като повечето млади хора годините, в които живеехме, ме увлякоха в друго русло. Но съдбата си знае работата и отново колелото се завъртя.
Пътят ми се пресече с тогавашния секретар Евгени Геров. Срещата ни беше на стадион „Васил Левски“ в един тесен, малък и ужасно топъл кабинет. Отсреща срещу него седеше покойният вече бате Боре Александров. Секретарят ме погледна в очите и направи бърза професионална преценка за това, което бих могъл да съм му полезен в присъщия за него тон (за тези, които го познават). И така придобих квалификацията нужна ми, за да ходя на мачове.
Току – що проходил като страничен рефер на един мач телефонът ми звъни, отсреща секретарят с „мек“ провокативен тон ме назначи като главен съдия.
Мачът беше детски – между “Конелиано” и “Локомотив” (Сф). Не бих забравил това първо преживяване, чувствах се едновременно щастлив и уплашен от това, че цялата отговорност се легне върху мен.
Разбира се, мачът бе доста странно изсвирен и тогава осъзнах, че футболът е една материя, но “артистите“ (участващите) му имат много различни ангажименти и функции. Постепенно и мач след мач започнах да получавам доверието на ЗС на БФС и на неговите комисии.
Събирах опит и се учех от по-опитните ми колеги. Наблюдавах, взимах и “крадях” от всеки по нещо (най-много от Николай Йорданов). Така минаваха сезон след сезон и мачовете ставаха все по-успешни и тежки. В един момент осъзнах, че съм изградил голямо доверие и приятелство, което се дължеше на коректността ни (бригадата) и йерархичното ми мислене, между съдите и футболните клубове.
Не мога да не спомена стотината момчета и малкото смели момичета, които изпитват и са преживявали многократно огъня и еуфорията на терена.
Особено колегите – приятели (моята бригада), които бяха до мен в едни от най-хубавите, тежки битки на стадионите. Същите те, които ме разбираха, когато се карах, когато съм бил нетърпим, когато е трябвало да взимам решения.
До такава степен бяхме изградили синхрон, че никой не разбираше и оспорваше, когато грешахме. Те бяха хората, които ме вадеха от тежките физически и психологически натоварвания. Както винаги съм казвал “асистентите са моите ръце”.
Футболът и съдийството ми дадоха много – като започна от контактите и многото мъжки истории, и завърша с приятелството.
Той „ме е връщал към живота“.
Трябва да отбележа и колоритните футболни клубове, които имат различен бит и специфичен характер ако ги опознаеш ще разбереш, че те са общности с отделен цвят, с различна принадлежност и култура.
За да им упражниш контрол трябва да проявиш смелост, да ги опознаеш, да им проявиш уважение и тогава нещата се възвръщат и се получават.
Тук е мястото да благодаря на целия Зонален съвет на БФС – София в лицето на големия Валентин Чакъров, който винаги ми е давал увереност и подкрепа, на настоящия секретар Стоян Алексиев, който има страхотни качества и разбира се на моя създател Евгени Геров. “Бащата” – така му викаме.
Благодаря и на всички, които се занимават с футбол и го поддържат, на колегите ми, на клубовете. Както, разбира се и на моето семейство за търпението им.
БЛАГОДАРЯ, без вас нямаше да има главен съдия Инджев.“
Това е…Прекрасни и искрено написани слова…Няма какво да се добави.
Екипът на „Витоша нюз“ пожелава здраве и много успехи на Любо Инджев на новото житейско „поприще“!
Милен ДИМИТРОВ
Христо ЙОРДАНОВ
Станчо ШУКЕРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
