Централното фоайе на Националната галерия – „Квадрат 500“ бе мястото, на което общественици, политици, артисти, творци, приятели, почитатели и граждани бяха дошли да отдадат последна почит и изпратят академик Светлин Русев.
Стотиците хора чакаха на опашка под жаркото слънце, спомняйки си за харизматичната му личност. Активен участник в много от значимите събития в изпълнения с динамика и превратности художествен процес през последните почти шест десетилетия, Светлин Русев остава в съзнанието на съвременниците като една от най-знаковите фигури в българския художествен, академичен и обществен живот. Големият художник ни напусна на 26 май, малко преди да навърши 85 години.
Кончината му съвпадна с почитаната от всички православни църкви „Вселенска задушница“, известна у нас и като „Черешова“.
„Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд“ са думи от последния текст, който художникът е подготвял.
Именно в деня, когато „животът отсам“ поглежда към „животът отвъд“ си отиде й той. Маестрото работеше над поредния проект свързан с предстоящият му рожден ден (на 14 юни) и превърналата се в традиция практика да почете празникът с изложба и да събере близки, приятели и почитатели. За жалост този път съдбата бе отредила друго.
Светлин Русев е роден през 1933 г. в град Плевен. Приет е за студент в Художестствената академия при третото кандидатстване, в специалност „Живопис“ в курса при проф. Дечко Узунов, „Съдбата си е знаела работата“- заявява в интервю художникът.
„Кандидатствах за втори път в Художествената академия. Смазан обиден и огорчен седях, превит на две в двора на Академията. Небето, като че ли се беше изписало върху наивната ми вяра, с цялата сурова тежест и несправедливост, събирани във времето.
Едвам сдържам сълзите си, спазми стягат гърлото ми, а в същото време новоприетите студенти, радостни и шумни, се суетяха около списъците с резултатите. Тогава си мислех, че това е най-черния ден. Днес съм благодарен на съдбата и за изпитанията, и за съмненията, и за огорченията – за всичко онова, с което ме докосна по пътя и предпази от фалшиви надежди“, ще сподели в каталога от изложбата „Светлин Русев. Живопис 1953-2013 избрано“ по повод 80 годишния му юбилей.
Сред малко известните факти за живота на големия твореца е страста му към футбола, който зарязва, за да стане художник. На своите студенти разказва за интересът си към спорта и изявите си като вратар.
Ярката му и разпознаваема творческа личност се откроява с множество изяви през годините. Отдава се изцяло на изкуството и бързо се налага със силното си присъствие и талант в художественото пространство.
Изявява се успешно в кавалетната и монументалната живопис и рисунката. Неизчерпаемата му енергия е насочена в различни области. Присъства активно в художествения живот на страната не само като творец, но и с редица обществени ангажименти, материали в периодичния печат, средствата за масова информация, монографии и др.
От 1959 г. участва във всички Общи художествени изложби, Международни биеналета, фестивали и представителни изложби на българско изкуство в чужбина, реализира и редица самостоятелни изложби.
Дългогодишен професор по живопис в НХА, Светлин Русев е въвел в изкуството десетки талантливи художници, които с гордост се наричат негови ученици. Обществената му активност се допълва от дейността му като зам-председател на Съюза на българските художници (1970), Председател на СБХ (1973-1985), Директор на Националната художествена галерия (1986-1988), зам.-председател на Международната фондация „Людмила Живкова“, първи Зам.-председател на Комитета за култура 1982-1984, Народен представител в VI – IX Народно събрание, Почетен председател на Международната асоциация на пластичните изкуства (АИАП), Член на: Есенния салон в Париж, салона „Ника-Кай“ в Токио, Академията за изкуства в Русия, член-кореспондент на Кюнстлерхаус във Виена, на академия Медичи и Фламандската кралска академия, академик на Българска академия на науките (2001). Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия.
Светлин Русев бе изключителна личност, неспирен дух, търсещ вечните истини, работещ в обичайния си ритъм – денем е навсякъде, а нощем пред поредното ново платно[1], за да може отново да се зъвърне в началото, и както сам казва „ за да измина времето отново, до днес, заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невиност), заедно със всичко онова, което бях, което съм и което неуспях да бъда и нкарая – с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата, със свое човешко и пластическо пространство“ [2].
Сбогом професоре! Дълбок Поклон!
Станислава Николова
Автопортрет, 1988
м.б. пл. 200 х 200 см
[1] Коюмджиева, Св. В: – Каталог Светлин Русев. Живопис 1953 -2013 избрано. С., 2013, с.10
Изпращане, 1993
м.б. пл. 200х200 см
[2] Русев, С. В: – Каталог Светлин Русев. Живопис 1953 -2013 избрано. С., 2013, с.5.
Вярата, 1988
м.б.пл. 200 х 200 см.
.
Пиета, 1996 г.
м.б.пл. 90 х90 см
