Днес отидох на Архиерейската панихида в храм „Света София“ по случай 145 години от гибелта на АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА. Да знаете, че тъпите „кифли“ са навсякъде. В храма, насред панихидата, докато отецът четеше, една куха лейка си чатеше по телефона, и се кикотеше. Може би си пишеше с …Господ?
Дори след малко си стори „селфи“!? Да, насред храма! Направих й забележка, че е най-малкото неуместно да прави подобни неща тук и сега. Изгледа ме неадекватно, все едно съм извънземен. И аз така се почувствах. Час по-късно на церемонията-поклонение пред Паметника на Васил Левски прозвучаха отново безсмъртните стихове на Христо Ботев, чухме пак „Обесването…“
И в този момент, докато актрисата редеше: „Гарване, и ти птицо проклета, на чий гроб тамо тъй грозно грачиш„, ако щете вярвайте, над нас, нас множеството на площадчето, прелетя огромно ято гарвани, врани…Лошо знамение ли беше? Или? Повярвайте, впечатлението беше зловещо…Тягостно…АПОСТОЛЪТ не ни е изоставил. А ние къде сме? ДОСТОЙНИ ли сме за него? Предадохме ли него и делото му? За тези ли хора се бори и умря? Съвестта може ли да се „изпира“?
А дъждът тихо, тихо си валеше…Едно дете даже заплака…
